О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 04.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1182 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД срещу решение №33 от 04.01.2018г. по т.д. №5136/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №762 от 21.04.2017г. по т.д.№6349/2014г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав, в обжалваната част, с която „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД е осъдена да заплати на „Полихим – СС“ ЕООД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.266 от ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор за оползотворяване на отработени масла от 10.01.2012г. съгласно фактура №3029/2012г., сумата 55 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за оползотворяване на отработени масла от 03.12.2012г. съгласно фактура №3171/2012г., ведно със законната лихва от 30.09.2014г. до погасяването, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2378,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №3029/2012г. за периода 17.11.2012г. – 29.09.2014г. /при отчитане на частичните плащания/ и сумата от 9910,78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по фактура №3171/2012г. за периода 22.12.2012г. – 29.09.2014г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 8673,35 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като в противоречие с правомощията му по чл.269 и сл. от ГПК, съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по всички претенции, оспорвания и възражения, наведени в хода на производството пред него, а крайните му изводи изцяло противоречат на събрания по делото доказателствен материал и константната съдебна практика. Също така прави оплакване, че и двете инстанции неправилно са приложили материално правните разпоредби, които регулират процесните договори, а именно Закона за управлението на отпадъците и Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла /отм./
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви за това? 2. Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма? 3. Следва ли да бъдат наново установени факти пред въззивния съд, когато доказването им е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това? 4. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират, включително и служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако е въведено такова оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и при все че има изрично искане за това? 5. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността за предприемане на процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания? Поддържа, че въпросите са разрешени в отклонение от задължителните указания в ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Също така поддържа, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът „Полихим – СС“ ЕООД, [населено място], счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, а твърденията в касационната жалба за неоснователни. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба, като моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил към изложените от първоинстанционния съд правни изводи като правилни и съобразени изцяло с установените по делото факти. Приел е за неоснователно оплакването за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд по чл.146 ал.2 от ГПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства и е приел за доказано наличието на облигационни отношения по двата договора, така и възникването на задължение за заплащане на уговореното възнаграждение по тези договори.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите три въпроса в изложението по чл.184 ал.3 т.1 от ГПК касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Тези правомощия са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По поставените от касатора въпроси относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице и задължителна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия състав решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл. 236 ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 от ГПК, но e извършил и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на уговореното възнаграждание по договорите за оползотворяване на отработени масла. Съдът се е позовал на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, обсъдил е факта на извършеното частично плащане по договорите, съобразил е и други представени по делото писмени доказателства за релевантните факти – потвърдително писмо за задълженията на ответното дружество и представен пред МОСВ одиторски доклад за 2012г. Действително съдът не е обсъдил поотделно възраженията на въззивника, по начина по който той ги разграничава в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване: възражение за липса на установяване на факта на изпълнение на процесните договори, възражение за неизпълнение на договорни задължения, възражение за невлизане в сила на процесните договори и възражение относно начина на формиране на дължимото възнаграждение. Всяко от тези възражения съставлява твърдение за факти, които пораждат благоприятни правни последици за ответника. Излагайки самостоятелни изводи относно пораждането и размера на процесното вземане, както и препращайки към мотивите на чл.272 от ГПК, съдът е формирал становище по правопораждащите факти, правилността на което не може да бъде проверена в стадия по допускане на касационното обжалване.
Действително, както сочи касаторът, въззивният съд не е разгледал възражението за прихващане. Въззивният съд, както и първоинстанционният, дължат произнасяне само по възраженията на страните, които са въведени редовно. В случая заявеното от ответника вземане е за връщане на платеното от него по процесните договори като недължимо поради липса на изпълнение от страна на ищеца. Изключена е възможността такова вземане да бъде прихванато с претендираното от ищеца вземане за остатъка от дължимото възнаграждение, доколкото едновременно съществуване на двете вземания е невъзможно. В тази хипотеза правото на ответника би могло да бъде реализирано само чрез насрещен иск, който може да бъде разгледан и уважен и при отхвърляне на първоначално предявените искове. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е отказал да приеме за разглеждане като недопустимо въведеното от ответника възражение за прихващане, съответно и въззивният съд не е дължал произнасяне по това възражение.
Четвъртият формулиран от касатора въпрос, също е обуславящ изхода на конкретното дело, тъй като във въззивната жалба са изложени оплаквания,че първоинстанционният съд е отказал да допусне тройна експертиза при извършено от ответника оспорване на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както и да назначи съдебно – техническа или комплексна експертиза по задачи, поставени от ответника. В тази връзка въззивният жалбоподател е поискал назначаване на комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси по т.4 от допълнителния отговор на исковата молба. Въззивният съд се е произнесъл по това искане изрично с определение от 04.12.2017г., като е отказал да назначи повторна експертиза след като е констатирал, че СГС е назначил две съдебно – счетоводни експертизи, които са били поискани своевременно / втората от които повторна по същите задачи/. Съставът на САС е установил, че не са допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.266 от ГПК, поради което не следва да се уважава искането във въззивната жалба за назначаване на нова експертиза. По този начин съдът не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №243/31.05.2011г. по гр.д. №976/2010г. на ВКС, І г.о., както и в решение № 542 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г., на ВКС ГК, IV г. о., съгласно които не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Преценката на въззивния съд дали е налице необоснованост на заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза не подлежи на контрол в стадия по селекция на касационните жалби.
Петият поставен въпрос относно задълженията на въззивния съд да направи нов доклад и разпределение на доказателствената тежест, също не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Относно задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад, в т.2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговорът към нея съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по чл.146 от ГПК, тъй като характерът на въззивното производство изключва повтаряне на действията, дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства.
В случая в подадената от него въззивна жалба „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД действително се е позовал на нарушение на процесуалните норми, установяващи задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест по предявения иск. Въззивният съд е взел предвид оплакванията във въззивната жалба, като в решението си изрично е изразил становище,че в изготвения от него проект за доклад първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, както и се е произнесъл мотивирано по всяко едно от техните искания. При тези изводи за въззивния съд не е възникнало задължение за служебно събиране на доказателства, нито за даване на указания на страните във връзка с разпределението на тежестта на доказване. Поради изложеното следва да се приеме, че и по този въпрос въззивният съд не е допуснал отклонения от задължителните указания, дадени с ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. ОСГТК на ВКС.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, на която се позовава касационният жалбоподател. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №33 от 04.01.2018г. по т.д. №5136/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „Полихим – СС“ ЕООД,[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева /три хиляди лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.