5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
гр. София, 31.10.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 926 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 284/06.12.2016г., постановено по в.т.д.№ 436/2016г. от Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 293/26.04.2016г. по т.д.№ 1269/2015г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от Р. П. К., [населено място] против [фирма] иск по чл.29, ал.1 ЗТР за признаване за установено, че на 31.07.2015г. в Търговския регистър по партидата на дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членството на Р. П. К. като съдружник на основание чл.125 ТЗ и в частта по иска по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 06.05.2015г. общо събрание на съдружниците на [фирма], относно решенията по т.2, т.3 и т.4, а именно приемането на нов съдружник, поемане дяловете на прекратилия участието си съдружник Р. К., освобождаване на същата като управител на [фирма] и приемането на актуализиран вариант на дружествения договор.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Р. П. К., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал отправянето на предизвестие по чл.125 ТЗ от Р. К. на 14.04.2015г. за прекратяване на членственото й правоотношение като съдружник в [фирма], като същото е било получено от управителя на дружеството Т. К. на 05.02.2015г. по реда на чл.47, ал.2 ГПК. Установил е получаването на 17.04.2015г. на писмено изявление за оттегляне на горепосоченото предизвестие. На 06.05.2015г. Общото събрание на съдружниците е взело решения за: напускане с предизвестие на Р. К., приемане на нов съдружник, освобождаване на Р. К. като управител и приемане на нов актуализиран вариант на дружествения договор. Апелативният съд е констатирал вписването на инкорпорираните в решенията на Общото събрание обстоятелства в Търговския регистър по партидата на [фирма] на 31.07.2015 г. Изложил е съображения относно наличието на правен интерес за Р. К. да предяви иск по чл.29, ал.1 ЗТР за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членственото й правоотношение. Позовавайки се на отсъствието на изрично уредена забрана, въззивният съд е приел, че оттеглянето на предизвестието е произвело валидно действие, доколкото същото е извършено преди изтичане на законово определения, тримесечен срок, в резултат на което членственото правоотношение на Р. К. не е било прекратено и същата е била съдружник към момента на вземане на решенията на 06.05.2015г. Излагайки аргумента, че подаденото в Търговския регистър заявление за оттегляне на предизвестието не може да обуслови знание за проведеното заседание на общото събрание, решаващият съд е приел за спазен четиринадесетдневният срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ, като същият тече от вписване на решенията в Търговския регистър – 31.07.2015 г. Счел е, че Общото събрание не е свикано по законово установения ред поради липса на данни за своевременно уведомяване на съдружника Р. К. за провеждането му чрез отправяне на писмена покана, съдържаща дневния ред. По тези съображения Варненският апелативен съд е уважил иска по чл.74, ал.1 ТЗ в частта относно решенията по т.2, т.3 и т.4 от заседанието – за приемане на нов съдружник, поемане дяловете на прекратилия участието си съдружник Р. К., освобождаване на същата като управител на [фирма] и приемане на актуализиран вариант на дружествения договор.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1. „Следва ли по отношение на съдружник, който не е бил редовно поканен и не е присъствал на Общо събрание на съдружниците, винаги да се прилага презумпцията на чл.9, ал.2 ЗТР и как следва да се докаже фактът на узнаването преди вписването на решенията в Търговския регистър?“; 2. „Може ли да се оттегля предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ, направено преди изтичане на неговия срок?“.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е регламентирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1 – 3 на разпоредбата. По смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В настоящия случай по отношение на първия формулиран от касатора въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същият не е разгледан от въззивния съд и не е обуславящ за изхода на спора. Правните изводи на въззивната инстанция са, че четиринадесетдневният срок за предявяване на иск по чл.74 ТЗ е спазен, тъй като е започнал да тече от вписване на решенията от Общото събрание на съдружниците в Търговския регистър, а не от направено обявяване по смисъла на чл.9 ЗТР. Разпоредбата на чл.7 ЗТР е ясна по отношение на предвиденото с нея оповестително действие на вписването на подлежащи на отразяване в Търговския регистър обстоятелства, каквито по естеството си са и решенията от Общото събрание на съдружниците съгласно чл.140, ал.1 ТЗ. По смисъла на постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 783/30.12.2009г. по ч.т.д. № 761/2009г. на ВКС, I т.о. на обявяване подлежат само актовете, за които със закон е предвидено, че подлежат на обявяване (чл.5 ЗТР); само обявяването осигурява публичност на обявения акт (чл.9, ал.1 ЗТР), защото докато при вписването се въвежда информация само за подлежащите на вписване обстоятелства, при обявяването на актовете по чл.5 ЗТР в регистъра се пренася тяхното съдържание. Предвид несъответствието на поставения въпрос с изискването на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираният от касатора втори въпрос се явява значим за изхода на конкретното дело и като такъв отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса за легитимацията по иск с правно основание чл.74 ТЗ, в случаите когато към деня на предявяване на иска е изтекъл тримесечният срок по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване на членството в дружество с ограничена отговорност, е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/09г. на ВКС, ІІ т.о. Даденото разрешение е, че изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членството правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството „съдружник”, така и правото на иск по чл.74 ТЗ за оспорване на решенията на общото събрание на дружеството, взети след датата на прекратяването. В посоченото решение не е обсъждана възможността за оттегляне на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ. Разрешение в този смисъл се съдържа в решение № 1021/02.08.2001г. по гр.д.№ 2206/2000г. на ВКС, V г.о., което няма характер на задължителна за съдилищата практика и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съгласно т.2 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваният въззивен акт и решение № 1021/02.08.2001г. са в един и същи смисъл и поради това не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ не е уредена възможност или съответно забрана за оттегляне на предизвестието, както и не са разписани правните последици при заявено оттегляне до изтичане на определения в закона тримесечен срок. Нормата е непълна и се създава неяснота при прилагането й, поради което касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Може ли да се оттегля предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ, ако оттеглянето е направено преди изтичане на неговия срок?“.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 284/06.12.2016 г., постановено по в.т.д. № 436/2016 г. от Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 293/26.04.2016г. по т.д.№ 1269/2015г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от Р. П. К., [населено място] против [фирма] иск по чл.29, ал.1 ЗТР за признаване за установено, че на 31.07.2015г. в Търговския регистър по партидата на дружеството е вписано несъществуващо обстоятелство – прекратяване на членството на Р. П. К. като съдружник на основание чл.125 ТЗ и в частта по иска по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 06.05.2015г. общо събрание на съдружниците на [фирма], относно решенията по т.2, т.3 и т.4, а именно приемането на нов съдружник, поемане дяловете на прекратилия участието си съдружник Р. К., освобождаване на същата като управител на [фирма] и приемането на актуализиран вариант на дружествения договор.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.