6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
[населено място], 11.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3621 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1671/17.07.2015г. по т.д. №4907/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е отменено решение №888 от 11.06.2014г. по т.д. №4818/2013г. по описа на Софийски градски съд, VI ТО, 13 състав, като вместо това [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сума в размер на 26 000 лева, част от общо дължима сума в размер на 106 787,50 лева, представляваща незаплатено комисионно възнаграждение по договор между страните, наименован като такъв за посредничество, сключен на 23.08.2010г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 14.08.2013г. до окончателното плащане, както и сумата 7260 лева разноски.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че Софийски апелативен съд неправилно е приел, че по силата на сключения между тях договор страните са се задължили само да си сътрудничат за продажбата на строителните смеси, предлагани от възложителя. Твърди, че постановявайки решението си въззивният съд не е взел предвид останалите много важни клаузи от договора, а именно ал.3 от същия, съгласно която посредникът няма право да предлага продукта на възложителя под прага на дадена крайна офертна цена за1 куб.м. бетон. Счита за нелогично да се приеме, че задълженията на изпълнителя по договора са се изчерпвали само с организирането на среща между двама управители. Поддържа,че съдът не е отчел съществен допълнителен аргумент за неоснователността на предявения иск, а именно,че за целия период, за който са осъществявани доставки на бетон от [фирма] на [фирма], ищецът не е издал и една фактура, която да обективира сделката между него и [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, като обусловящи изводите на въззивния съд: 1. Допустимо ли е въззивният съд при наличието само и единствено на писмен договор и при пълна липса на първични счетоводни документи, съдържащи счетоводно записване, които да обективират сделка, както и документи отразяващи приемане на изпълнението на извършената работа, да приеме, че е налице изпълнение на договора и че е ирелевантно в случая дали ищецът е издал фактура на ответника за процесното вземане? 2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че с извършването на едно единствено задължение по договора за посредничество /осъществяване на контакт/ е налице изпълнение по него? 3. Допустимо ли е съдът във въззивното производство да игнорира изцяло приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице отразява,че до изготвяне на заключението не са му били представени първични счетоводни документи – данъчни фактури, издадени от [фирма], [населено място] и получени от [фирма] за процесния период от 24.08.2010г. до 30.11.2012г.? 4. Допустимо ли е въззивният съд да направи предположения и на тази основа изводи, които са от значение за изхода на делото, като приеме, че „ако първостепенно значение се придаде на точната цифра на цената по договора, то това ще създаде условия за злоупотреба с право, при което продавачът нарочно би се съгласил на по – ниска цена само за да избегне заплащане на възнаграждение на посредника, съобразявайки по – изгодната за него разлика между размера на търговската отстъпка и този на комисионната?“ Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], счита,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По същество оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че по силата на договор от 23.08.2010г. страните са се задължили да си сътрудничат за продажбата на строителни смеси /бетони/, произвеждани от [фирма], като ищецът [фирма], [населено място], се е задължил да ги предлага като посредник на инвеститор на строителния обект на „Бизнес център- П.“ срещу уговорено в договора „комисионно възнаграждение“ в размер на 1 лев без ДДС за кубичен метър бетон. Приел е за установено от показанията на разпитания като свидетел управител на [фирма], инвеститор на строителния обект на „Бизнес център- П.“, че управителят на [фирма], осъществил контакт между него и управителя на [фирма], вследствие на което между [фирма] и [фирма] бил сключен договор за доставка на бетон. Свидетелят е заявил, че само чрез М. Г., управител на [фирма], е узнал за предлагания от [фирма] продукт, но Г. не му е предлагал цени, а цените били уговорени от двете страни по сделката. При тези данни въззивният съд е приел за установено, че задължението на ищеца посредник по договора от 23.08.2010г. е изпълнено, а включеното в договора задължение за него да предлага стоката до точно определен минимум на цената е чисто формален критерий към ангажираността му по договора. Счел е за водещо, че въз основа на станалия възможен чрез посредничеството контакт, страните са стигнали до сделка, като е изтъкнал и аргумента, че дори и ищецът да предложил посочената в офертата към договора цена, то очевидно тя е нямало да бъде постигната, тъй като окончателната преценка на цената е изцяло в правомощията на страните по договора за продажба, а не на посредника. При тези изводи и съобразно данните от заключението на съдебно счетоводната експертиза за количеството доставен от [фирма] и закупен [фирма] бетон – 106 787,50 куб. м., е приел,че на ищеца се дължи възнаграждение по договора в размер на 106 787,50 лева и е уважил изцяло предявения частичен иск за сумата 26 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първият от поставените от касатора правни въпроси е свързан с предмета на делото, но не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, следователно по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да стигне до извода,че касаторът – възложител дължи заплащането на възнаграждение за извършените от изпълнителя действия по посредничество, въззивният съд се е позовал не само на сключения между страните писмен договор, но и на данните от заключението на съдебно счетоводната експертиза за осъществяваните доставки на бетон от [фирма] към [фирма] и заплатената за тях цена, както и на показанията на разпитаните по делото свидетели. Следователно изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск за заплащане на възнаграждение не са обусловени само от преценката на едно от представените по делото доказателства.
Вторият въпрос относно възможността съдът да приеме, че с извършването на едно единствено задължение по договора за посредничество /осъществяване на контакт/ е налице изпълнение по него, също не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изводът на съда за точно изпълнение на поетото от ищеца [фирма] по силата процесния договор задължение за посредничество, се основава на тълкуване на клаузите на конкретния договор, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. По същите съображения не отговоря на общия критерий за достъп до касация и въпросът дали е допустимо въззивният съд да направи предположения и на тази основа изводи, които са от значение за изхода на делото, като приеме, че „ако първостепенно значение се придаде на точната цифра на цената по договора, то това ще създаде условия за злоупотреба с право“. Изложените от въззивния съд логически аргументи защо намира за водещо задължението на посредника за осъществяване на контакт между възложителя и потенциалния купувач на произвежданата от него стока, а не задължението за предлагането на стоката на точно определена цена, са част от дейността по тълкуване на клаузите на процесния договор. При това въззивният съд е изложил подробни аргументи в смисъл,че дори ищецът да бе предложил посочената в офертата към договора цена, доколкото на него не е възложено сключването на самата сделка, окончателната преценка за цената е щяла да бъде изцяло в правомощията на страните по договора за покупко – продажба.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса, дали е допустимо съдът да игнорира изцяло приетата по делото и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към възникването на вземане за възнаграждение за извършената от ищеца услуга по посредничество. Съдът е съобразил приетото в първоинстанционното производство заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, като коректно е отразил в мотивите си, че на експертизата не са били представените първични счетоводни документи – данъчни фактури, издадени от [фирма] и получени от [фирма] за процесния период от 24.08.2010г. до 30.11.2012г. Съдът обаче е обсъдил не само заключението на експертизата, но и представените писмени доказателства и свидетелските показания на управителя на [фирма]. По този начин съдът е обсъдил и преценил всички факти и доказателства по делото, както и е мотивирал своя акт в съответствие със задължителните разяснения относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1671/17.07.2015г. по т.д. №4907/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] – 17, представлявано от управителя И. А., да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „В. Д. – Майстора” №31, представлявано от управителя М. Г., на основание чл.78 ал.3 от ГПК адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 500 лева / пет хиляди и петстотин лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.