О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр.София, 30.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1236/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на О. у. на о. П., като субституент на Д., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 749 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1108/ 2014 г., с което е отменено решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 3122/ 2013 г. и са отхвърлени предявените от касатора против И. К. И. и Р. С. И. искове за установяване на нищожността на договор за замяна на недвижим имот, сключен на 28.07.2008 г. между министъра на земеделието и храните, от една страна, и И. К. И. (по време на брака му с Р. С. И.), от друга, с който Д. предоставя в собственост на И. К. И. земеделска земя – поземлен имот № *****.**.*по КККР, НТП – изоставени трайни насаждения, с площ 152,882 дка. Отхвърлени са и евентуално предявените искове за разваляне на този договор и за осъждане на ответниците да върнат на Д. полученото по него.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните правни въпроси: за доказателствената сила и правопораждащото значение на съставените по реда на НДИ (отм.) актове за държавна собственост, ако не съдържат описание на конкретен акт за предоставяне на имота за управление; за естеството на нарушенията, при които актовете за държавна собственост се считат съставени не по надлежния ред; за възможността служебно да бъде отменен стабилен административен акт, издаден за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ; има ли характер на публична държавна собственост недвижим имот, предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му и представляващ „съоръжение за поддържане на пътища”; съставлява ли раздробяване на имот по смисъла на чл.36 ал.6 ЗСППЗ сделката, с която същият се отчуждава като идеални части на трети лица. По тези въпроси моли обжалването да бъде допуснато.
Ответните страни И. К. И. и Р. С. И. оспорват жалбата и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според тях касаторите не са формулирали надлежно нито правни въпроси по смисъла на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, нито допълнителни основания за допускане на обжалването по смисъла на т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Евентуално излагат съображения, че по доводите на касатора въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно ответните страни поддържат, че изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговаря на изискванията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението правните въпроси, които според касатора са относими към разрешенията в обжалваното решение, са ясно и изрично формулирани. Непосочването на обстоятелства по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК не е основание да се счете изложението нередовно, нито да се отхвърли искането, ако касационната инстанция прецени, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото или й е известна противоречива практика по него.
За да отхвърли предявените установителни искове, въззивният съд е приел, че между И. К. И. и М. на з. и х. е сключен договор за замяна, който не страда от твърдяните от ищеца пороци. Същият не противоречи на закона и е с възможен предмет, тъй като замененият държавен имот е частна, а не публична собственост. Той би бил публична собственост, само ако служи за осъществяване на функциите на държавни учреждения, а в настоящия случай никое държавно учреждение не го ползва реално. Законът не е заобиколен, тъй като няма субективен елемент у заменителя – ответник, а обстоятелството дали е раздробил имота след сключване на сделката, не е относимо към това има ли основания за нищожност към момента на сключването й. Съгласието на страните по договора е валидно формирано. За да отхвърли предявените евентуални искове, съдът приел, че не е налице и неизпълнение на договорно задължение на заменителя – ответник, тъй като той е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него имоти без по отношение на тях да има съдебни спорове. Той не е раздробил имота, отчуждавайки идеални части от него, а обособяването на отделни имоти от трети лица няма отношение към изпълнението на задълженията на ответника по договора. Обстоятелството, че по отношение на държавния имот е имало съдебен спор към момента на замяната, не съставлява неизпълнение на задълженията на ответника, а на държавата, която не може да иска разваляне поради собствената си неизправност.
При тези мотиви на въззивния съд, формулираните от касатора правни въпроси обуславят обжалваното решение, а освен това по материалноправния въпрос има ли характер на публична държавна собственост недвижим имот, предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му и представляващ „съоръжение за поддържане на пътища”, е формирана противоречива практика. Отрицателен отговор е даден в настоящето решение, а положително е отговорено в цитираното от касатора и приложено по настоящето дело влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд по въззивно гр.д.№ 1789/ 2012 г. (постановено по спор за собственост именно върху процесния имот). Следователно по този въпрос са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато, а останалите въпроси съдът ще разгледа като касационни доводи при преценка правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 749 от 02.12.2014 г. по гр.д.№ 1108/ 2014 г.
Касаторът не дължи държавна такса, съгласно чл.84 т.1 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: