О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 25.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2204 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Универсал – Ю“ ЕООД – гр. Видин и „Уникредит Лизинг“ ЕАД – гр. София срещу решение № 606 от 14. 03. 2018 г. по т. д. № 6623/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Касационната жалба на „Универсал – Ю“ ЕООД – гр. Видин е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 35 от 26. 10. 2017 г. по т. д. № 10/2016 г. на Видински окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че „Уникредит Лизинг“ ЕАД има вземане към „Универсал – Ю“ ЕООД за сумата от 18 648, 33 евро, ведно със законната лихва от 21. 08. 2016 г. до окончателното й изплащане, на основание запис на заповед № 84418 от 6. 10. 2008 г. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът „Универсал – Ю“ ЕООД прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната от него част и за отхвърляне на предявения срещу него иск.
Допускането на касационното обжалване „Универсал – Ю“ ЕООД основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните правни въпроси: „1. Възможно ли е да се предявява иск само за част от сумата по записа на заповед при положение, че в него е записана съвсем различна, по-голяма сума, а върху него няма записване, че е постъпило плащане?; 2. Следва ли лизингодателят по договор за финансов лизинг да отправи до лизингополучателя изявление за предсрочна изискуемост на сумата по целия договор за лизинг?“. Твърди, че по тези въпроси няма съдебна практика, поради което те са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Ответникът по тази касационна жалба „Уникредит Лизинг“ ЕАД я оспорва, като изразява становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване, респективно за неоснователност на жалбата.
Предмет на обжалване с касационната жалба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД е частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решение № 35 от 26. 10. 2017 г. по т. д. № 10/2016 г. на Видинския окръжен е отхвърлен предявеният от „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу „Универсал – Ю“ ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за разликата над сумата 18 648, 33 евро до пълния предявен размер от 19 204, 32 евро, заедно със законната лихва от 21. 08. 2016 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, съответно – за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационният жалбоподател поддържа, че апелативният съд, за да постанови атакуваното отхвърлително решение, е разгледал иска на различно от предявеното правно основание, което обуславя недопустимостта на акта в обжалваната от „Уникредит Лизинг“ ЕАД част. Независимо от възприетото от въззивния съд, че предявеният иск е за неплатения остатък от дължимата сума по запис на заповед № 84418 от 6. 10. 2008 г., за да отхвърли частично иска апелативният съд погрешно интерпретирал предмета на делото. Във въззивното решение отхвърлянето на иска било мотивирано със заключението на съдебно-счетоводната експертиза за дължимата главница по каузалното правоотношение – по договор за лизинг /18 648, 33 лв./, като съдът счел, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира само главницата по договора за лизинг. Касаторът „Уникредит Лизинг“ ЕАД моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за признаване за установено съществуването на вземането му към ответника за разликата над уважения размер от 18 648, 33 евро до пълния предявен размер от 19 204, 32 евро.
Касационният жалбоподател – ищец е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроса: „Какъв е предметът на делото при предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК при подадено от длъжника възражение срещу разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК?“. Поддържа, че въпросът е решен в отклонение от задължителната практика на ВКС – т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по чл. 290 ГПК от ВКС решение № 13 от 28. 07. 2017 г. по т. д. № 116/2014 г., II т. о., решение № 17 от 16. 02. 2015 г. по т. д. № 116/2014 г., II т. о., решение № 213 от 22. 12. 2014 г. по т. д. № 2700/2013 г., II т. о. и решение № 94 от 22. 06. 2015 г. по т. д. № 829/2014 г., I т. о., съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, и този предмет на делото не се променя при въведени твърдения на ищеца или релативни възражения на ответника за наличие на каузално правоотношение. В изложението на основанията за достъп до касация се поддържа, че въззивното решение в атакуваната от „Уникредит Лизинг“ ЕАД част следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка неговата недопустимост, евентуално – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствието му с посочената задължителна практика на ВКС. При условията на евентуалност е въведено и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност предвид несъобразяването със заявения от ищеца предмет на делото и спецификата на производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 417, т. 9 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба „Универсал – Ю“ ЕООД не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице – помагач на ответника „Универсал – Ю“ ЕООД М. В. С. не изразява становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
В обжалваното въззивно решение е прието, че по силата на споразумение от 22. 07. 2008 г., сключено между „Универсал – Ю“ ЕООД и М. В. С. във връзка с договор за финансов лизинг № 84418/ 22. 07. 2008 г. за покупка на лек автомобил и ползването му С., последният се задължил да изплаща лизинговите вноски по договора, ведно с дължимите лихви за забава, а дружеството поело задължение за прехвърляне на собствеността на автомобила след окончателното изплащане на лизинговите вноски. При евентуално предсрочно прекратяване на договора за лизинг С. следвало да заплати всички задължения по договора към лизингодателя и неговите правоприемници, Със споразумение към договор за финансов лизинг № 84414 от 22. 07. 2008 г., сключено на 6. 10. 2008 г., лизингодателят „Уникредит Лизинг“ ЕАД, лизингополучателят „Инекс Ауто“ ЕООД и „Универсал – Ю“ ЕООД се съгласили всички задължения на лизингополучателя по посочения договор да се поемат от „Универсал – Ю“ ЕООД, а досегашният лизингополучател се е задължил като поръчител. Съгласно споразумението „Универсал – Ю“ ЕООД следвало да издаде в полза на лизингодателя запис на заповед, а поръчителят – да го авалира. Със запис на заповед № 84418, издаден на 6. 10. 2008 г. в гр. София, ответникът по иска „Универсал – Ю“ ЕООД се задължил безусловно да заплати на ищеца „Уникредит Лизинг“ АД или на негова заповед сумата от 89 787, 70 евро, с включен ДДС, в същата валута или левовата й равностойност, като сумата била платима при предявяване на записа на заповед в срок до 59 месеца от издаването в гр. София на адреса на поемателя. „Инекс Ауто“ ЕООД се задължило по записа на заповед като поръчител. Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на авалиста. Съгласно мотивите на решението активът по договора за финансов лизинг – лек автомобил е продаден на 16. 11. 2010 г. за 70 833, 33 лева. Отразено е, че съгласно допълнително заключение на счетоводната експертиза към дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК неизплатените задължения по договора за лизинг били: главница – 18 648,33 евро/36 473.95 лева; възнаградителна лихва – 555,49 евро/1 086.45 лева; такси и застраховки – 1 603, 61 евро/ 3 136.38 лева; неустойка за прекратяването на договора за лизинг- 15 693,40 евро/30 693,62 лева; законна лихва за периода от 24. 07. 2010 г. до 21. 08. 2015 г. – 17 688.85 евро/34 596.38 лева; разходи след прекратяването на договора – 2 525.66 евро/4 939.77 лева. Според приетото заключение на техническа експертиза пазарната стойност на лекия автомобил към 9. 11. 2016 г. възлизала на 70900 лева.
При тази фактическа установеност въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК, като съобразил доводите на въззивника-ответник, е приел, че изводите на първоинстанционния съд за редовен от външна страна и подлежащ на изпълнение запис на заповед и за обезпечаване с него на изпълнението на съществуващи задължения на ответника по договор за финансов лизинг от 22. 07. 2008 г., не са направени в нарушение на императивна материалноправна норма. Изложил е самостоятелни правни изводи, че ответникът е заместил изцяло лизингополучателя „Инекс Ауто“ ЕООД в посочения договор за финансов лизинг, като е поел всички негови задължения по договора, по силата на тристранното споразумение от 6. 10. 2008 г. За обезпечаване на вземанията на ищеца-лизингодател е издаден процесният запис на заповед. След последната цитирана дата за изпълнението на задълженията за заплащането на лизинговите вноски е отговарял ответникът. Въззивният съд е преценил, че на ищеца не могат да се противопоставят възраженията с източник вътрешните отношения между третото лице-помагач С. и ответника, че по силата на споразумението от 22. 07. 2008 г., сключено между последните, С. е следвало да заплаща вноските по договора за лизинг.
Решаващият състав е направил заключение за основателност на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 18 648, 33 евро, тъй като съгласно заключението на счетоводната експертиза по договора за лизинг се дължи главница, възлизаща на посочената сума. Приел е, че в исковата молба ясно е заявено, че претенцията е за главница, заедно със законната лихва от 21. 08. 2016 г., а и от заявлението е видно, че е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение за главницата, тъй като в таблиците по т. 9, б. „а“ не са посочени размери на останалите вземания за лихви. Поради това е заключил, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне за сумата над 18 648, 33 евро до пълния предявен размер от 19 204, 32 евро ведно със законната лихва от 21. 08. 2016 г.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното:
Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в частта, обжалвана с касационната жалба на ответника [фирма].
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият от въпросите от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател „Универсал – Ю“ ЕООД не е поставен във връзка с доводи на касатора за недопустимост на обжалваното решение или с конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касаторът е изложил, че със заявлението на ищеца е поискано издаване на заповед за изпълнение само за част от вземането по записа на заповед и същото е уважено изцяло. С оглед разпростирането на служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения, и във фазата по селекция на касационните жалби /задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, трябва да се посочи, че не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната от ответника по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК част с оглед предявяване на иска само за част от вземането по записа на заповед. Липсва ограничение кредиторът да претендира съществуването само на част от вземането си, съответно да иска издаване на заповед за изпълнение и да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за тази част от вземането, като константната практика на ВКС признава допустимостта на иска с цитираното правно основание за част от вземането по запис на заповед. Съобразно задължителните постановки в т. 2а от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС отговаря на изискването на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв. В мотивите към тази точка на акта на задължителната практика на ВКС са възприети възможността за частите на едно вземане да бъдат подадени няколко заявления и съответно – издадени няколко заповеди и липсата на пречка длъжникът да възрази по една от заповедите и тя да не влезе в сила, а по друга – не. В случая в исковата молба, с която е предявен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – поемател по записа на заповед е заявил изрично, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за неплатения остатък от дължимата по ценната книга сума.
Вторият от поставените въпроси „Следва ли лизингодателят по договор за финансов лизинг да отправи до лизингополучателя изявление за предсрочна изискуемост на сумата по целия договор за лизинг?“ не съответства на общото изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос не е бил въвеждан в предмета на спора от страните и решението не съдържа разрешение по него. В обжалваното въззивно решение не са формирани изводи за предсрочна изискуемост на задълженията по договора за финансов лизинг, чието изпълнение е обезпечено с процесния запис на заповед. Заключението за съществуване на удостовереното подлежащо на изпълнение вземане на ищеца по отношение на ответника по записа на заповед до сумата от 18 648, 33 евро е направено с оглед приетото за неоснователно релативно възражение на ответника за погасяване на задължението му за заплащане на визираната сума, представляваща падежирала главница по договора за финансов лизинг, вземанията на лизингодателя по който са обезпечени със записа на заповед. Отсъствието на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК не налага обсъждане наличието на твърдяното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че то не е надлежно обосновано съобразно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в обжалваната с касационната жалба на ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД част, с която е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането на ищеца по процесния запис на заповед за разликата над 18 648, 33 евро до пълния предявен размер от 19 204, 32 евро, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21. 08. 2016 г. до окончателното й изплащане.
С новата ал. 2 на чл. 280 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Констатирането на вероятност за наличието на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение налага допускане на касационно обжалване. При тази преценка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, както и от относимите към основанието „вероятна недопустимост“ правни въпроси от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая изложените доводи, че въззивният съд се е произнесъл по различен от въведения с предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед предмет на делото, като е приел, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е претендирана само главницата по договор за финансов лизинг, което е довело до недопустимостта на постановеното по делото решение в атакуваната от ищеца отхвърлителна част, налагат извършването на проверка от касационния съд за допустимостта на въззивното решение в тази част.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Уникредит Лизинг“ ЕАД следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС.
За участие в откритото съдебно заседание следва да бъдат призовани касационният жалбоподател „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ответникът по касационната жалба „Универсал – Ю“ ЕООД и третото лице – помагач на ответника М. В. С..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 606 от 14. 03. 2018 г. по т. д. № 6623/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 35 от 26. 10. 2017 г. по т. д. № 10/2016 г. на Видински окръжен съд е отхвърлен предявеният от „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу „Универсал – Ю“ ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за разликата над сумата от 18 648, 33 евро до пълния предявен размер от 19 204, 32 евро, ведно със законната лихва от 21. 08. 2016 г. до окончателното й изплащане
УКАЗВА на касационния жалбоподател „Уникредит Лизинг“ ЕАД – гр. София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 606 от 14. 03. 2018 г. по т. д. № 6623/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в останалата част, с която е потвърдено решение № 35 от 26. 10. 2017 г. по т. д. № 10/2016 г. на Видински окръжен съд, с което по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че „Универсал – Ю“ ЕООД – гр. Видин дължи на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – гр. София сумата от 18 648, 33 евро по запис на заповед № 84418 от 6. 10. 2008 г., ведно със законната лихва от 21. 08. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Да се изпрати съобщение на касационния жалбоподател „Уникредит Лизинг“ ЕАД с указанията.
След представяне на вносния документ за заплатената държавна такса делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: