4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр. София, 07.12.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1267 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, [населено място] срещу решение № 15/12.01.2018 г. по в.т.д. № 593/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 367/10.07.2017 г. по т.д. № 471/2016 г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Д. В. Т. и Р. Г. Т. на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) суми от по 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Г. Р. Т., настъпила в резултат от ПТП от 05.10.2014 г., ведно със законната лихва от 05.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците Д. В. Т. и Р. Г. Т., и двамата от [населено място], оспорват касационната жалба.
Третото лице – помагач на ответника по главния иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и ответник по евентуалния иск по чл.45 ЗЗД А. Н. Танков от [населено място], както и ответниците по евентуалния иск по чл.45 ЗЗД М. А. Т. и Н. Г. Танков, и двамата от [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че настоящият касатор е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лицето А. Н. Танков, причинило ПТП на 05.10.2014 г., в резултат на което е починал Г. Р. Т. – син на ищците Д. В. Т. и Р. Г. Т.. Позовавайки се на заключението на вещите лица по приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, е счел за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. Изложил е съображения, че знанието на Г. Р. Т., че съученикът му А. Н. Танков е непълнолетен и неправоспособен като водач не обосновава извод за наличие на съпричиняване. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил показанията на разпитаните свидетели относно съществувалите отношения между починалия и неговите родители, както и преживените от тях страдания, възрастта на починалия и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и е счел, че справедливият размер на обезщетението е от по 200 000 лв. за всеки от ищците.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК следните въпроси: 1. „Какъв е обемът на правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК и задължена ли е тя да разгледа всички възражения и въпроси, определени с въззивната жалба?”; 2. „Въпрос за приложението на чл.267, ал.2, т.1 КЗ (отм.) и конкретно дали изключенията, визирани в него, подлежат на доказване единствено с влязъл в сила съдебен акт, постановен от наказателен съд, или могат да се установят с всички допустими по ГПК доказателствени средства?”. Касаторът твърди противоречие на обжалваното въззивно решение с решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК и решение, постановено от Софийски апелативен съд.
Посочените въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол. По своята същност, те изразяват несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд относно качеството му на застраховател по отношение на водача на лекия автомобил и представляват оплаквания за неправилност на постановеното от него решение, което е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му. От друга страна, не са налице заявените от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т. 3 ГПК. Цитираните решение № 717/05.11.2009 г. по гр.д. № 2589/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о. са неотносими към настоящия спор, тъй като са постановени при друга фактическа и правна обстановка. Основанието за допускане на касационно обжалване, изразяващо се в противоречивото разрешаване на втори въпрос от съдилищата, не следва да се разглежда, доколкото същото е отменено с изменението на ГПК с ДВ бр.86, в сила от 31.10.2017г., а касационната жалба е депозирана на 16.02.2018г. Що се отнася до основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, същото не е надлежно заявено. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационния контрол. Касаторът поддържа, че поставеният втори въпрос е от значение само за точното прилагане на закона, без да твърди и значимост на същия за развитието на правото.
По реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя и въпросите: 3. „Въпрос за приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД и конкретно дали единствено допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП е предпоставка за приложението му, или такава е приносът на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него?”; 4. „Въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД, за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус?”. Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и ППВС № 4/23.12.1968 г.
Така заявеният трети въпрос е поставен във връзка с извода на въззивния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, въпреки че е знаел, че водачът на лекия автомобил е непълнолетен и неправоспособен. Същият е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в решение № 350/17.10.2011 г. по гр.д. № 1382/2010 г. на ВКС, IV г.о. (служебно известно на настоящия съдебен състав) е прието, че съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС. Поставеният от касатора въпрос съставът на ВКС уточнява по следния начин: „Налице ли е принос за настъпване на вредоносния резултат от пострадалото лице в хипотезата, когато е пътувало в моторно превозно средство, управлявано от непълнолетен и неправоспособен водач, при знание за тези факти?”.
По приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът ще се произнесе с решението по съществото на касационната жалба.
Не следва да бъде разглеждано основанието за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. на ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 8 000 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15/12.01.2018 г. по в.т.д. № 593/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Застрахователна компания „Лев Инс” АД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 8 000 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.