О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
[населено място], 18.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3093 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 4012/06.06.2017г. по в.гр.д. № 2913/2017г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б, с което е обезсилено решение № II-126-184/04.11.2016г. по гр.д. № 70269/2014г. на СРС, II ГО, 126 с-в, прекратено е производството по делото и частично е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена на 07.10.2014г. от СРС, II ГО, 126 с-в по ч.гр.д. № 53302/2014г. и е осъден касаторът да заплати разноски по делото в размер на 1808 лв.
С решение № ІІ-126-184 от 04.11.2016 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о, 126 състав, по гражданско дело № 70269/2014г. е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.3 във връзка с чл.87 ЗЗД, че [фирма] дължи на ищеца – [фирма] въз основа на договори за цесия сумите, представляващи подлежащи на връщане цени, платени по предварителни договори за покупко-продажба, както следва:
-10350 лв. относно ап.№ 702 по договор с Н. Й. Д.;
-6382 лв. относно ап. № 604 В по договор със З. А. Л.;
-6536,38 лв. относно ап.№ 602 А по договор с Я. Ф. К.;
-8634,99 лв. относно ап.№ 603 А по договор с Я. Ф. К. ;
-6538,34 лв. относно ап.№ 504 В по договор с Я. Ф. К.;
-16586 лв. относно ап.№ 504 В по договор с П. А. П.;
-14 662 лв. относно ап.№ 501 А по договор с Д. И. М.;
-20710,11 лв. относно ап.№ 703 Б по договор с Л. С. Д.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете- 02.10.2014 г. до погасяването на задълженията и са отхвърлени предявените искове, както следва:
– по отношение на ап.504 В за разликата над 16586 до 17710 лв.;
-за сумата от 11 189,30 лв. относно ап.№ 602 Б по договор с Х. Н. Х.;
-за сумата от 11 369 лв. относно ап.№ 504 Б по договор с Х. Н. Х.;
-за сумата от 75559,28 лв. относно ап.№ 503 В по договор с А. В. Г.;
-за сумата от 15 120 лв. относно ап.№ 603 В по договор с А. В. Г.;
-за сумата от 12 040 лв. относно ап.№ 402 А по договор с И. К. А.;
-за сумата от 6014,18 лв. относно ап.№ 404 В по договор със С. К. Т.;
-за сумата от 12028 лв. относно ап.№ 704 В по договор със С. К. Т.;
-за сумата от 17 987,77 лв. относно ап.№ 304 В по договор със С. К. Т..
Със същото решение на СРС частично е била обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена на 07.10.2014г. от СРС, II ГО, 126 с-в по ч.гр.д. № 53302/2014г. относно сумата от 8627лв., платена съгласно фактура от 28.05.2011г. по предварителен договор с П. А. П..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор [фирма] оспорва допустимостта на касационната жалба и нейната основателност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна.
Въззивното решение е постановено по висящ пред СГС спор с правно осн. чл.422 вр. чл.410 ГПК за установяване на вземания на касатора против ответното АД, произтичащи от разваляне на 17 бр. предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти с продавач [фирма], в които правоотношения касаторът е заместил кредиторите-купувачи по подробно посочени в заявлението по чл.410 ГПК споразумения. Следователно се касае до множество обективно съединени искове, като само един от тях – относно сумата от 20 710,11 лв. за ап.№ 703 Б по договор с Л. С. Д., e с цена на иска над 20 000лв.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.50/2015г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие /чл.286 ТЗ/. В случая предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти са сключени от продавача [фирма], който е търговец, а сделките са свързани с упражняваното от него занятие, на осн. чл.286, ал.3 вр. ал.1 ТЗ. На осн. чл.365, т.1 ГПК търговски е спорът, имащ за предмет право, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й. Следователно законодателят изрично е обхванал в кръга на търговските спорове правоотношенията по повод разваляне на търговски сделки.
След като всяко едно вземане по предявените искове е в размер под 20 000 лв. /с изключение на това за сумата от 20 710,11 лв. за ап.№ 703 Б по договор с Л. С. Д./, то касационното обжалване на въззивното решение в частта по тези искове е недопустимо. Допустима се явява касационната жалба срещу въззивното решение само в частта по отношение на вземането за сумата от 20 710,11лв.
За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че касаторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парични вземания в общ размер на 183 030,30лв. / включващо вземането от 20 710,11лв./, дължими въз основа на 17 бр. предварителни договори и договори за заместване в правата и задълженията на купувачите по тях. СРС е оставил без движение заповедното производство и е дал указания на заявителя да уточни както общия размер на претендираната сума / тъй като сборът на вземанията по 17-те предварителни договора се равнява на сума различна от посочената в заявлението/, така и поотделно вземането по всеки предварителен договор. С допълнителна молба е бил уточнен общият размер на претенцията и вземането по всеки един договор. Въззивният съд е намерил предприетите от заповедния съд процесуални действия по отстраняване на нередовности по заявлението за недопустими. Освен това едва в исковата молба по чл.422 ГПК се прави уточнение, че сумите се претендират поради разваляне на предварителните договори във връзка с клауза от тях даваща възможност купувачите едностранно да развалят договора при забава на продавача с повече от 180 дни. СГС е намерил, че се е достигнало до недопустимо изменение на основанието на претенцията в исковото производство при съпоставка със заявеното такова в заповедното. Поради което е заключил, че искът по чл.422 ГПК е недопустим и постановеното по него първоинстанционно решение следва да се обезсили.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос относно естеството на проверката, която следва да извърши заповедният съд при издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, при въведени допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ предвид противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС: ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 444/19.02.2016г. по гр.д. № 5212/2013г. на ВКС, IV г.о., както и с оглед значимостта на правния въпрос за развитие на правото и точното приложение на закона.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на производството е обусловен от предприетите от заповедния съд действия по проверка на заявлението и съпоставката му с твърденията по исковата молба. Следователно поставеният въпрос е обусловил крайното правно решение на въззивния съд. По този въпрос е създадена задължителна практика, цитирана от касатора, поради което и на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ следва въззивното решение в частта по отношение на вземането от 20 710,11 лв. да се допусне до касационно обжалване за проверка съответствието му с така посочената съдебна практика.
В останалата част касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 414,20 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4012/06.06.2017г. по в.гр.д. № 2913/2017г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б в частта, с която е обезсилено решение № II-126-184/04.11.2016г. по гр.д. № 70269/2014г. на СРС, II ГО, 126 с-в в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.3 във връзка с чл.87 ЗЗД, че [фирма] дължи на ищеца – [фирма], сумата от 20 710,11 лв., представляваща подлежаща на връщане цена, платена по предварителен договор за покупко-продажба от 31.05.2011г. за ап.№ 703Б по договор с Л. С. Д., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, обективиран в споразумение от 06.08.2012г., заедно със законната лихва от 02.10.2014г. до погасяване на задължението; е прекратено производството по делото в тази част и частично е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена на 07.10.2014г. от СРС, II ГО, 126 с-в по ч.гр.д. № 53302/2014г. в същата част, както и в частта за разноските.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 414,20лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] срещу решение № 4012/06.06.2017г. по т.д. № 2913/2017г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която се оставя без разглеждане част от касационната жалба, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: