6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
[населено място], 03.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №407 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от управителя В. П., срещу решение №1507 от 08.07.2015г. по в.т.д.№4210/2014г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С него е отменено решение №1129 по 17.07.2014г. по т.д.№6050/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ – 14 с-в, с което е признато за установено, че не съществува приетото, включено в обявения на 09.05.2013г. в ТР по партидата на [фирма] списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ, вземане на [фирма], [населено място], за сумата 5 597 663,68 лв., от които 3 969 859,89 лв. главница и 1 437 803,79 лева лихви, дължими по Договор за банков кредит №58/04 от 10.06.2004г., по Договор за банков кредит №212/05 от 04.07.2005г. и по Договор за банков кредит №479/07 от 15.03.2007г. и вместо това е отхвърлен предявен от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ – за установяване недължимост на вземане по договор за кредит №311/06г. и анекси към него, предявено и включено в списъка на приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място], в размер на 5 597 663,68 лв., от които 3 969 859,89 лв. главница, 649 978,09 лв. договорна лихва от 21.06.10г. до 20.06.12г., 716 421,13 лв. наказателна лихва от 20.07.11г. до 18.03.13г., 34 022,17 лв. такса за управление на кредит и 37 382,40 лв. съдебни разноски. Със същото решение [фирма] /в несъстоятелност/, е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], разноски за производството, представляващи 350 лв. възнаграждение за вещо лице и 111 953,28 лв. разноски за държавна такса по обжалването, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 223 906,55 лв. на основание чл.694 ал.2 изр.2 от ТЗ.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземане по договор за кредит №311/2006г. В случай, че съдът счете решението за допустимо, касаторът поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с чл.266 от ГПК, тъй като е обсъдил в решението си твърдения и доказателства, посочени от ответната страна за първи път пред въззивната инстанция, въпреки, че те са били преклудирани. Навежда доводи, че от момента на образуване на делото до приключване на съдебното дирене в първа инстанция ответната банка не е посочила нито веднъж, че е налице грешка в посочените договори за кредит, а такова възражение е релевирано за първи път едва с въззивната жалба. Също поддържа, че извършената от синдика поправка на очевидна фактическа грешка е незаконосъобразна, доколкото в преклузивния срок по чл.690 от ТЗ, банката не е упражнила правото си да възрази срещу допусната грешка в списъка на приетите вземания.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните процесуалноправни въпроси: 1.Налице ли е настъпила преклузия по отношение на обстоятелства и доказателства релевирани, съответно представени за първи път пред въззивна инстанция, когато същите са могли да бъдат посочени пред първоинстанционния съд?; 2.Съдът следва ли да допуска и да разглежда доказателства, за които е настъпила процесуална преклузия?; 3. Допустимо ли е страната да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство?; 4. Допустимо ли е съдебно решение, постановено по непредявен иск? Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на първите три въпроса е в противоречие със задължителните разяснения в ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с решение №153 от 01.08.2011г. по гр.д.№39/2011г. на ВКС, ГК, ІІ гр.о., а разрешението на четвъртия въпрос е в противоречие с решение №439 от 23.07.2010г. по гр.д.№476/2009г. на ВКС, ГК, ІV гр.о., с което е прието, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, решението е недопустимо. Същото така поставя като обуславящи и следните въпроси: 1. Синдикът има ли право по своя инициатива да поправя списъка по чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ в случай, че страната, която е имала интерес от поправката не я е поискала и не е упражнила правото си по чл.690 от ТЗ? 2. Номерът на договора и годината на сключването му част ли са от основанието на вземането по него при положение, че без тях договорът не би могъл да бъде индивидуализиран? 3. Промяна в основанието на вземането може ли да се квалифицира като очевидна фактическа грешка и подлежи ли на промяна по реда на чл.247 от ГПК? Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена от лице без надлежна представителна власт по отношение на касационния жалбоподател. Също така твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на Софийски апелативен съд, нито са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Оспорва твърдението на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото първоинстанционният съд е допуснал събирането на доказателства относно съществуването на вземане по договор за банков кредит №311/06 от 20.06.2006г., като по този начин съдът е приел, че разглежда дело за установяване на вземане по този договор. Счита, че съдилищата не са излезли извън спорния предмет, доколкото по делото е било безспорно,че между страните не съществуват договори за банков кредит №58/04, №212/05 и №479/07, а има само един сключен договор за кредит – договор №311/06.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед констатирана нередовност – жалбата е подписана от адвокат с по –малко от пет години юридически стаж, който не отговаря на изискванията по чл.24 ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС на РБ, с разпореждане от 14.10.2016г. настоящият състав на ВКС е дал указания на касатора да заяви дали поддържа подадената от името на дружеството касационна жалба, съответно да осигури приподписването й от адвокат, отговарящ на изискванията по чл.24 ал.2 от Закона за адвокатурата. С молба от 20.10.2016г. касаторът е отстранил в срок нередовностите на касационната жалба, като е представил препис от същата и от изложението, приподписани от него и от адвокат В. Н..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 09.05.13г. в ТР е обявен списък на приетите предявени вземания, в който ответната банка е включена като кредитор с вземане в общ размер 5 597 663,68 лв., от които 3 969 859,89 лв. главница, 649 978,09 лв. договорна лихва от 21.06.10г. до 20.06.12г., 716 421,13 лв. наказателна лихва от 20.07.11г. до 18.03.13г., 34 022,17 лв. такса за управление на кредит и 37382,40 лв. съдебни разноски, а като основание за вземането в списъка са посочени договор за банков кредит №56/04, договор за банков кредит №212/05 и договор за банков кредит №479/07. Приел е за безспорно, че такива договори няма сключени между страните. Установил е, че с определение от 17.01.14г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на ищеца и е одобрил списъка на приетите вземания с предходно направените в него изменения по другите възражения. Посочил е, че в хода на производството по предявения иск по чл.694 от ТЗ синдикът на [фирма] е извършил последваща поправка на първия списък за приети предявени вземания, касаеща основанието на вземането на [фирма], [населено място] с вярно основание – договор за кредит №311/06 и анекси №№1-7 към него, както и ЕИК на кредитора. След на анализ на приетите в производството пред първата инстанция писмени доказателства и на заключението на допуснатата в производството пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че предявените от [фирма], [населено място], в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество вземания по договор за кредит №311/06г. и анекси към него съществуват като валидно възникнали, изискуеми и непогасени към момента на предявяването им. Изтъкнал е, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за извършени от него плащания над посочените от вещото лице към момента на предявяването на вземанията, с което да е намалил размера им или да ги е погасил изцяло. Отделно от това е изложил съображения, че липсата на представени при предявяването документи, установяващи основанието и размера на предявеното вземане, не е основание да се приеме, че такова не съществува, щом възникването и съществуването на правоотношението, от което произтичат вземанията, е доказано в настоящото производство. Поради това е отменил обжалваното въззивно решение и е отхвърлил като неоснователен предявеният иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Съобразно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция във фазата по селекция на касационните жалби е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на решението, с оглед съобразената от съда промяна в основанието на процесното вземане, включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], без тази промяна да е въведена от ищеца като изменение на иска, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Вероятната процесуална недопустимост на въззивното решение съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, с оглед на което не следва да се обсъжда дали са осъществени поддържаните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК основания по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касация. Тези въпроси касаят съществото на спора и поради това съдът следва да се произнесе по тях, ако прецени, че въззивното решение е допустимо.
На основание чл.694 ал.2 от ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1507 от 08.07.2015г. по в.т.д.№4210/2014г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.