1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 20.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2833 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД – гр. София срещу определение № 2234 от 18. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3244/2018 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 29. 03. 2018 г. по гр. д. № 1835/2016 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр. д. № 38644/2016 г. на Софийски районен съд, 35 състав.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи срещу извода на съда за наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, образувано по предявените от банката – касационен жалбоподател в настоящото производство искове по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземания по договор за банков кредит. Изразява се становище за липса на връзка на преюдициалност между това производство и производството по гр. д. № 38644/2016 г. на СРС с предмет искове за прогласяване нищожността на клаузи от същия договор за банков кредит, тъй като предметът на двете дела не съвпада и нищожността на конкретните клаузи от договора не би довела до нищожност на целия договор. Касационният жалбоподател поддържа, че е налице злоупотреба с право от страна на ответниците по исковете по чл. 422 ГПК с оглед единствената цел на завеждането в отделно производство на искове за нищожност на клаузи от договора за банков кредит – спиране на висящото изпълнително дело за вземанията на банката, доколкото такава възможност в производството по чл. 422 ГПК не съществува.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1. След като съдът е задължен да се произнесе по възраженията за нищожност на договорни клаузи в производството по чл. 422 ГПК, ще има ли значение, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, решението по по-късно заведен установителен иск за обявяване на нищожността на същите тези клаузи, за правилното решение на делото по чл. 422 ГПК?; 2. Представлява ли злоупотреба с право и шиканиране на процеса завеждането по-късно на отделен установителен иск за нищожност на конкретни клаузи по договор за банков кредит, в случаите, в които срещу посочените клаузи по-рано са предявени възражения за нищожност в исковия процес, който е спрян въз основа на по-късно заведения установителен иск?; 3. В случаите, в които е налице злоупотреба с право, следва ли да се спре заведеният от добросъвестната страна иск за установяване дължимостта на вземането по чл. 422 ГПК?; 4. Решението по установителен иск за обявяване нищожността на отделни клаузи би ли повлияло на валидността на целия договор за банков кредит и съответно върху решението по установителен иск по реда на чл. 422 ГПК? В изложението, без да се формулира правен въпрос, се твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, намерила израз в определение № 524 от 8. 09. 2009 г. по ч. гр. д. № 438/2009 г., I г. о., определение № 102 от 8. 03. 2010 г. по ч. гр. д. № 80/2010 г., II г. о. и определение № 267 от 5. 06. 2018 г. по ч. т. д. № 1382/2018 г., I т. о., поради което е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по жалба – И. Г. М., А. К. М. и „Лион Трейдинг“ ООД, които изразяват становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за спиране на производството по гр. д. № 1835/2016 г. до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 38644/2016 г. на Софийски районен съд, Софийски апелативен съд я е приел, че е налице релевантната връзка на преюдициалност между делата от значение за основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложил е съображения, че производството по висящото пред СРС гражданско дело между същите страни е с предмет установяване нищожност на клаузи от договор за банков кредит, обуславящи основанието и размера на вземанията на банката по исковете по чл. 422 ГПК, предмет на разглеждане по спряното дело. Изтъкнал е, че банката-ищец по исковете по чл. 422 ГПК оспорва избрания път на защита от ответниците – с предявени установителни искове за нищожност на клаузи от договора, по които е образувано обуславящото дело, като това оспорване е ирелевантно при преценката на основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първи въпрос „Дали решението по по-късно заведен иск за нищожност на клаузи от договор за банков кредит има значение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за правилното решаване на делото по чл. 422 ГПК, когато в производството по иска с последното цитирано правно основание съдът е задължен да се произнесе по възраженията за нищожност на договорните клаузи?“ не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът на този въпрос предпоставя проверка на правилността на извода на въззивния съд, че изходът на спора по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 5, 10 и 12 ЗЗП за нищожност на клаузите от договора за банков кредит има преюдициално значение за изхода на спора по чл. 422 ГПК и налага производството по чл. 422 ГПК да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящото дело с предмет установителните искове за нищожност. Съгласно задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в стадия по селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, а извършва преценка за наличието на основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Тъй като въпросът е от значение за правилността на обжалваното определение, той не изпълняват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Вторият и третият въпрос, които са свързани с доводите на жалбоподателя за злоупотреба с процесуалните правата на ответниците по исковете по чл. 422 ГПК с оглед предявяването в отделен процес на обуславящи искове за нищожност на клаузите от процесния договор за банков кредит, не покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са от значение за решаващите изводи на въззивния съд за съществуването на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявените искове по чл. 422 ГПК. В обжалваното определение съдът не е обсъждал въпросът дали процесуалните права на ответниците по исковете по чл. 422 ГПК са били добросъвестно упражнени предвид предявените от тях в отделен процес искове за нищожност на клаузи от договора за банков кредит, от който се извеждат спорните материални права в настоящия исков процес, като е посочил, че избраната от ответниците защита е без значение за преюдициалната връзка между делата. Следва да се изтъкне, че задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права, отговарящо на добрите нрави, е формулирано в нормата на чл. 3 ГПК като гаранция за спазване на законността в гражданския процес. Противоправната злоупотреба с процесуални права, която в случая се свързва с предявяването на искове за нищожност на клаузи от процесния договор за банков кредит в отделен процес, би могла да обоснове само искане за прекратяването й или за заплащане на обезщетение за вреди при признаване на правото на такова в исков процес. Ето защо твърдението за злоупотреба с права при завеждането в отделно производство на искове за нищожност на договорните клаузи няма отношение към спорния въпрос за съществуването на основанието по чл. 229, ал. 1 ,т. 4 ГПК за спиране на производството по исковете по чл. 422 ГПК.
Не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и последният поставен въпрос „Дали решението по установителния иск за нищожност на отделните клаузи от договора за банков кредит би повлияло на валидността на целия договор?“, тъй като отговорът на този въпрос е част от преценката за основателност на иска по чл. 422 ГПК. Липсата на обуславящо изводите на решаващия състав за наличието на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото на въпроса изключва възможността за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по този въпрос.
С оглед позоваването от касационния жалбоподател на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че атакуваното решение противоречи на посочени в изложението актове на ВКС, трябва да се посочи следното. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай жалбоподателят не е формулирал в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за който да твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Такъв не може да се изведе и от представените с изложението актове на ВКС. Изложението съдържа доводи за неправилност на въззивното определение поради отсъствието на релевантната за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка на преюдициалност между производството по предявените искове по чл. 422 ГПК и производството по предявените от ответниците искове за нищожност на клаузи от договора за банков кредит. Тези доводи биха представлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма.
Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Освен това доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията в частната касационна жалба за отсъствието на предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 3244/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2234 от 18. 07. 2018 г. по ч. гр. д. № 3244/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: