О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
гр.София, 20.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 294/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 17509 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 14201/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 4054/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от Я. В. К. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 237/ 27.12.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник – механик, ревизор вагони” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 451,18 лв. За разликата до пълния предявен размер от 4 585,68 лв осъдителният иск е отхвърлен поради извършено прихващане с вземане на ответника за връщане на неоснователно платени обезщетения в същия размер.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.2 ГПК са повдигнати материалноправните въпроси за задължението на работодателя да включи при извършването на подбор работници, чиито длъжности не са съкратени и които имат по длъжностна характеристика контролни и ръководни функции по отношение на работниците, заемащи съкратена от щата длъжност; за правото на работодателя да предвиди различни оценки по определените от него критерии за извършване на подбора в зависимост от това, на кой критерии придава по-голямо значение; и кога частният документ, обективиращ протокол за подбор, придобива достоверна дата: от датата на представянето му по делото или от датата, потвърдена от един от авторите на документа при разпита му като свидетел. Според жалбоподателя тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касация страна, Я. К., оспорва жалбата и счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Поддържа, че касаторът не е обосновал и доказал твърденията си, че формулираните правни въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според него основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са налице, защото по въпросите има установена практика от ВКС (без да сочи конкретно решения, в които тази практика е обективирана).
ВКС намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата. Съдът посочил, че преди уволнението работодателят е извършил подбор, при който са оценени всички негови служители, заемащи длъжността „техник – механик, ревизор вагони”, но не са включени служителите на длъжност „техник – механик, ревизор вагони, началник смяна”. Това прави подбора незаконен, защото разликата в длъжностите е само относно изпълнителския характер на първата и ръководния характер на втората. Освен това съдът счел подбора за незаконен, защото протоколът за извършването му има достоверна дата едва от момента на представянето му по делото, поради което не е доказано подборът да е извършен преди уволнението. Допълнително съдът приел, че липсват доказателства за съответствие на поставените при подбора оценки с действителните качества на съпоставените работници, което също опорочава подбора. Тъй като той е елемент от правото на уволнение, незаконният подбор обуславя и незаконност на уволнението, поради което предявените искове са счетени за основателни и уважени.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора материалноправни въпроси обуславят въззивното решение. Възраженията на ответната страна, че по тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, са основателни, доколкото по тях действително има установена от ВКС по реда на чл.291 ГПК съдебна практика. Първият от въпросите обаче, (за задължението на работодателя да включи при извършването на подбор работници, чиито длъжности не са съкратени и които имат по длъжностна характеристика контролни и ръководни функции по отношение на работниците, заемащи съкратената от щата длъжност), е разрешен в противоречие с тази практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По останалите въпроси съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 17509 от 10.10.2014 г. по гр.д.№ 14201/ 2013 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 200,74 лв (двеста лева, седемдесет и четири стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: