О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 537
София, 15.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4073/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ чрез адвокат Е. Д. срещу решение № 189 от 12.07.2013 г. по в.гр.д. № 166/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК по следните формулирани от него въпроси: 1./ допустимо ли е без да има оплакване във въззивната жалба, въззивният съд да измени правната квалификация на главния иск, дадена от първоинстанционния съд с оглед разпоредбата на чл.269, пр.2 ГПК, който счита, че е решен в противоречие с Решение № 51 от 02.05.2012 г. на ВКС по т.д.№ 105/2011 г., ІІ т.о. 2./ Допустимо ли е съдът да изменя квалификацията на иска, без да повтори процесуалните действия във връзка с доклада по чл.146, ал.1 ГПК, като основно същият е свързан с оплакването, че не му е указана доказателствената тежест да установи подал ли е възражение по чл.40 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; 3./ приложими ли са последиците на чл.154, ал.1 ГПК и съответно тези факти да бъдат признати, ако за тях не са дадени указания в доклада по чл.146 ГПК и 4./ кои цени следва да се прилагат в отношенията потребител и оператор на В и К услуги – по цени по сключен между тях договор или по цени, утвърдени от ДКЕВР, който въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с влязло в сила решение на Ловешкия окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване..
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като изразява и становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Пред Ловешкия окръжен съд /Л./ е предявен иск от [фирма] – [населено място] против [фирма] – [населено място] за сумата 216 845.50 лв., представляваща сбор от надфактурирани суми, получени без основание по конкретно посочени фактури за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води за времето от м.юни 2009 г. до м. април 2011 г. включително. Искът, квалифициран като такъв по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уважен от Л. за сумата 186 983.09 лв., чието решение е отменено със сега обжалваното решение и при условията на чл.271, ал.1 ГПК същият е отхвърлен като неоснователен.
За да постанови този резултат, ВТАС на първо място е приел, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск е неправилна, като е счетено, че наведените с исковата молба твърдения и петитум следва да се субсумират под нормата на чл.59 ЗЗД. Възприети са направените от първостепенния съд изводи, че между страните е сключен писмен договор на 01.08.2005 г. за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води, с който са договорили цените на услугите за периода от 01.08.2005 г. до 31.01.2006 г., като за следващите периоди е посочено, че не се твърди и не се представят анекси за постигане на съгласие за други договорени между страните цени. Плащането по процесните фактури, предмет на иска, е извършено в съответствие с решение на ДКЕВР, публикувано във вестник „Троянски глас” брой 28 от 16-22.07.2008 г., а ищецът не е възразил срещу заплащането им пред ответника в определения в чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 2004 г. 7-дневен срок от връчване на платежния документ, нито е оспорил представеното в процеса Решение на ДКЕВР, с което са утвърдени цените, публикувани в местния ежедневник. Решаващият състав е приел, че тази цена е приложима в отношенията между страните в процесния период поради липсата на отделна договореност на цените на услугите след 31.01.2006 г., докогато са действали договорените между тях цени с основния договор и последващите анекси. Горните изводи са направени с отчитане на регулаторната роля на ДКЕВР, регламентирана в чл.5 и чл.6 ЗРВКУ. Решението е подписано при особено мнение на съдия З. П., която е застъпила становището, че Общите условия не са били приети и утвърдени към датата на сключване на договора между страните, като споделила дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска и становището му, че се касае до индивидуално сключен договор и че отношенията между тях следва да се уреждат съобразно клаузите му, а не според приетите от ДКЕВР пределни цени, като няма никаква пречка страните да постигнат договореност за по-ниски цени, каквито са тези по процесния договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Настоящият състав приема, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция е от значение за крайния изход от спора по делото, като по същия ВКС се е произнесъл с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК – т.2.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на обжалвания въззивен акт със задължителната практика на ВКС.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 739.66 лв. в едноседмичен срок от съобщение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 12.07.2013 г. по в.гр.д. № 166/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 3 739.66 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: