1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. София, 23.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Ж. ч. т. д. № 724 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Л. Д., С. Н. П. и Е. Т. Д., представлявани от адвокат И., срещу разпореждане № 38 от 10. 01. 2018 г. по ч. т. д. № 737/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на цитираните физически лица срещу определение № 566 от 20. 12. 2018 г. по същото дело.
В жалбата се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се претендира отмяната му. Излага се, че изводът на съда за липсата на преграждащ ефект на атакуваното определение, с което в производство по чл. 407 ГПК е отменено разпореждането за издаване в полза на жалбоподателите на изпълнителен лист и за обезсилването на последния, е неправилен. С този акт на съда се преграждало развитието на производството по отношение определението от 3. 07. 2017 г. по т. д. № 738/2016 г. на Пловдивския окръжен съд за присъждане на разноски на жалбоподателите.
Ответникът по частната жалба Г. Й. Ш. я оспорва и изразява становище, че обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 2 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 566 от 20. 12. 2017 г. по ч. т. д. № 737/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, е отменено разпореждане № 4643 от 18. 07. 2017 г., постановено по т. д. № 738/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, за издаване на изпълнителен лист на С. Н. П., Е. Т. Д. и А. Л. Д. за съдебните разноски от по 1310 лв. на всеки един от тримата, присъдени с определение № 232 от 8. 02. 2017 г. по т. д. № 738/2016 г. на Пловдивския окръжен съд и е обезсилен издаденият въз основа цитираното разпореждане изпълнителен лист.
Посочените физически лица са подали частна жалба срещу този акт на въззивния съд.
За да върне частната касационна жалба с обжалваното разпореждане, Пловдивският апелативен съд е посочил, че обжалваното определение касае разпореждане за издаване на изпълнителен лист на основание, предвидено в чл. 404, т. 1 ГПК, в каквито случаи производството е двуинстанционно и касационен контрол не е предвиден. Изтъкнал е, че то няма преграждащ развитието на делото ефект, нито дава разрешение по същество на друго производство или прегражда неговото развитие.
Разпореждането е правилно.
Въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване, поради което в случая са били налице условията по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК за връщане на частната касационна жалба като недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивните съдилища: определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист не попада в посочените категории подлежащи на обжалване съдебни актове – то не е преграждащо по своя характер, нито с него се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на други производства. По правило издаването на изпълнителен лист е последица от приключването на материалноправен спор с влязло в сила осъдително решение, като производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. С него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставките за принудително изпълнение. Процесуалният закон предвижда, че разпореждането по чл. 406 ГПК за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, се изчерпва инстанционният контрол върху разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист. Касационен контрол е предвиден в чл. 407, ал. 3 ГПК само за исканията за издаване на изпълнителен лист въз основа на актове по чл. 404, т.т. 2 и 3 ГПК, а именно за актове на чуждестранни съдилища и чуждестранни арбитражни съдилища. Следователно, по аргумент за противното, въззивният акт е окончателен. В същия смисъл – за двуинстанционност на производството е и тълкуването, дадено в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 17. 07. 2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което разрешение се запазва предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист в отменения и в действащия ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че като е върнал частната жалба срещу необжалваемото пред Върховния касационен съд определение, администриращият жалбата Пловдивски апелативен съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 38 от 10. 01. 2018 г., постановено по ч. т. д. № 737/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: