3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 19.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4531/2013 година
Производство по чл.288 и сл.ГПК.
Образувано по касационна жалба на И. Т. Н., [населено място] срещу въззивно решение № 1696 от 25.07.2013 г. по в.гр.д.№ 1146/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 56 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 3044/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 18.10.2009 г. смърт на сина му В. Т. за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано със селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението е допуснато отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди, като по посочения критерий се позовава на ППВС № 4/23.12.1968 г. и на постановеното по реда на чл.290 и сл.ГПК Решение № 49 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 697/2010 г., ГК, ІІІ гр.о.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел, че ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на Х. М. Х., е отговорно съобразно приложимата разпоредба на чл.226, ал.1 КЗ за неимуществените вреди, претърпени от ищеца И. Т. Н. по повод смъртта на 20-годишния му син В. Т., причинена от застрахования водач при ПТП, настъпило на 18.10.2009 г. Съобразена е влязлата в сила присъда, с която е установена деликтната отговорност на водача на МПС, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица 155084011870/01.01.2009 г. За неоснователни са счетени възраженията на ответния застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, в който пътувал пострадалият.
По отношение на присъдените от първата инстанция обезщетения за понесените от ищеца неимуществени вреди, решаващият състав на САС е счел за неоснователно оплакването в неговата въззивна жалба за занижаване на размера им, като са изложени са мотиви, че същият е съобразен с възрастта на починалия му син, близките отношения между тях, търпените от последните болки и страдания в резултат на внезапната и преждевременна смърт, както и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на на процесното ПТП.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК се свеждат до критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, които са от значение за определяне на обезщетениeто за неимуществени вреди. Така уточнен, съобразно правомощията на касационната инстанция /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ въпросът е значим за делото, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ в посочената му по-горе част. Изводите, до които е достигнал решаващият състав относно размера на справедливите обезщетения за претендираните неимуществени вреди сочат на известно отклонение от задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 4/1968 г. , както и за противоречие със служебно известните на настоящия състав Решение № 83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г. ІІ т.о. и решение № 66 от 03.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 619/2011 г., ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с което е доказано и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторът е освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не дължи такава за разглеждане по същество на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1696 от 25.07.2013 г. по в.гр.д.№ 1146/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: