О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
[населено място], 05.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2081 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Е. Н. срещу решение №208 от 11.05.2017г. по в.гр.д.№384/2016г. на Смоленски окръжен съд. С него е потвърдено решение №166/25.04.2016г. постановено по гр.д.№556/2015г. по описа на Смоленски районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 417 т.9 от ГПК предявен от Р. Е. Н. срещу И. Ц. М. за установяване съществуването на вземане в размер на 15 000 долара, по запис на заповед от 25.02.2005г. с падеж на 14.08.2012г., за което по реда на чл. 417 т.9 от ГПК по ч.гр.д. № 12734/2014г. по описа на Софийски районен съд, в полза на Р. Е. Н. е издадена заповед за незабавно изпълнение от 02.06.2014г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради явна необоснованост. Жалбоподателката твърди, че съдът неправилно е игнорирал представения в заповедното производство и приобщен в хода на първоинстанционното производство запис на заповед, в който ясно е отразено, че не е с дата на издаване 25.02.2005г., а е издаден на 14.08.2008г. Поддържа, че съдът не е взел предвид и влязлото в сила определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, като е постановено в диспозитива на заповедта да се чете дата на издаване на записа на заповед 14.08.2008г., вместо погрешно посочената дата 25.02.2005г. Поддържа, че от представянето на това определение като нововъзникнало писмено доказателство за съда е възникнало задължение да обездвижи исковата молба, като укаже на ищеца, че следва да отстрани съществуващото противоречие между исковата молбата и поправената заповед за изпълнение.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационната жалбоподателка сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Когато в обстоятелствената част на исковата молба е въведено твърдение, че датата на издаване на записа на заповед е една, а в представения по делото документ тази дата е друга, следва ли съдът да извлече този факт от самия документ на база съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, както го изисква чл.12 от ГПК или следва само на основание сгрешеното от страната твърдение за този факт да отхвърли претенцията като неоснователна?; 2. Когато в обстоятелствената част на исковата молба е въведено твърдение, че датата на издаване на записа на заповед е една, а в представения по делото документ тази дата е друга, длъжен ли е въззивният съд да обездвижи исковата молба на основание чл.129 ал.4 от ГПК, като даде възможност на страната да приведе твърденията си в съответствие с документа, от който произтича вземането? 3. Може ли да се допусне изменение на иска по чл.214 от ГПК във въззивната инстанция, когато по делото се приобщи ново писмено доказателство, което е възникнало след изтичане на срока за това процесуално действие / първото по делото заседание/? Твърди,че даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос е в противоречие със задължителните разяснения в т.2б изр. второ от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които основанието и предметът на вземането се определят въз основа на документа по чл.417 от ГПК. Поддържа, че изводите на въззивния съд по втория въпрос са в противоречие със задължителните разяснения в т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които въззивният съд е длъжен сам да отстрани нередовностите на исковата молба. Счита, че последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
Ответницата И. Ц. М. поддържа, че касационната жалба е недопустима, съответно неоснователна. Поддържа, че определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, е недопустим съдебен акт, а това влече недопустимост и на постановеното в исковия процес решение. Също така твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователни са твърденията на ответницата по касация, че касационната жалба е просрочена. Решението на Смоленски окръжен съд е връчено на Роза Е. Николова на 31.05.2017г. а касационната жалба е подадена на 30.06.2017г., в едномесечния срок по чл. 283 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, е издадена заповед за изпълнение за вземане по запис на заповед от 25.02.2005г., а по делото е представен запис на заповед, издаден на 14.08.2008г. Поради това е приел, че заповедта е издадена за документ, който не е представен в заповедното производство и въобще не съществува, поради което е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че представеното определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, не променя тези изводи, доколкото в заявлението и в исковата молба е посочено, че се претендира вземане въз основа на запис на заповед от 25.02.2005г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК/ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационната жалбоподателка, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 т.2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в касационната жалба доводи за несъответствие на петитума на исковата молба по чл.422 от ГПК с диспозитива на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ, след извършената поправка на ЯФГ на заповедта, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационната жалбоподателка следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 471 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №208 от 11.05.2017г. по в.гр.д.№384/2016г. на Смоленски окръжен съд.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка Р. Е. Н. да внесе държавна такса в размер на 471 лева /четиристотин седемдесет и един лева/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представят платежен документ по делото.
При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.