4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
Гр.София, 12.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря…………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1909 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие”, гр. София срещу решение № 1368/01.06.2018г., постановено по т.д.№ 543/2018г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7704/17.11.2017г. по гр.д.№ 15056/2015г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на Община Лъки на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 168182,70 лв., представляваща неплатена част поради наложена финансова корекция на безвъзмездна финансова помощ по договор от 19.11.2012г. за изпълнение на проект „Благоустрояване и озеленяване на площадно пространство гр. Лъки” заедно със законната лихва от 20.11.2015г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът Община Лъки, гр. Лъки оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.11.2012г. между страните е сключен договор за отпускане на финансова помощ, по силата на който ДФ „Земеделие” е поел задължение да предостави на ответника по касационната жалба сумата от 1887710 лв. След проведена от ищеца по иска Община Лъки процедура по ЗОП е избран изпълнител и на 02.04.2014г. е сключен договор с него на стойност от 1681827 лв. С писмо от 31.05.2014г. касаторът е уведомил ответника, че при осъществен контрол върху процедурата по възлагане на обществената поръчка съгласува проведената процедура с избрания изпълнител и оправомощава ответника да извършва плащания съгласно условията на договора. С писмо от 04.11.2015г. касаторът е наложил финансова корекция в размер на 10 % от стойността на договора с изпълнителя поради констатирани нарушения на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Решаващият състав е обсъдил заключението на изслушаната по делото експертиза и е счел, че според методиката за оценка на изпълнителя и конкретното оценяване на техническото предложение по отделните показатели при ново пресмятане на крайната оценка, класирането на участниците в процедурата по обществена поръчка не се променя и отново най-голям брой точки има лицето, с което е сключен договорът в качеството му на изпълнител. Спорният по делото въпрос е за правното значение на сключения на 16.11.2015г. анекс между страните, с който е променен размерът на първоначално определената безвъзмездна финансова помощ на сумата от 1593740,09 лв. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че анексът не представлява спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и след като договорът е изпълнен и Община Лъки е подала на 12.10.2015г. искане за плащане на първоначално уговорения размер на помощта, изменението на задължението следва да бъде свързано и с частичен отказ от права или с частично опрощаване на задължения. В случая такива не са налице, поради което е потвърдено решението за осъждане на касатора да заплати пълния размер на първоначално уговорената финансова помощ без да се съобразява наложената финансова корекция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: „Анексът от 16.11.2015г. към процесния договор, по силата на който анекс на Община Лъки е редуциран размерът на помощта съобразно наложената финансова корекция, има ли характер на извънсъдебно признание на факт / в случая съгласие с размера на предоставената финансова помощ?”. Точното приложение на закона е обосновано с необходимостта от тълкуване на нормата на чл.20а ЗЗД, а развитието на правото със значението на въпроса по гражданскоправния казус. Основанието за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение е въведено чрез препращане към съображенията по касационната жалба за неправилност на изводите на съда относно липсата на извънсъдебно признание на факт, на нарушения при възлагането на обществената поръчка и промяна в класирането на участниците в поръчката.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията, дадени в т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случая поставеният въпрос е основан на необходимост от тълкуване на нормата на чл.20а ЗЗД, но във връзка с конкретно доказателство по делото – анекс от 16.11.2015г. Тълкуването на договора се извършва от съда съобразно критериите, разписани в разпоредбата на чл.20 ЗЗД. По приложението на нормата е формирана съдебна практика и като основание за допускане на касационно обжалване би могло да се въведе несъобразяването от въззивния съд на всеки един или съответно на съвкупността от изброените обстоятелства, които съдът взема предвид при разкриване на действителната обща воля на страните. Касаторът не заявява въпрос, който да е относим към правилата за тълкуване на договорите. Предвид свързването на въпроса с разпоредбата на чл.20а ЗЗД съставът на ВКС приема, че касаторът твърди изменение на договора, основано на „съгласие с размера на предоставената финансова помощ”. Въззивният съд е обсъдил така поддържаната теза, която я е свързал с доводите относно правните последици на сключения анекс. Евентуалната необоснованост на изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, след като не е налице и необходимост от тълкуване на конкретна правна норма, приложима към фактите по спора.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци, като въведените доводи ВКС обсъди при разглеждане на основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. Право на разноски за производството има ответникът по иска. Съгласно списъка по чл.80 ГПК са претендирани разноски в размер на 4900 лв. за адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата молба са описани като приложени договор за правна помощ и извлечение от банковата сметка. Видно от договора от 27.06.2018г. уговореното възнаграждение е в размер на 4900 лв., платимо по банкова сметка. Описаното извлечение не е приложено, поради което липсват доказателства за заплащане на възнаграждението и разноски в полза на ответника не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1368/01.06.2018г., постановено по т.д.№ 543/2018г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.