О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 14 февруари 2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари 2012 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 248/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43 т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, касаеща разглеждането на НЧХД № 20914/2011 г. по описа на Софийски районен съд.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, намира, че не са налице условията по чл. 43 т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност, предвид следните съображения:
Пред Карнобатския районен съд е било образувано НЧХД № 289/2011 г. по частна тъжба на Й. В. Ж. срещу Б. Н. Г. за престъпление по чл. 147 от НК. Установявайки, че тъжителят, след дадени указания, е конкретизирал начина на осъществяване на деянието като приписване на престъпление, за което Г. е знаела, че той не е извършил, чрез подаване на сигнал до МВР /до министър Ц. Ц./, съдията-докладчик е счел, че мястото на извършване на престъплението е гр.София и е изпратил делото по подсъдност на районен съд – гр.София. Съдията-докладчик по образуваното НЧХД № 20914/2011г. по описа на Софийски районен съд е преценил, че в тъжбата се съдържат данни за извършване на престъпление не само в гр.София, но и в гр.Карнобат, както и е констатирал, че както тъжителят, така и подсъдимата живеят в този град. Това обстоятелство, както и съдържащото се в тъжбата искане за допускане до разпит на трима свидетели при довеждане от тъжителя, са го мотивирали да приеме, че производството би се разгледало при по-голяма процесуална икономия от Карнобатския районен съд. С разпореждане от 25.12.2011 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на основание чл. 43 т.1 от НПК на Карнобатския районен съд като компетентен съд за разглеждането му .
Съобразявайки данните по делото, индициращи, че частния тъжител и лицето, срещу което той е поддал тъжба, са с постоянни адреси в гр.Карнобат, Върховният касационен съд не намира тези факти да сочат на необходимост от промяна на подсъдността по чл. 43 т.1 от НПК. Към настоящия момент липсват посочени поименно свидетели и техни адреси, поради което тяхното местоживеене не би могло да се предполага. Като цяло законодателят предвижда възможност за промяна на подсъдността, само когато по делото има или няколко подсъдими и/или няколко свидетели и „много” от тях живеят в района на друг съд. Местоживеенето на тъжителя и на евентуалната подсъдима в друг град не отговарят на критерия „много” по смисъла на чл. 43 т.1 от НПК и това обстоятелство не сочи на необходимост от отдаване на негово преимуществено значение и съответно преодоляване на законовата местна подсъдност.
Не може да бъде споделен и доводът, че в тъжбата се сочи като място на извършване на престъплението освен гр.София, и гр.Карнобат. Единствените конкретизирани обстоятелства, касаещи предмета на доказване по делото относно време, място и начин на осъществяване на деянието, насочват към това, че инкриминираното деяние е осъществено с подаване на сигнал от Г. срещу Ж., адресиран до министъра на вътрешните работи, чието седалище е в гр.София. Местната подсъдност се определя от обстоятелствата, посочени в тъжбата, а в нея липсват такива, насочващи към конкретизирано деяние, осъществено в гр.Карнобат.
При тези констатации ВКС не намира, че разглеждането на делото би се осъществило в по-кратки срокове и с по-минимални разходи вместо в Софийския районен съд в Районен съд – гр.Карнобат. Принципът на спазване на местната подсъдност е свързан с по-голямата значимост, която законодателят отдава на мястото на извършване на престъплението и ефектът, който наказателното производство би имало върху обществото от района, в който е било извършено то. Липсват по настоящето дело разумни основания за такава съществена промяна в подсъдността. Затова, при липса на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК не следва да се променя подсъдността на делото и то да се изпраща за разглеждане и решаване на друг районен съд, а следва да бъде разгледано от РС – гр.София.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА НЧХД № 20914/2011 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане и решаване от местнокомпетентния за разглеждането му районен съд – гр.София.
Делото да се изпрати на РС- гр.София за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.