О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№178
[населено място],10.04. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2100 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СНЦ “Взаимоспомагателна каса на работниците и служителите в ЕООД Водоснабдяване и канализация – Стара Загора“ против решение № 82/02.05.2018г. по в.гр.д. № 98/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 430/20.12.2018г. по гр.д. № 100/2016г. на ОС-Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора искове за осъждане на С. Г. Б. да заплати на сдружението сумата от 31 837,50лв. – заплатена от същото на „ВиК“ЕООД, чрез „Хидроенергия“ООД, за която сума касаторът се е суброригал в правата на вложителите на ВСК и сумата в размер на 42 659,85лв., представляваща цeдираната част от невъзстановена щета за ВСК, съгласно договор за цесия от 18.07.2016г. и са присъдени в полза на С. Г. Б. разноски в размер на 6465лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответницата по касационната жалба С. Г. Б. поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението, както и че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, въз основа само на обсъдените и от първата инстанция доказателства, идентична на установената и от ОС-Стара Загора фактическа обстановка, в резултат на което е достигнал до напълно съответстващи на първоинстанционното решение правни изводи. Според ПАС доколкото касаторът извежда правата си спрямо ответницата от договор за цесия, то следва прехвърленото вземане валидно да е било възникнало за цедента. В случая вземането произтича от липси, причинени от ответницата като служител на „ВиК“ ЕООД. Следователно се касае до пълна имуществена отговорност, която може да бъде реализирана само от работодателя по реда на чл.211 КТ. Такова вземане не е установено със съдебно решение и то не може валидно да бъде цедирано, респ. не може трето лице, което е изплатило на работодателя задължението да се суброгира в правата му спрямо длъжника. Освен това ответницата не е боравила фактически с парични средства, не само тя е ползвала паролите за достъп до счетоводната програма на „В и К“ЕООД. Поради което ПАС е заключил, че предявените от касатора искове са неоснователни.
Допускането на касационното обжалване се иска по пет поставени въпроса, които в своята цялост могат да бъдат обединени в един и след извършено преформулиране от настоящата инстанция въведеният процесуалноправен въпрпос е: Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позозовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото? Обосновано е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради произнасяне на ПАС в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, ТК, IІІ г.о., Решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г.на ВКС, IV г.о., Решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 157/11.02.2016г. по т.д. №3638/2014г. на ВКС, I т.о. и др.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос е поставен в контекст на оплаквания за необсъждане от въззивния съд на релевантни за правния спор доводи, наведени от въззивника във въззивната жалба, а въззивното решение буквално повтаря мотивите на първоинстанционния съд. Касаторът счита, че ПАС не е обсъдил многобройни писмени доказателства, които са от значение за спора – над 500 първични счетоводни документа, които носят подписа на ответницата, доклади, справка за получавани възнаграждения, свидетелските показания са възпроизведени дословно, без да има анализ на същите и съпоставянето им с други доказателства и пр. Съгласно цитираната от касатора съдебна практика последователно ВКС застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество на твърдения и възражения на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Видно от въззивната жалба основното възражение е, че действията на ответницата по теглене на средства са извършени в качеството й на счетоводител на ВСК и в това си качество тя носи гражданска отговорност спрямо членовете на ВСК. Същото е обосновано от касатора с анализ на събраните по делото доказателства, част от които необсъдени от първоинстанционния съд, а по тях липсва произнасяне и във въззивното решение. Поради което за проверка съответствието на последното с практиката на ВКС, цитирана по- горе, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позозовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото? следва да се допусне касационно обжалване.
С оглед допускането на касационно обжалване на въззивното решение касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1489, 95 лв., на осн. 18, ал.2, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82/02.05.2018г. по в.гр.д. № 98/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора СНЦ “Взаимоспомагателна каса на работниците и служителите в ЕООД Водоснабдяване и канализация – Стара Загора“ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1489,95 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: