О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 18.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 94 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Г., Т. А. Г., А. А. Г., и тримата от [населено място] и С. С. С. от [населено място] срещу решение № 1840/26.07.2017г. по в.гр.д. № 1484/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е отменено решение № 7958/02.11.2016г. по гр.д. №8829/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която всеки от предявените от настоящите касационни жалбоподатели срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. С. Г. при ПТП, настъпило на 01.02.2015г., е уважен за разликата от сумата 100 000 лв. до сумата 130 000 лв., като вместо това исковете са отхвърлени за разликата от сумата 100 000 лв. до сумата 130 000 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Касационните жалбоподатели считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – възрастта на ищците, характера, интензитета и продължителността на търпените от тях болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната близка родственица (като майка, съпруга и дъщеря). Молят да се отмени въззивното решение и ответникът да бъде осъден да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от преждевременната и неочаквана загуба на тяхната съпруга, майка и дъщеря вследствие на процесното ПТП, възлиза на 100 000 лв., като е приел за недоказано възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпване на увреждането. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на ищците и на загиналата към момента на настъпване на смъртта, установените в процеса отношения на сплотеност между членовете на семейството, както и обществено – икономическите условия към датата на настъпване на ПТП и лимитите на застрахователните покрития към същия момент.
Касационните жалбоподатели обосновават допустимостта на касационното обжалване, като поставят следните въпроси: 1/ Какви са предпоставките по чл.52 от ЗЗД за намаляване на неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерност на съпричиняване и начина на определяне на степента му?; 2/ Какви са принципите при приложението на установения по чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост, критерий за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при иск по чл.432 от КЗ и дали лимитите на застраховане съобразно § 27 от ПЗР на КЗ са релевантни на критерия по чл.52 от ЗЗД?; 3/ Следва ли съдът да се произнесе и мотивира изрично относно критерия/ критериите, по които се определя „справедливият” размер на обезщетението?; 4/ Следва ли съдът при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретната икономическа обстановка, с възрастта на увредения, общественото му положение, с интензитета на претърпените болки и страдания и с общото му състояние, както и с практиката на други съдилища?
Поддържа се наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по посочените въпроси.
Формулираните от касационните жалбоподатели въпроси могат да се обобщят като въпрос за прилагане на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е включен в предмета на делото, образувано по иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и е обусловил изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационния контрол. Налице е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС №474/23.12.1968г. Доколкото размерът на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно, спрямо даденото в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г., тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено.
Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва необходимостта от преценка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касационните жалбоподатели са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1840/26.07.2017г. по в.гр.д. № 1484/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в обжалваната му част, с която е отменено решение №7958/02.11.2016г. по гр.д. №8829/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която предявените от А. Т. Г., Т. А. Г., А. А. Г. и С. С. С. срещу ЗАД [фирма] искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. С. Г. при ПТП, настъпило на 01.02.2015г., е уважен за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 130 000 лв., като вместо това исковете са отхвърлени за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 130 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.