5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 19.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №364 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма] , [населено място], срещу решение №321 от 16.12.2015г. по в.т.д. №238/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което съдът е отменил решение №363/25.06.2015г. по т.д. №1303/2013г. на Великотърновски окръжен съд и вместо това е отхвърлил молбата на [фирма], [населено място], за откриване на производство по несъстоятелност на З. „Росица – 93“, [населено място], като неоснователна. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че съдът е извършил превратно тълкуване на представените по делото доказателства, като е отхвърлил молбата по чл.625 от ТЗ по съображения, че по делото не са представени като доказателства издадените от страна на длъжника З. „Росица – 93“, [населено място], записи на заповед и по тези причина не може да се направи извод за наличие на изискуеми парични задължения по търговски сделки. Изтъква, че във всички представени по делото изпълнителни листове, издадени по реда на чл.237 от ГПК /отм./, подробно са описани основание за издаването, дата на издаването, падеж и размер на задължението на длъжника З. „Росица – 93“, [населено място].
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп на решението до касация по въпросите: 1.Доколко издаденият в полза на кредитор изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./, в който подробно е описан размер на вземането, неговата изискуемост, дата на издаване на записа на заповед, както и падежа на задължението, съставлява достатъчно доказателствено средство за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника с оглед приложението на чл.608 от ТЗ и материалноправните предпоставки за откриване производство по несъстоятелност?; 2. Необходимо ли е заедно с представяне на изпълнителния лист от страна на кредитора, да бъдат представени пред съда като доказателства по делото, писмени документи, представляващи основания за издаване на изпълнителния лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./, за да се направи извод за наличие на търговска сделка, както и за размера и изискуемостта на вземането и на неговия падеж?; 3. При липса на направени възражения от страна на длъжника в производството по молбата по чл.625 от ТЗ, за недължимост на сумите по издадените по реда на чл.237 от ГПК /отм./ изпълнителни листове, може ли да се приеме за установено от съда и да се направи извод за съществуването на изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка, което е описано в издадения изпълнителен лист? Сочи, че Великотърновски апелативен съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с постоянната непротиворечива практика на ВКС като цитира следните решения: решение по т.д.№219/2008г. на ВКС, ТК, решение по т.д.№1493/1995г. на ВКС, V г.о., решение по т.д.№169/2006г. на ВКС, ТК, решение по т.д.№443/2004г. на ВКС, ТК, решение по т.д.№512/2004г. на ВКС, ТК, решение по т.д.№730/2004г. на ВКС, ТК, решение по т.д.№756/2005г. на ВКС, ТК, в които се приема, че установените законови презумпции по чл.608 ал.2 и ал.3 от ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност.
Ответникът по касация З. „Росица – 93“, [населено място], оспорва касационната жалба, като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Твърди, че в изложението на касатора са посочени въпроси, които не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Евентуално моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на първоинстанционния акт, е отхвърлена подадената от [фирма], [населено място], молба за откриване на производство по несъстоятелност на З. „Росица – 93“, [населено място], въззивният съд е приел, че не е доказана една от предпоставките по чл.608 ал.1 от ТЗ, а именно наличие на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка. Посочил е, че молителят се позовава на пет изпълнителни листа за задължения на ответната кооперация, издадени по реда на чл.237 б. „е“ от ГПК /отм./, по които са образувани изпълнителни дела и взискателите по четири от тези дела са цедирали вземанията си на молителя. Съдът е изложил съображения, че издадените по реда на чл.237 б. „е“ от ГПК /отм./, изпълнителни листове могат да служат като основание за образуване на индивидуално изпълнително производство, но не и за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като те не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат задължителната сила на влязло в сила решение по чл.220 ал.1 от ГПК/ отм./. Поради това е стигнал до извода,че след като по делото не са представени цитираните в изпълнителните листове записи на заповед, послужили като основание за издаването им, то не може да се направи категоричен извод за съществуването на парични задължения на длъжника по тези записи на заповед.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящата хипотеза първите два въпроса, формулирани от касатора, са обуславящи за изхода на конкретното дело, но не са налице релевираните допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. На първо място представените от касатора решения на ВКС, са постановени по реда на отменения ГПК и не съставляват задължителна за съдилищата практика. Тези решения не обуславят и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК тъй като в част от тях се приема, че длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установените в чл.608 ал.2 от ТЗ презумпция, като по безсъмнен начин докаже, че е платежоспособен и че е в състояние да изпълни своето изискуемо парично задължение по търговска сделка. Това задължение на длъжника да обори презумпцията обаче не освобождава молителя от тежестта да докаже съществуването на изискуемо непогасено парично задължение на длъжника. Следователно разрешението, дадено в цитираните от касатора решения на ВКС не е свързано с въпросите, поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, нито е в противоречие с изводите на въззивния съд. Същевременно на поставените от касатора правни въпроси е даден отговор в решение №29/04.03.2013г. по т. д. №885/2012г., на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което формира задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. В същото е възприето, че издаденият на извънсъдебно основание по чл.237 от ГПК /отм./ изпълнителен лист не се ползва със СПН, поради което същият може да служи като основание за образуване на индивидуално изпълнително производство, но не и за откриване на производство по несъстоятелност. Дори и по прилагането на нормата на чл.608 от ТЗ в хипотезите на издаден изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК /отм./ за претендираното от молителя вземане, да е била налице противоречива съдебна практика /въпреки, че нито едно от представените от касатора решения на ВКС не разглежда въпроса за доказателствената сила на издадения по чл. 237 от ГПК /отм./ изпълнителен лист/, тя вече е уеднаквена чрез постановяване на решение по реда на чл.290 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не са налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК. По отношение на третия поставен от касатора въпрос следва да се отбележи, че той не съответства на данните по делото, поради което не може се определи като обуславящ изводите на възивния съд и изхода на правния спор. С подадения на 19.11.2013г. отговор на молбата по чл.625 от ТЗ длъжникът в производството е оспорил изрично съществуването на вземанията по всеки от записите на заповед, цитирани в представените от молителя изпълнителни листове и договори за цесия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3380 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №321 от 16.12.2015г. по в.т.д. №238/2015г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на З. „Росица – 93“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област Велико Търново, сумата от 3380 лева / три хиляди триста и осемдесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.