6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София 28.01.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети дакември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6735/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. М. и В. В. М., двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Р. К., срещу решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 27 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 60/2012 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която „М…- С.“- АД, [населено място] е осъдена да заплати по 120 000 лв. на всеки един от касаторите – обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в [фирма] на 29.11.2008 г. от гнойно абсцедираща следконтузионна пневмония и исковете за същите суми заедно със законната лихва до изплащането са отхвърлени като неоснователни. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите за заплащане на обезщетения в размер по – висок от 120 000 лв. Първоинстанционото решение е отменено в частите му, с които частично е уважен и частично отхвърлен предявеният от „М….- С.“- АД обратен иск срещу [фирма], София; с които са осъдени З. Г. Г. и Владимир П. С. да заплатят солидарно на [фирма] по предявен обратен иск сумата от 221 000 лв. Въззивният съд е приел, че с влязла на 09.02.2012 г. присъда № 95 по НОХД № 261/2010 г. Силистренският окръжен съд е признал за виновен В. П. С. в това, че на 08.11.2008 г. при управление на МПС – л. а. „Сеат Т.”, с рег. № В 86 31 NC в пияно състояние – с 1,20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. З , предложение „първо“, чл. 20, ал. 1 и чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., която е настъпила на 29.11.2008 г. – престъпление по чл. 343, ал. З, б „б”, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Със същата присъда З. Г. Г. е признат за виновен за това че на 27.11.2008 г. в [населено място], като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение“ в „ МБАЛ С.“ – АД, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно-медицинска професия, причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 29.11.2008 г., като нарушил чл. 1 от Длъжностната характеристика на Началник Хирургично отделение, утвърдена от Изп. директор на „МБАЛ С.“ – АД и чл. 4.2.1. – 4.2.3.2. от Правилата на Медицинските стандарти по хирургия, утвърдена със Заповед № 09-109 от 18.03.2002 г. на Министъра на здравеопазването – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. От комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че при станалото на 08.11.2008 г. ПТП пострадалата М. П. М., намираща се на задната дясна седалка на л. а. „Сеат Т.” не е била със сложен обезопасителен колан, какъвто е бил налице в автомобила. В резултат на преобръщането на автомобила тялото на пострадалата най-вероятно се е ударило първо в гърба /облегалката/ на предната лява седалка, а после при преобръщането – в средната лява колонка и тавана, в резултат на което са настъпили пораженията по главата и тялото и. Ако е бил поставен предпазният колан, същият би задържал пострадалата на седалката и степента на уврежданията несъмнено би била значително по-малка. С оглед това заключение следва да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала в размер на 20%. Налице са предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди. Съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и естеството и характера на увреждането – болките и страданията от загубата на пълнолетно дете, отношенията в семейството, са определени обезщетения в размер на 100 000 лв. за всеки един от ищците. С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетенията са намалени на 80 000 лв. за всеки един от ищците предвид приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Върху обезщетенията ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.11.2008 г., когато е настъпила смъртта. За причинените на ищците вреди е налице солидарна отговорност между служителя на ответника – З. Г. Г. съвместно с другия подсъдим. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обаче е изплатило на 02.08.2012 г. на ищците обезщетения от по 80 000 лева за всеки един поотделно. Предявените срещу [фирма] искове са в качеството му на работодател на З. Г. Г., поради което отговорността на ответника и тази на Националното бюро за българските автомобилни застрахователи не е солидарна, но когато едно лице може да претендира обезщетение за вреди от различни лица на различно основание, с факта на получаването на дължимото обезщетение от което и да е от тези задължени лица, вземането му към другите правни субекти се погасява. В случая увредените лица – ищците са упражнили правото си да търсят обезщетения и то е погасено поради изпълнение от застрахователя на солидарно задълженото лице чрез плащане. Отсъствието на подлежащи на обезщетяване едни и същи вреди обуславя неоснователността на предявените срещу ответната МБАЛ претенции и същите следва да се отхвърлят изцяло. Обратните искове, предявени от [фирма] по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК са по характера си евентуални искове, чиято съдба е свързана с първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявените обратни искове подлежат на разглеждане само при уважен първоначален иск. В настоящия случай предявените от ищците на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД първоначални искове се отхвърлят, поради което съдът не следва да се произнася по тях.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ С.” АД, [населено място], оспорва жалбата.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск З. Г. Г., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Третите лица помагачи и ответници по обратните искове Владимир П. С. и [фирма] не са заявили становище.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: за солидарността и разделността на задължението за обезщетяване на застрахователя, на причинителя на увреждането и на работодателя на един от двамата причинители; правилно ли е приложен критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди; за това дали има съпричиняване на вредоносния резултат при несложен предпазен колан от пътник и как се определя размера му и дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател. Считат, че тези въпроси са в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд. Първите три повдигнати от касатора въпроси са правнорелевантни, но те са разрешение в съответствие със задължителната съдебна практика включително и тази, представена с касационната жалба. Според нея пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинените вреди. Задълженият по това вземане е причинителят на вредата съгласно чл. 45 ЗЗД. В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя, било на пострадалия, било на жертвата с трети лица е възможно за тях да възникне отговорност за изплащането на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение. Независимо от основанието, пораждащо отговорността на третите лица, те отговарят за чуждо поведение или за вреди, причинени от друг (тяхната отговорност е гаранционно-обезпечителна), поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя, а третото лице, изплатило обезщетението на пострадалия има регрес към причинителя, освен ако от договорните отношения между причинителя и третото лице не следва друго. Когато трети лица отговарят за деяние на причинителя – негов работодател по чл. 49 ЗЗД или застраховател по чл. 226 КЗ, те отговарят само за това, което дължи причинителят. Затова по иска, предявен срещу кой да е от тях ответникът има интерес да привлече останалите като трети лица помагачи, за да им предяви регресните си права, които зависят от съдържанието на договорната им обвързаност с него (например причинителят ще отговаря пред работодателя си ограничено или пълно според условията на трудовия договор, а застрахователят – пред изплатилия обезщетение причинител или работодател според условията на застрахователния договор и причинителят може да отговаря пред изплатилия обезщетение застраховател, ако причинителят е действал умишлено). Никой от тримата не може да се освободи от отговорност пред пострадалия поради осъждането на някой от другите. Те могат да се освободят от отговорност само чрез възражение за плащане, тъй като само плащането погасява вземането на пострадалия. /виж решение №230 от 12.07.2011 г. по гр. дело №1907/2009 г. на ВКС, IV г.о./ Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС №4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при смърт на близък човек са претърпените от ищците болки и страдания, свързани с душевните мъки и емоционален стрес от загубата, отношенията между починалия и близките, последиците от загубата върху емоционалното и психичното състояние на ищците. В решения на ВКС са определяни различни обезщетения в зависимост от конкретните обстоятелства. Така например с Решение № 167 /2009 г. по гр.д. № 120 /2009 г. на ВКС,, ІІ н.о. е оставена в сила присъда, с която е определено обезщетение в размер по 50 000 лв. на двама родители за неимуществените им вреди, претърпени в резултат на умишлено убийство на тяхната дъщеря, причинено от множество тежки наранявания. Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Според ППВС №17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Неизползването на предпазен колан означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане при евнентуално ПТП. Рискът следва от възможността да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Размерът съответства на приноса за настъпването на вредите. В този смисъл е решение №2350 от 17.10.2011 г. по гр. дело №1382/2010 г. на ВКС, IV г.о.
Повдигнатият от жалбоподателите въпрос за това дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател обуславя крайното решение и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 27 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 60/2012 г. на Силистренския окръжен съд за осъждането на „М..- С.“- АД, [населено място], да заплати на П. М. М. и В. В. М. законната лихва въху обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в [фирма] на 29.11.2008 г. до плащането на 02.08.2012 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.