О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
[населено място], 03.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2961 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/ против решение № 1290/07.06.2017г. по т.д. № 1956/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав в частта, с която е обезсилено решение от 26.08.2016г. по гр.д. № 46/2011г. на Кюстендилски окръжен съд в частта за осъждане на [фирма] /н/ да заплати на касатора сума в размер на 6 112 671 лева / част от сумата 9 147 415, 17 лева /, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 09.06.2006г., дължима за периода август 2007 г. – 31.08.2009г., и мораторна лихва върху тази сума в размер на 2 099 768, 01 лева, дължима за периода м. август 2007 г. до 20.08.2010 г., както и за сумата 1 737 601, 22 лева /част от сумата до 1 798 888,53 лева/, представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 17 бр. фактури, издадени в периода октомври 2007 г.– месец декември 2008 г., като процесуално недопустимо и е прекратено производството по гр.дело № 46/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд в горепосочената част.
Касаторът излага становище, че решението на САС е недопустимо, евент. неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че касторът е предявил срещу [фирма] пред КОС с молба от 20.08.2010г. искове за заплащане следните суми: 12 423 120, 80 лева, представляваща сбор от дължимите и неплатени от ответника наемни цени за период от м. 08.2007 г. до 20.08.2010 г., дължими по силата на сключен между страните договор за наем № 1910/09.06.2006. и анекс към него от 09.06.2006 г.; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 099 768, 01 лева – изтекла мораторна лихва върху тази главница за периода от м. август 2007г. до 20.08.2010 г.; на основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД сумата от 153 002, 88 лева, представляваща стойността на консумирана електроенергия за периода от м. август 2007 г. до 20.08.2010 г. по договора за наем; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 91 166, 01 лева – изтекла мораторна лихва за същия период върху тази сума; на основание чл. 232, aл. 2, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ сумата от 3 741, 57 лева, представляваща стойността на ползвани телефонни услуги по договора за наем за същия период и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 208, 10 лева- изтекла мораторна лихва върху тази сума за периода от м. август, 2007 г. до 20.08.2010 г.; на основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД: сумата от 1 798 888,53 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 18 бр. фактури, сумата от 30 533, 62 лева, представляваща стойност на извършени от ищеца и незаплатени от ответника взривни работи, сумата от 14 860, 79 лева представляваща стойността на закупени , но незаплатени от ответника хранителни стоки, както и сумата от 718 048,04 лева, представляваща цена за доставка на азот и кислород от ищеца на ответника и незаплатени от последния. Въззивната инстанция е съобразила, че в хода на производството с решение от 15.05.2012 г. по т.дело № 55/2011г. на КОС спрямо ответника е било открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2006 г. С определение от 21.09.2012 г. производството по т.дело №46/2010 г. на ОС- Кюстендил е било спряно, на осн. чл. 637 от ТЗ. Предвид представените по делото доказателства и извършена справка в търговския регистър САС е установил, че с определение от 04.09.2013 г. по т.дело № 55/2011г. на КОС е бил одобрен списък на приетите в производството по несъстоятелност спрямо [фирма] вземания, обявен в търговския регистър на 10.08.2012 г., в който по т. 14 е включено вземане на [фирма] /н/ в размер на 7 755 698,30 лева главница и 3 941 370,56 лева лихва с посочено основание на приетото вземане за главница – наем за периода 30.06.2006 г. – 31.08.2009 г., доставка на материали и услуги. САС е констатирал, че с молба вх.№3439/19.06.12г. за предявяване на вземане, депозирана от касатора по т.дело № 55/2011 г. на КОС, същият е предявил в производство по несъстоятелност спрямо ответника вземане в общ размер на 30 000 156,40 лева главница и 7 102 291,56 лева лихви, произтичащи от договора за наем, сключен между страните на 09.06.2006г. Въззивната инстанция е приела, че периодът на начисляване на наема и цената на доставките по приетото вземане попада изцяло в исковия период по т.д. № 46/2010г. на КОС – месец август 2007 г. – 20.08.2010 г. Апелативният съд е съобразил, че с определение от 03.04.2014 г. производството по т.дело № 46/2010 г. на КОС е било възобновено поради това, че част от предявените, но неприети в производството по несъстоятелност вземания са предмет на разглеждане в производството по т.д.№ 46/2010г. на КОС. САС е счел, че горният извод е правилен единствено за вземанията, които не са приети в производството по несъстоятелност и попадат изцяло извън исковия период, заявен с исковата молба. Вземанията, предмет на удовлетворяване в производството по несъстоятелност се индивидуализират не само по размер, но и съобразно вида, произхода и периода на начисляване, поради което обстоятелството, че цената на предявените искове е по – ниска от размера на неприетите вземания не могло да обоснове извод за допустимост на производството. Вземанията за наем по договора от 09.06.2006 г., както и за доставка на материали и услуги за периода месец август 2007 г. – 31.08.2009 г., са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, поради което производството по т.д. № 46/2010г. на КОС по отношение на същите според въззивната инстанция се явява недопустимо. Вземанията за наем за периода месец август 2007 г. – 31.08.2009 , предявени с исковата молба, са изчислени от САС в размер на 5 956 809, 77 лева. Изцяло според въззивната инстанция в исковия период попада и заявената претенция за заплащане на цена по извършени доставки по 17 бр.фактури, издадени в периода месец октомври 2007 г. – месец август 2009 г. на стойност 1 737 601, 22 лева. С оглед на горното САС е закючил, че първоинстанционното решение в частта, в която са уважени искове за заплащане на наемна цена в размер на 6 112 671 лева, мораторна лихва в размер на 2 099 768, 01 лева върху посочената главница, както и за сумата 1 737 601, 22 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 17 бр. фактури, е процесуално недопустимо, на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ – поради приемане на процесните вземания в производството по несъстоятелност спрямо ответното дружество.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси: 1/Осъществяваната от дружеството в несъстоятелност защита по предявени срещу него осъдителни искове от синдик за попълване масата на несъстоятелността, включително и чрез подаване на въззивна жалба, представлява ли действие по попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл.620, ал.5 ТЗ и следва ли в този случай по въззивната жалба на осъдения длъжник да не се внася предварително държавна такса?; 2/Допустимо ли е ответникът да прави възражение по предмета на спора за пръв път с въззивната жалба?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на целия доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, основаващи се и на възраженията и доводите на двете страни? Касаторът въвежда правните въпроси при обосноваване на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ – поради разрешаването им в обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана: по първи въпрос – в Определение № 860/03.12.2010г. по т.д. № 123/2011г. на ВКС, II т.о., Определение № 266/10.03.2011г. по ч.т.д. № 863/2010г. на ВКС, II т.о., Определение № 1086/30.12.2011г. по ч.т.д. № 765/2011г. на ВКС, II т.о., Определение № 282/05.06.2015г. по ч.т.д. № 23/2015г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос – в т.4 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и по трети въпрос – в Решение № 403/23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ВКС, IV г.о.
ВКС намира, че така формулираните въпроси № 1 и 2 не попадат в приложното поле на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първоинстанционното решение по осъдителни искове на дружество в открито производство по несъстоятелност срещу дружество, също в открито производство по несъстоятелност, е било обжалвано от ответника като за дължимата по въззивната жалба държавна такса въззивникът е бил осъден с въззивното решение. САС е приложил правилото на чл.637, ал.3 вр. чл.694, ал.7 ТЗ. Дори и да се касае до пропуск за предварително събиране на дължимата държавна такса по въззивната жалба, това не е основание за прекратяване на производството пред САС поради нередовност на въззивната жалба. Апелативният съд на осн. чл.77 ГПК с окончателния си акт, с който приключва производството по делото пред него, е присъдил дължимата държавна такса, за която въззивникът е останал задължен за внасяне.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че част от вземанията, посочени в исковата молба по т.д. № 46/2010г. на КОС, са приети от синдика и включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ответника [фирма], следва да се има предвид, че това не е възражение по съществото на спора, което е ограничено с преклузивен срок за предявяването му, в който смисъл са доводите на касатора. Представлява възражение по допустимостта на иска с оглед правилото на чл.637, ал.2 ТЗ, според което спряното производство по имуществени търговски и граждански дела срещу несъстоятелния длъжник се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл.693 ТЗ. На осн. чл.130 ГПК сезираният със спора съд е длъжен служебно да следи за допустимостта на иска с оглед посочената предпоставка, докато производството е висящо пред него.
По третия правен въпрос изводът на въззивния съд относно частичната недопустимост на предявените осъдителни искове срещу несъстоятелния длъжник [фирма] е направен след съобразяване на молбата за предявяване на вземания на [фирма] /н/ в производството по несъстоятелност на ответника и списъка на приетите вземания, обявен в ТР. Видно от мотивите и диспозитива на въззивния съдебен акт решението на КОС е обезсилено за сума надвишаваща сбора на възприетите от въззивния съд като приети в одобрения по чл.692, ал.1 ТЗ списък вземания за главница, представляващи дължим наем и цена за доставени материали, а сумата за лихва е акцесорно вземане на така посочената главница. Следователно има произнасяне на САС, в частта за обезсилване на решението на КОС, относно суми, които евентуално попадат във вземанията, включени в списъка на предявените, но неприети вземания, без въззивният съд да е обсъждал в мотивите си това доказателство, както и свързаните с него: възражение на кредитора [фирма] /н/ по чл.692, ал.2 ТЗ и определнието на съда по несъстоятелността по реда на чл.692, ал.4 ТЗ по това възражение. В цитираното от касатора Решение № 403/23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ВКС, IV г.о. и служебно известни на настоящия състав на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 616/15.12.2008г. по т.д. № 530/2008г. на ВКС, I т.о., Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 77/17.03.2015г. по т.д. № 2040/2014г. на ВКС, IV г.о. и много други, е прието, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.
Ето защо по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на целия доказателствен материал, както и да направи собствени правни изводи, основаващи се и на възраженията и доводите на двете страни? следва, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт за проверка съответствието му с горепосочените решения на ВКС.
На осн. чл.694, ал.7 вр. чл.637, ал.3 ТЗ касаторът е освободен от предварително внасяне на държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1290/07.06.2017г. по т.д. № 1956/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав в частта, с която е обезсилено решение от 26.08.2016г. по гр.д. № 46/2011г. на Кюстендилски окръжен съд в частта за осъждане на [фирма] /н/ да заплати на [фирма] /н/ сума в размер на 6 112 671 лева / част от сумата 9 147 415, 17 лева /, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем от 09.06.2006г., дължима за периода август 2007 г. – 31.08.2009г., и мораторна лихва върху тази сума в размер на 2 099 768, 01 лева, дължима за периода м. август 2007 г. до 20.08.2010 г., както и за сумата 1 737 601, 22 лева /част от сумата до 1 798 888,53 лева/, представляваща стойността на доставени, но незаплатени от ответника материали по 17 бр. фактури, издадени в периода октомври 2007 г.– месец декември 2008 г., като процесуално недопустимо и е прекратено производството по гр.дело № 46/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд в горепосочената част.
Делото да се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: