О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 39
гр. София, 02.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 януари , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1465/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. А. А. срещу решение №301 от 20.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4023/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №5823 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 13 238/2012 г. на СГС, ГК, 5 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 15 000 лева до пълнопредявения размер от 26 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото е подадена въззивна жалба само от ищците относно занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди претендирани на основание чл.226 КЗ, то с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд са установени със сила на пресъдено нещо основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП в резултат, на което са причинени телесни увреждания на ищцата изразяващи се в разкъсно-контузна рана по външната повърхност на лявото бедро и посттравматичен десностранен лумбосакрален радикуларен синдром на нивото на 4 и 5 поясни прешлени с възбудена сетивна и двигателна симптоматика с продължителност на лечебния и възстановителен период –до 3 месеца със съответната интензивност на болките и страданията и последиците за здравето и прогнозите за бъдещето й състоятие , нейната възраст -41 г. и обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на събитието-09.09.2012 година.. Съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания възлиза на 15 000 лева, като с обжалваната част е счел за неоснователна исковата претенция над този размер..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и по специално за задължението на съда да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства във връзка с изключително тежките душевни страдания на ищците.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №301 от 20.02.2014 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4023/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №5823 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 13 238/2012 г. на СГС, ГК, 5 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 15 000 лева до пълнопредявения размер от 26 000 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.