О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София, 20.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1124 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т. против решение № 388/12.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 521/2014 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд се е произнесъл по иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”. Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно, като е и извършено нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено същото. Съдът е приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор за неопределено време с ответника на длъжността „психолог” в Д.-к. б. /Д./. Със заповед №РД-05-17/02.12.2013 г. на управителя на дружеството-работодател ,връчена на ищцата на 02.12.2013 г.,е наложено на последната дисциплинарно наказание „забележка” за това,че по време на работа на 14.11.2013 г. не е изпълнила задължението си да изготви психологично изследване на пациент от мъжко отделение, назначено от лекуващия лекар, което нарушение е квалифицирано като такова по чл.187 т.3 предл.1 от КТ-„неизпълнение на възложената работа”. Твърдението на ищцата е, че заповедта е незаконна, поради това,че с нея е наложено наказание при липса на съставомерно нарушение на трудовата дисциплина и при проява на дискриминация от страна на работодателя. Ищцата е твърдяла в исковата молба и във въззивната жалба, че не е осъществено неизпълнение на възложената работа, защото тя е психолог в Д.-к. б. при ответника и на посочената дата 14.11.2013 г. не й е възложено по надлежния ред от работодателя да замества психолога в стационарно /мъжко/ отделение, както и че по принцип никога не била уведомявана за възложени й замествания,а узнавала за тях случайно от разговори с колеги или по повод взаимоотношения в работата. Съдът е приел, че спазване на формата по чл.259 ал.3 от КТ в случая не е било необходимо, тъй като тази разпоредба е приложима само при хипотези на заместване по смисъла на чл.259 ал.1 от КТ-заместване на отсъстващ работник/служител при едновременно изпълнение и на собствената трудова функция /вътрешно съвместителство-изпълнение на собствената работа и на работата на замествания/ или „чисто” заместване,при което се изпълнява само работата на замествания и се изоставя,докато трае заместването,изпълнението на собствената трудова функция.Тези хипотези изискват сключване на изрично писмено споразумение между работодател и работник/служител,тъй като заместването не е част от основната трудова функция на заместващия и предполага договаряне на условията за полагане на труд /дали ще е чисто заместване или вътрешно съвместителство на две длъжности/,вкл. и по въпроса дали да се заплаща допълнително трудово възнаграждение при хипотезата на съвместителство. Съдът е приел, че изискването за начин на процедиране и форма по чл.259 ал.3 от КТ не се прилага обаче при хипотезата на чл.259 ал.2 от КТ,при която заместването на отсъстващия изчерпва изцяло или частично съдържанието на трудовата функция на заместващия и когато заместването е елемент от трудовата функция на заместващия. Съдът е приел, че в тази хипотеза необходимостта от допълнително писмено договаряне между работодател и заместващ служител/работник отпада,тъй като условията за заместване вече са договорени като част от основната трудова функция на заместващия,като включително той получава и трудово възнаграждение за това. Тъй като последната изработена длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност „психолог в Д.”,която трудно й е връчена поради възпрепятстващото поведение на самата ищца, включва в т.6-„други задължения” изрично задължение за заместване на психолога в стационара при отсъствието му, като на това основание ищцата е била длъжна и без наличие на изрична заповед от работодателя и без изрично писмено споразумение между работодателя и нея да изпълнява задължението си за заместване,вкл. на 14.11.2013 г., като неизпълнението на горното е равнозначно на неизпълнение на трудово задължение. Въз основа на горното, състава на въззивния съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна и е потвърдил решението на районен съд, постановено в горния смисъл.
В изложението на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочените правни въпроси са свързани с възможността с въвеждане на ново изискване в длъжностната характеристика на работник /служител/ едностранно да се въведе задължение за заместване на друг служител или работник при отсъствието му, без да е налице изрично допълнително споразумение между страните по трудовото правоотношение. Сочи се и правен въпрос, свързан с въвеждането на това изискване с длъжностна характеристика и нейното действие в случаите, когато работникът /служителят/ е отказал да я подпише и приеме, като тя му е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка за доставянето.
Горните правни въпроси са относими към спора, доколкото са обосновали крайните изводи на съда относно основателността на предявения иск, по същите няма задължителна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388/12.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 521/2014 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.