О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1864 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.629 от ГПК.
С молба, депозирана на 04.12.2018г. касационният жалбоподател „Юробанк България“ АД е поискал да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по приложението на разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, намира следното:
Искането на касационния жалбоподател касае разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Директива 93/13/ЕИО, като са поставени следните въпроси:
1. Доколкото клауза като тази на чл.6 ал.2, изречение първо от договора за кредит в основното производство, че валутният кредит се връща във валутата, в която кредитът е бил усвоен, съставлява част от основното съдържание на договора, а изречение второ не е част от основното съдържание на договора за кредит, но е свързано със съпътстващи кредита действия на потребителя да си осигури нужната за връщане на кредита валута и само урежда една от възможностите кредитополучателят да си осигури сумата в уговорената валута по месечната вноска за връщане на кредита, трябва ли такава оспорена клауза да се тълкува като създаваща в ущърб на потребителя на значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договора, по смисъла на чл.3 от Директивата?
2. Трябва ли при договор за банков заем, съгласно който заемът се отпуска и усвоява в чуждестранна валута, след което се връща в същата валута, клаузата в такъв договор, която не е индивидуално договорена и в която се посочва свързаният с промените в обменния курс на чуждата валута риск при увеличение на курса й към националната валута и съответно – последиците от реализирането на такъв валутен риск за потребителя, както при закупуване на сумата във валута за месечните погасителни вноски, така и при превалутиране на кредита, да се тълкува в смисъл, че тази клауза е част от съдържанието на договора, което осигурява за потребителя нужните разяснения, за да вземе той информирано решение дали да сключи договора или не, поради което чрез нея търговецът добросъвестно действа по смисъла на чл.3 от Директивата, или трябва да се тълкува в смисъл, че посочването на риска за потребителя създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договора?
Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу въззивно решение, в което е прието, че между банката, в качеството на кредитор и М. Б. П., в качеството на кредитополучател, е възникнало облигационно отношение по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL35069/03.06.2008г. С въззивното решение на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП е прогласена нищожността на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и ал.2 от Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL35069/03.06.2008г. и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на М. Б. П. сумата от 10 251,94 лв., представляваща разликата между курса на швейцарския франк, определен от банката в деня на отпускане на кредита, и курса му към датите на всяка от заплатените в швейцарски франкове анюитетни вноски по договора за периода от 01.01.2012 г. до 23.12.2016 г. , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.12.2016г. до окончателното изплащане.
По въпросите относно критериите за определяне наличието на значителна неравноправност между правата и задълженията на страните по кредитно правоотношение вече е формирана практика на Съда на Европейските общности, с редица решения, постановени във връзка с преюдициални запитвания по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
Съгласно практиката в постановеното от Съда на ЕС решение от 14.03.2013г. по дело №С-415/11, с което във връзка с отправено преюдициално запитване относно тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори СЕС се е произнесъл, че „чл.3, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „значителна неравнопоставеност” в ущърб на потребителя трябва да се прецени като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липса на уговорки между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право.” Съгласно решение от 16.01.2014г. по дело C-226/12, „за да прецени евентуалното наличие на значителна неравнопоставеност, запитващата юрисдикция трябва да отчита характера на стоката или услугата, за които е сключен договорът, като вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, както и всички останали клаузи от договора”. В определението на СЕС по дело С-119/17, се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, вследствие на която целият риск от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена прозрачно така, че той да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на подобен договор, може да бъде разглеждана като неравноправна, когато се установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тази клауза създава значителна неравноправност в ущърб на потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните. Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл.4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ? обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения.
Касаторът обосновава необходимостта от преюдициално запитване с различия между фактите по настоящия спор и фактическата обстановка по споровете, по които са постановени решението на СЕС по дело С-186/16 и определението на СЕС по дело С-119/17, а именно, че по посочените дела заемателят е упълномощил банката да превалутира във валутата на кредита суми от неговите банкови сметки в други валути. Според касатора в настоящия случай не е предвидено задължение на заемателя да закупува валута изключително и само от „Юробанк България“ АД, за да погасява кредита. Независимо от различията в съдържанието на процесния договор за кредит и договорите за кредит, обсъждани в решенията на СЕС, в практиката на СЕС е дадено също и тълкуване на разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори, приложимо за всички случаи на договори с включена клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен. Това обуславя приложението на задължителната практика на СЕС по изброените по – горе дела и към настоящия правен спор.
По изложените съображения не са налице предпоставките по чл.628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което искането на касационния жалбоподател следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Юробанк България“ АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по приложението на разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.