5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр. София, 31.05.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2809 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Хелпик” ООД, гр. София срещу решение № 2074/02.08.2018г., постановено по т.д.№ 2079/2018г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 79/10.01.2018г. по т.д.№ 4409/2015г. на Софийския градски съд в частта, с което искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от „Хелпик” ООД срещу „Р и Р Инженеринг Консулт” ООД, гр. София е отхвърлен като неоснователен за сумата 5192 лв., представляваща неустойка за вредите от развалянето на договор за изработка от 06.03.2014г. и вместо това искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата, дължима от „Хелпик” ООД като обезщетение за вредите, вследствие некачествено изпълнение на възложената работа; потвърдено е решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД като неоснователен за разликата над 5192 лв. до пълния предявен размер от 39439,62 лв. и е отменено решението в частта, с която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 996,93 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото по фактури № 448/2015г., № 453/2015г. и № 454/2015г. възнаграждение за периода от падежа на всяка фактура до 08.02.2016г. е отхвърлен като неоснователен и искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата, дължима от „Хелпик” ООД като обезщетение за вредите, вследствие некачествено изпълнение на възложената работа.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор от 06.03.2014г. ищецът по иска – настоящ касатор се е задължил да изпълни по възлагане от ответника доставка, монтаж и наладка на електрооборудване и електроапаратура на обект „ВЕЦ Царевец” срещу възнаграждение в размер на 372201,82 лв. без ДДС. Плащането е уговорено на части, а срокът е определен до датата 30.11.2015г. На 08.12.2015г. е било издадено разрешение за ползване на строежа. Възложителят е признал задължението в писмо от 08.01.2016г., като е заплатил на 13.05.2016г. сумата от 51916,53 лв. по три издадени фактури, представляваща окончателно плащане по договора. С писмо от 01.02.2016г. изпълнителят е направил изявление за разваляне на договора поради неизпълнение на падежа на задължението за заплащане на възнаграждението, в случай че не е налице погасяване и след изтичане на дадения срок с писмото срок. Претенцията на ищеца е основана на уговорената в чл.12.5 от договора неустойка при разваляне на договора.
Въззивният съд е изложил съображения, че изпълнителят правомерно е упражнил правото си да развали договора, както и че неустойката е уговорена за вредите от неизпълнението в хипотезата по чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД, като включва стойността на извършената към деня на развалянето работа и неустойката за разваляне. Неустойката е уговорена в размер на 10 % от стойността на договора. Според състава на апелативния съд в частта, с която е предвидено, че се дължи неустойка за разликата над неизпълнената част до пълния размер на договора неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Неустойката е определена в размер на 10 % върху неизпълнената част на задължението на стойност 51916,53 лв., или на сумата от 5192 лв. Предвид на плащането на възнаграждението по договора въззивният съд е изчислил претендираната законна лихва за забава върху трите фактури и приел, че искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен в размер на 996 лв. Според въззивния съд заявеното чрез възражение за прихващане вземане е основателно до размер на сумата от 28374 лв., поради което са отхвърлени като погасени чрез прихващане вземанията, заявени по исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД до размера, в който същите са приети за основателни.
Въведеният от касатора довод за недопустимост на въззивното решение е свързан с поставения въпрос: „Допустимо ли е, след като въззивният съд е съобразил, че правният спор е пренесен пред съответната инстанция единствено относно релевираните във въззивната жалба основания (претенцията за неустойка и дължимостта на лихвата за забава), да се произнесе и по наведеното пред първа инстанция възражение, без ответната страна по исковете и въззивно производство да е атакувала първоинстанционното решение и без същата да е поддържала пред въззивната инстанция алтернативно възражение за прихващане в случай на отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на исковете?”. Посочено е решение № 189/09.07.2012г. по гр.д.№ 107/2012г. на ВКС, ІІ г.о., както и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в т.1 – т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на които непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. В този смисъл, приемайки разрешение, че вземането на ищеца съществува, въззивният съд следва да се произнесе и по възражението за прихващане, заявено от ответника в първоинстанционното производство при условията на евентуалност като защитно правопогасяващо възражение в случай, че претенцията на ищеца е основателна, тъй като ответникът, направил изявление за компенсация, няма правен интерес да обжалва първоинстанционното решение при отхвърляне на иска на ищеца.
Останалите въпроси в изложените по чл.294, ал.3, т.1 ГПК са свързани с обявената от въззивния съд частична нищожност на договорната клауза за неустойка.
Въпросът: „Допустимо ли е редуциране от страна на съда на договорена по търговска сделка върху стойността на целия договор неустойка, съотнасяйки я с неизпълнената част на задължението по основната престация, приемайки че в останалата си част същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като не цели да задоволи имуществения интерес на изпълнителя, като го обезщети за вредите, понесени от неизпълнението на възложителя, а да го обогати неоснователно?”, е поставен с довод за противоречие на въззивното решение с практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Цитираните от касатора решения на ВКС съдържат произнасяния относно правилата за тълкуване на договорите. Този въпрос е свързан и с двата въпроса, заявени на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които са: „Дали наведеното от съда противоречие на договорената неустойка с добрите нрави трябва да бъде конкретно и реално, произтичащо от договорна разпоредба или от практическото развитие на отношенията в договорната връзка, а не резултат от оценката на правораздавателния орган, който приема, че една неустойка върху неизпълнената част на задължението би обезщетила изцяло очакваните от неизпълнението вреди?” и „Дали мотив за „неоснователно обогатяване” поради договорена в търговска сделка неустойка върху целия размер на договора, а не върху размера на неизпълнената част от задължението, противоречи на останалите две функции на неустойката – обезпечителна и санкционна, игнорирайки тяхното значение под предтекст за противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави?”.
Съставът на ВКС намира, че тези въпроси следва да се обобщят като въпрос за критериите, въз основа на които съдът следва да обяви клауза за неустойка за нищожна като противоречаща на добрите нрави. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на обжалваното решение с практиката на ВКС, а не на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В частта, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като цената на този иск е 996,93 лв. и разглеждането на същия не е обусловено от решението по иска по чл.92, ал.1 ЗЗД.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 892,63 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2074/02.08.2018г., постановено по т.д.№ 2079/2018г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 79/10.01.2018г. по т.д.№ 4409/2015г. на Софийския градски съд за отхвърляне като неоснователен на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, предявен от „Хелпик” ООД срещу „Р и Р Инженеринг Консулт” ООД, гр. София за сумата 5192 лв., представляваща неустойка за вредите от развалянето на договор за изработка от 06.03.2014г. и вместо това искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата, дължима от „Хелпик” ООД на „Р и Р Инженеринг Консулт” ООД, гр.София като обезщетение за вредите, вследствие некачествено изпълнение на възложената работа, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД като неоснователен за разликата над 5192 лв. до пълния предявен размер от 39439,62 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Хелпик” ООД, гр.София срещу решение № 2074/02.08.2018г., постановено по т.д.№ 2079/2018г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 79/10.01.2018г. по т.д.№ 4409/2015г. на Софийския градски съд за отхвърляне като неоснователен на иска с правно основание чл.86, ал.1 ГПК, предявен от „Хелпик” ООД срещу „Р и Р Инженеринг Консулт” ООД, гр. София за сумата от 996,93 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото по фактури № 448/2015г., № 453/2015г. и № 454/2015г. възнаграждение за периода от падежа на всяка фактура до 08.02.2016г. и вместо това искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата, дължима от „Хелпик” ООД на „Р и Р Инженеринг Консулт” ООД, гр. София като обезщетение за вредите, вследствие некачествено изпълнение на възложена работа.
УКАЗВА на касатора „Хелпик” ООД, гр. София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 892,63 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението подлежи на обжалване в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане в едноседмичен срок от съобщението до касатора с частна жалба пред друг състав на ВКС, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.