Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 17.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6873 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мюсюлманско изповедание” срещу въззивно решение № 945 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 3426 /2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 16.08.2013 г. по гр.д. № 509 /2007 г. на Варненския районен съд, 10 с-в., с което е уважен иск на „Мюсюлманско изповедание” срещу С. И. С. и Теодора Р. С. с правно основание чл.108 ЗС за установяване, че ищецът е собственик и за предаване от ответниците на ищците владението върху недвижим имот – дворно място с площ 103 кв.м. в [населено място], [улица], с построената в него сграда, индивидуализирани в решението, на основание давностно владение при условие, че „Мюсюлманско изповедание” заплати на ответниците 1 085 239 лева за увеличената стойност на имота вследствие на описани подобрения на основание чл.72,ал.3 ЗС и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен и „Мюсюлманско изповедание” е осъдено за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни С. И. С. и Теодора Р. С. не са подали писмен отговор срещу въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел ат фактическа страна следното : От влязло в сила решение № 995 /02.02.2010 г. по гр.д. № 1826 /2008 г. на ВКС (л.143 по делото) се установява, че „Мюсюлманско изповедание” – С. е правоприемник на „Мюсюлманско джамийско настоятелство” – В.. На 11.11.1996 г., ответниците С. са сключили с „Мюсюлманско джамийско настоятелство” – В. предварителен договор за покупко-продажба за имота, въз основа на който им е предадено владението върху процесния имот. През 1997 г. ответниците С. са сключили с „Мюсюлманско джамийско настоятелство” – В. окончателен договор във формата на нотариален акт за покупко-продажба на двуетажната сграда в дворното място, но с решение № 540 /16.07.2004 г. по гр.д. № 98 /2004 г. на ВКС окончателният договор е признат за нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие у продавача. С решение от 23.07.2007 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение на Варненския апелативен съд, което е оставено в сила с решение от 02.02.2010 г. по гр.д. № 1826 /2006 г. на Върховния касационен съд е отхвърлен предявеният от С. срещу „Мюсюлманско изповедание” – С. иск по чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на сключения на 11.11.1996 г., предварителен договор за покупко-продажба за имота,
От правна страна въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците, че са придобили процесния имот по давност за периода от 11.11.1996 г., когато са сключили с „Мюсюлманско джамийско настоятелство” – В. предварителен договор за покупко-продажба за имота. В. съд е приел, че въз основа на този договор владението върху имота е предадено на ответниците и то е продължило до 12.11.2006 г.. Предварителният договор не е годно правно основание по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС за установяване на добросъвестно владение, т.к. е лишен от вещно-прехвърлителен ефект. Неоснователен е доводът на ищеца, че с предявяване на исковете по чл.26 ЗЗД и чл.19,ал.3 ЗЗД придобивната давност е прекъсната – в правната доктрина и съдебната практика (съдът се позовава на решение № 401 /12.01.2012 г. по гр.д. № 895 /2010 г., на ВКС, І г.о. по реда на чл.290 ГПК) се приема безпротиворечиво, че придобивната давност се прекъсва на основание чл. 116,б. „б”. ЗЗД с предявяване на осъдителен или на установителен иск за имота, но не и с иск за прогласяване на нищожност на договора за придобиване на имота. В случая ищецът не е предявил срещу ответниците нито осъдителен, нито установителен иск за владения от тях имот. при това положение ищецът е допуснал да изтече необезпокоявано придобивната давност по чл.79,ал.1ЗС с начална дата 11.11.1996 г. до 12.11.2006 г..
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по изведения от жалбоподателя „Мюсюлманско изповедание” материалноправен въпрос : обективира ли иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, предявен от осъществяващия фактическата власт върху недвижимия имот, едностранно изявление да придобие този имот на вторично основание, изключващо основанието за своене, респективно признанието на вземането по смисъла на чл.116,б.”а” от ЗЗД.
Видно от изложеното по-горе за мотивите на въззивния съд, този въпрос е обусловил изводите на въззивния съд и е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 578 /08.09.2010 г. по гр.д. № 1188 /2009 г., на ВКС, І г.о., постановено в производство по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че : действително производството по чл.19,ал.3 ЗЗД не прекъсва давността, защото не попада в хипотезата на чл.116,ал.1,б.”а” ЗЗД, но предявявайки конститутивния иск ответниците заявяват, че желаят да придобият жилището по силата на покупко-продажба, т.е. на вторично, а не на първично основание и че към датата на предявяването на иска те имат съзнанието, че не са собственици. Предявявайки иска те заявяват своето качество на държатели, не на владелци на спорния имот.
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
„Мюсюлманско изповедание” следва да заплати по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщение сумата 522.22 лева (петстотин двадесет и два лева и 22 ст.) за разглеждане на касационната му жалба по иска по чл.108 ЗС.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 945 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 3426 /2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на „Мюсюлманско изповедание” в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства по делото, че е платило по сметка на ВКС сумата 522.22 лева (петстотин двадесет и два лева и 22 ст.) държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2