8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
[населено място], 07.04.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
катоизслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2530 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], срещу решение №1645 от 29.07.2016г. по в.т.д. №5206/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №1064 от 22.06.2015г. по т.дело №2999/2013г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI -5 състав, с което е обявена за недействителна спрямо [фирма], [населено място] извършената от [фирма], [населено място], преобразувано в [фирма], [населено място], непарична вноска в капитала на [фирма], [населено място], както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1605.1219.1.162, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-38/10.07.2012г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], на адрес: [населено място], район „Студентски”, [улица], вх.”В”, ет.1, обект №5, в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134,1605.1219; с предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: няма данни; прилежащи части: няма данни, стар идентификатор: няма; Ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1605.1219.1.163, под обекта: няма, над обекта: 68134.1605.1219.1.53, 68134.1605.1219.1.26, 68134.1605.1219.1.27, 68134.1605.1219.1.52. и който имот, съгласно доказателство за собственост- нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161 том III дело № 516 от 2008г. на нотариус Д. Т., Агенция по вписванията София вх.р. № 68820 от 19.09.2008 г., акт № 158, том C., дело № 47473 от 2008г., страница 523320, представлява МАГАЗИН № 5, находящ се в [населено място], Столична Община, Район „Студентски”,[жк], в сграда на [улица], във вход „В” (съгласно строителната документация — секция „С” (Це)), на партерен етаж, заемащ източната част, състоящ се от: търговска част, офис, складово помещение и сервизно помещение, със застроена площ 89, 87 кв.м., при съседи: от запад – магазин и стълбищна клетка на вход „В” (съгласно строителната документация – секция „С” (Це)), от север — вътрешен двор, от изток — проход към вътрешен двор, от юг — тротоар и улица, заедно с 2, 57 % идеални части от общите части на вход „В” (съгласно строителната документация – секция „С” (Це)) на сградата, равняващи се на 14, 41 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена цялата сграда, съставляващо УПИ VIII-1220, 1219, с площ по скица 6 040 кв.м., в кв. 271, по плана на [населено място], местност „Студентски град”, за който имот регулационния план не е приложен, при граници на имота по скица: от три страни улици, УПИ VII-1421, УПИ X.-1421, УПИ II- 1659, УПИ Х-1475 – отреден за клиника и УПИ IX-395 – отреден за КОО, и вписан на 15.10.2010г. в търговския регистър по партидата на [фирма], [населено място].
В касационната жалба на [фирма], [населено място], се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички твърдения, доводи и възражения в подадената от него въззивна жалба, което съставлява съществено процесуално нарушение и обуславя неправилност на решението. Поддържа,че съдът не е обсъдил довода му за липса на знание от страна на ответника [фирма] за увреждането. Наред с това счита, че двете инстанции неправилно са преценили, че атакуваното действие е увреждащо, че знание за увреждане е налице при първия ответник, а при втория ответник изследване на знание не е необходимо поради подробно изложените съображения на съда за характера на апорта. Счита, че съдът неправилно е приложил към хипотезата на апорт в съществуващо дружество разрешенията в решение №122 от 21.07.2016г. по т.д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., които се отнасят само за учредителен апорт. Излага доводи, че ответникът [фирма], [населено място], разполага с достатъчно имущество да погаси задължението си към ищеца.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1. В случаите, когато се иска обявяване на недействителност по чл.135 от ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, нужно ли е знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, за да възникне правото на кредитора по чл.135 от ЗЗД? 2. При внасяне на непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество налице ли е възмездност, както и договаряне по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД? Поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №122 от 21.07.2016г. по т. д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., в което се приема, че апортът има възмезден характер. Поддържа, че по втория правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, доколкото в решение №18/31.03.2009г. по т.д.№214/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на отменения ГПК както и в решение №778 от 18.04.2016г. по гр.д.№4875/2014г. на САС, ГК, II състав, и решение от 25.02.2015г. по т.д.№3220/2014г. на САС, ТО, 9 състав, е застъпено становището, че в хипотезата на апорт в съществуващо дружество се касае за възмездна сделка с трето лице, по отношение на което следва да се отчете допълнителното изискване за знание за увреждането, като установената в закона презумпция за знание за увреждането не действа. По отношение на тези въпроси поддържа също, че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като твърди,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като разрешаването му ще допринесе за преодоляване на създадената противоречива практика, както и за осъвременяване на тълкуването й.
В касационната си жалба [фирма], [населено място], твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд безкритично и необосновано е възприел правните изводи в първоинстанционното решение относно наличието на увреждане на кредитора посредством апортната вноска, знанието за увреждането от страна на [фирма], [населено място] и необходимостта от знание за това от третото лице [фирма], [населено място]. Счита за неправилен извода на съда, че щом длъжникът е заменил един свой материален актив на относително стабилна цена с друг по вид актив, чиято стойност е вариативна, то увреждащото действие непременно е налице и знанието на прехвърлителя е безспорно. Поддържа, че не са налице предпоставките за основателност на иска по чл.135 от ЗЗД, когато при осъществяването на разпореждането длъжникът не е могъл да има знание за увреждащия характер на действието си, защото е разполагал със значително имущество. Изтъква, че самата апортна вноска не е лишила дружеството – длъжник от имущество и не представлява увреждащо кредитора действие. Счита, че съдът неправилно е приложил към хипотезата на апорт в съществуващо дружество разрешенията в решение №122 от 21.07.2016г. по т. д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., които се отнасят само за учредителен апорт.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1. В случаите, когато се иска обявяване на недействителност по чл.135 от ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, нужно ли е знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортна вноска, за да възникне правото на кредитора по чл.135 от ЗЗД? 2.Може ли кредиторът да иска да бъде обявено за недействително и действие, което макар и да не обеднява длъжника, затруднява удовлетворяването на кредитора? Поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №122 от 21.07.2016г. по т. д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., което разглежда хипотеза на учредителен апорт. По отношение на втория правен въпрос поддържа, че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че по този въпрос е създадена съдебна практика с решение №2771/26.10.1978г. по гр.д.№ 1769/1979г. на ВС, І г.о., с което ВС е провел разширително тълкуване на нормата на чл.135 от ЗЗД, като е релевирал обстоятелства, които не са включени в разпоредбата на закона, а именно затруднението на кредитора да събере вземането си от наличното и достатъчно имущество на длъжника. Счита, че това разрешение е неподходящо с оглед настъпилите през 1989г. обществено – икономически изменения, в условията на пазарна среда и усложнения граждански оборот. Поради това счита, че съдебната практика относно затрудненото удовлетворяване на кредитора, отнесена към съвременното многообразие на търговскоправните взаимоотношения следва да бъде преодоляна и изоставена.
Ответникът [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, евентуално, че подадените касационни жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадена са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че ищецът е титуляр на вземане срещу [фирма], [населено място], произтичащо от сключен между страните договор от 07.02.2008г., като това вземане е възникнало преди извършване на действието, което ищецът иска да се обяви за недействително спрямо него. Въззивният съд е приел, че е налице извършване на увреждаща сделка от длъжника [фирма] спрямо ищеца поради обстоятелството, че с извършения апорт длъжникът се е лишил от собствеността върху недвижим имот, представляващ актив, чиято пазарна стойност по общо правило е по-малко променлива и за по-продължителни периоди от време, а и предвид публичността на вписванията относно недвижимите имоти върху него по-лесно може да бъде насочено принудително изпълнение. Полученото е дружествен дял от търговско дружество, изпълнението върху който е по-затруднено с оглед особените изисквания по чл.517 ал.3 от ГПК, включително необходимостта от водене на исков процес като условие за пристъпване към ликвидация, а и стойността му е в зависимост от имущественото състояние на дружеството, което пък е в пряка зависимост от резултатите на осъществяваната търговска дейност. Счел е за ирелевантно възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън отчужденото с апорта. Съдът е приел, че съществуването на друго имущество означава, че длъжникът разполага с възможност да изпълни задължението си, но въпреки това не изпълнява, поради което и кредиторът не е задължен да установява цялостното имуществено състояние на длъжника. Приел е, че знанието на третото лице, придобило права в резултат на разпоредителното действие на длъжника, е условие за възникване на правото на кредитора за обявяване на относителна недействителност, когато е налице възмездно договаряне между него и длъжника и при това договаряне третото лице е знаело за увреждането – чл. 135 ал.1 изр.2 от ЗЗД. Посочил е, че както при първоначално учредяване на търговското дружество, така и при последващо увеличение на капитала, волеизявленията на учредителите, респ. съдружниците/акционерите, имат характера на решения, а не на договори, тъй като не са насочени към създаването на взаимни правоотношения между учредителите (съдружниците/акционерите) с насрещни права и задължения, а са еднопосочни – насочени към постигането на определен правен резултат – създаване, респ. участие, в дружеството. Поради това въззивният съд е приел, че при внасяне на непарична вноска в капитала на търговско дружество не е налице договаряне по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД между съдружника/акционера и дружеството, съответно не е необходимо като условие за основателност на иска по чл. 135 от ЗЗД знание на дружеството за увреждането на кредитора.
По жалбата на [фирма], [населено място]:
Първият поставен от касатора въпрос относно необходимостта от доказване на знание за увреждане от страна на юридическото лице – приобретател, когато се иска обявяване на недействителност на апортна вноска, направена от длъжника в капитала на съществуващо дружество, е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд е изразил становище, че в тази хипотеза не е необходимо да се изследва наличието на знание у приобретателя на имота, което е обусловило и извода му за основателност на предявения иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Вторият поставен от касатора въпрос също е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е изложил съображения, че както при първоначално учредяване на търговското дружество, така и при последващо увеличение на капитала, волеизявленията на учредителите, съответно съдружниците, имат характера на решения, а не на договори, поради което не е налице договаряне между съдружниците и дружеството. По тези въпроси касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Същият се позовава на противоречие на въззивното решение с решение №122 от 21.07.2016г. по т.д. №3484/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., но двете решения не съдържат противоречиво разрешаване на един и същи правен въпрос. Постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС дава отговор на правния въпрос относно необходимостта от изследване на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска, в производството по чл.135 от ЗЗД. Съставът на ВКС не е изразил становище дали същото разрешение се прилага и в случаите на апортна вноска, направена от длъжника в капитала на вече съществуващо дружество. Следователно произнасяйки се по въпрос, който не е разрешен в цитираното от касатора решение на ВКС, въззивният съд не би могъл да допусне противоречие с него. Позоваването по аналогия на неприложимо към правния спор решение по чл.290 от ГПК може да доведе до неправилност, но не и до противоречие с практиката на ВКС. Не е налице противоречие с мотивите на ВКС и по втория поставен от касатора въпрос относно възмездния характер на апорта, доколкото в обжалваното въззивно решение САС не е отрекъл възмездния характер на апорта, а се е позовал на липса на договаряне.
По поставените въпроси касаторът е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като е представил решение №18 от 31.03.2009г. по т. д. №214/2008г. на ВКС, ТК, IІ т.о., постановено по реда на отменения Гражданско – процесуален кодекс, с което на въпроса е дадено различно разрешение. В посоченото решение е прието, че апортът в съществуващо дружество е възмездна сделка с трето лице, по отношение на която не действа установената в закона презумпция за знание за увреждането. Наличието на знание за увреждане от страна на дружеството – приобретател като предпоставка за уважаване на иск за недействителност на апорт е изследвано от състава на ВКС и в представеното от касатора решение от 23.03.2007г. по т.д.№1017/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., също постановено по реда на отменения ГПК. Останалите посочени в изложението решения на състави на Софийски апелативен съд не обосновават допълнителната предпоставка по 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото касаторът не е представил доказателства, че същите са влезли в сила.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, поради противоречиво разрешаване от съдилищата на поставените от касатора материалноправни въпроси.
По жалбата на [фирма], [населено място]
Първият поставен от касатора въпрос е идентичен с единия от поставените от касатора [фирма], [населено място] въпроси, по които е установено наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поради това по отношение на този въпрос не следва да отново да се извършва преценката за достъп до касация.
По въпроса дали кредиторът може да иска да бъде обявено за недействително и действие, което не води до обедняване на длъжника, по реда на чл. 290 от ГПК е постановено решение №149 от 12.11.2013г. по т. д. №422/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., формиращо задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, която настоящият състав изцяло споделя. В него е прието, че упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън отчужденото или че получената престация е равностойна на цената на недвижимия имот, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника, който не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудително изпълнение. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 914,50 лева.
Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1645 от 29.07.2016г. по в.т.д. №5206/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
УКАЗВА на касаторите [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 2 914,50 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.