О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
Гр.София, 25.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря…………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2012 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. София срещу решение № 43/19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 7/2018г. от Габровския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 307/23.10.2017г. по гр.д.№ 1198/2016г. на Габровския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора по предявения иск от „Картал”АД,гр. Габрово, че извършеното на 07.02.2007г. в том І-11, вх.№ 529, партида 957 на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Габрово вписване на законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Картал”АД (с изключение на имота по т.22.2 от решението) е недействително и е постановено заличаване на вписването на тази законна ипотека.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо, като е неоснователно възражението на въззивника – настоящ касатор, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Според състава на окръжния съд не е предявен иск за нищожност на самата ипотека и Габровският районен съд се е произнесъл по искове за недопустимост и недействителност на вписването на ипотеката. Решаващият съд е изложил съображения, че Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е неприложимо по отношение на хипотезите на недопустимост и недействителност на вписването по чл.90 ЗКИР, тъй като вписванията в имотния и в търговския регистър имат различен предмет. Според въззивния съд не са били налице основания за вписване на ипотеката, поради което вписването е недействително по смисъла на чл.90 ЗКИР. Липсата на основание за вписване на ипотеката е изведено от въведената с чл.63, пар.1 ДФЕС забрана за ограничаване движението на капитали между държавите членки и държавите членки и трети страни. Основавайки се на практиката на ВКС по решение № 147/27.01.2016г. по т.д.№ 3013/2013г. на ІІ т.о., че разпоредбата на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК, предвиждаща права на държавата на впише ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за обезпечаване неизпълнението на задълженията на купувача по заварен приватизационен договор, създава предпоставки за ограничаване правата и интересите на акционерите, които са закупили или ще закупят акции от капитала на приватизираното дружество, защото дава на държавата – кредитор привилегия да удовлетвори вземането си, окръжният съд е приел, че същата е несъвместима с ДФЕС и не следва да се прилага.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1.Искането за нищожност на вписването на законна ипотека равнозначно ли е на искане за нищожност на самата ипотека? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 2.Допустимо ли е съдът при предявен иск за недействителност на вписването да разглежда и да се произнесе в мотивите си по непредявен иск за нищожност на законната ипотека, единствено на който извод да обоснове решението си по предявения иск? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 3.Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си на факти и обстоятелства, недоказани по делото? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 4.Следва ли съдията по вписванията да изследва наличието на материалноправните предпоставки на законната ипотека по пар.8 от ПР на ЗИД /отм./ на ЗПСК, в това число противоречието им с разпоредби на правото на Европейския съюз? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 5.Вписването на законната ипотека извършено ли е в противоречие на чл.574 ГПК поради липса на предпоставките за вписването – основанието по пар.8 от ПР на ЗИД /отм./ на ЗПСК и противоречието им с чл.63 от ДФЕС, и прави ли това вписването й недействително по смисъла на чл.90 ЗКИР, както и подлежи ли ипотеката на заличаване? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 6.Допустимо ли е въззивният съд да се позове единствено на мотивите на решение № 147/27.01.2016г. по т.д.№ 3013/2013г. на ІІ т.о., постановено по чл.290 ГПК, които да послужат за основание за уважаване на иска по делото, без да изложи свои мотиви в решението? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 7.Решение по чл.290 ГПК задължителна практика за въззивния съд ли е в случаите, когато разрешеният с него спор не е аналогичен като страни, предмет и основание на разглеждания в първоинстанционното или въззивното производство – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК; 8.Сама по себе си разпоредбата на чл.90 ЗКИР може ли да послужи за правно основание за квалифициране на иск за недопустимост, недействителност на вписването на законна ипотека в „Имотен регистър”? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 9.Приложими ли са термините „недопустимост, недействителност и несъществуващо обстоятелство” по отношение разглеждане и произнасяне по иск за нищожност на вписването на законна ипотека в „Имотен регистър”, без да е дадена легална дефиниция на същите в задължителен за съдилищата правен акт? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В касационната жалба е въведено основанието по чл.281, т.2 ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт поради недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск. Според касатора окръжният съд се е произнесъл с диспозитив по иск за нищожност на вписването на законна ипотека, но в мотивите на решението е обосновал решаващата си воля на база на разгледан непредявен иск за нищожност на самата ипотека.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поставените първи и втори въпроси в изложението са свързани с развитите аргументи за недопустимост на въззивното решение. Останалите формулирани правни въпроси са от значение за основанието на предявения иск, както и са квалифицирането на основанията, въз основа на които може да се иска заличаване на вписана ипотека и в тази връзка отговорите им са предпоставени от преценката на касационния съд относно допустимостта на обжалваното въззивно решение. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка вероятната недопустимост на въззивното решение.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43/19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 7/2018г. от Габровския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 307/23.10.2017г. по гр.д.№ 1198/2016г. на Габровския районен съд за признаване за установено по отношение на АСПК по предявения иск от „Картал”АД, гр. Габрово, че извършеното на 07.02.2007г. в том І-11, вх.№ 529, партида 957 на Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр.Габрово вписване на законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на „Картал”АД (с изключение на имота по т.22.2 от решението) е недействително и е постановено заличаване на вписването на тази законна ипотека.
УКАЗВА на касатора Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.