Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
София, 31 януари 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2257/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Г. С. за възобновяване на нохд 649/12г. по описа на РС- Разград и внохд № 379/12г. по описа на ОС-Разград.
В искането се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Депозирано е допълнение към искането за възобновяване, в което се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон и явна несправедливост, както по отношение на наказанието, така и досежно гражданския иск.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно е приложен материалният закон, както и разпоредбата на чл.68 от НК.
Адвокат Г. П., назначен в качеството на служебен защитник поддържа искането и допълнението към него, като моли за уважаването му.
Осъденият Г. С., моли за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Също така, настоящата инстанция намира, че следва да се произнесе и по основанията, релевирани в допълнението към искането, независимо, че те са самостоятелни такива по смисъла на чл.348 от НПК/различни от първоначалното възведените/ и не са допълнителни аргументи в подкрепа на първоначалното искане, доколкото същите са направени в срока по чл.421 от НПК.
Разгледано по същество искането е частично основателно.
С присъда от 02.10.2012г., постановена по нохд № 649/12г. Районен съд-Разград е признал подсъдимия Г. С. С. за виновен в това, че на 29.03.2012г., в гр.Разград се е заканил на П. П. с престъпление против неговата личност/изразяващо се в отправените думи „А. ти какво си мислиш, ще те унищожа.Ще разбереш, кой , кой се обажда, до три дни да си напуснал Разград, иначе става лошо”/ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и основание чл.144, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Г. С. по нохд №890/11г. по описа на РС-Разград наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.45 от ЗЗД, съдът е осъдил подсъдимия Г. С. да заплати на гражданския ищец П. П. сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Подсъдимият е бил осъден да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 120 лева.
С решение № 135 от 15.11.2012г., постановено по внохд №379/12г., Окръжен съд-Разград е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
Твърденията за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд. Спорните по делото моменти са били обсъдени с необходимата прецизност. Събраната доказателствена съвкупност, съдържаща гласните доказателствени източници/обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие, показанията на свидетелите П. П., Т. В., Л. П./и писмени такива, са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, като същите установяват хронологията на събитията във връзка с разговора, проведен между подсъдимия и пострадалия в процесната вечер.
Неоснователни са възраженията за непълнота и неточност на мотивите, обуславяща липсата на такива, което от своя страна е касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК. В случая не сме изправени пред хипотезата на липса на мотиви, което по принцип е процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Пълната липса на мотиви предполага изобщо да не са изготвени такива, а в по-широк смисъл, макар и налични, да съдържат такава вътрешна противоречивост или непълнота, че да не е възможна проверка на вътрешното убеждение на съда, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящият казус. Както първата, така и въззивната инстанция са обективирали по един ясен и недвусмислен начин, върху какви доказателства са изградили вътрешното си убеждение.
Извън горните твърдения, други съществени процесуални нарушения, които да са допуснати от решаващите съдилища , не се сочат в искането и допълнението към него, а и не се развиват в съдебното заседание пред касационната инстанция.
С искането за възобновяване, осъденият С. възразява и досежно правилното приложение на материалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че при вярно установена фактология, решаващите съдилища са извели и правилни правни изводи, а именно, че подсъдимият Г. С. с действията си е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, а не на първоначално инкриминираното по чл.144, ал.3 от НК. С тази преквалификация, първият съд се е произнесъл по въпросите, касаещи виновното поведение на подсъдимия за престъпление, което е от частен характер, след като са били налице предпоставките на чл.287, ал.5 от НПК.
На следващо място, касационната инстанция намира за основателно възражението в искането досежно приложението на чл.68 от НК. Дейността на съда по активиране на предходно осъждане, в чийто изпитателен срок подсъдимият е осъществил деянието по настоящото дело, е в разрез с правилата, визирани в цитираната норма. Една от предпоставките за приложението на чл.68, ал.1 от НК е извършеното в изпитателния срок на предходно осъждане друго престъпление, освен умишлено да е от общ характер. В настоящият казус, както беше отбелязано по-горе престъплението, за което подсъдимият С. е признат за виновен е от частен характер, поради което нормата на чл.68 от НК е неприложима.
Относно твърденията за явна несправедливост на наказанието и присъденото обезщетение, тази инстанция намира, че такава е налице, но само досежно гражданския иск.
При определяне на наказанието, първоинстанционният съд е индивидуализирал наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като при предпоставките на чл.54 от НК е приел, че наказание около средния размер на предвиденото в закона е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. При тези констатации, съдът е наложил на С. наказание от шест месеца лишаване от свобода. Независимо от отчетените допълнителни смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивната инстанция е приела, че отмереното от първия съд наказание е справедливо определено. Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание , което де факто не е към средния размер, а е към минимума на предвиденото в закона, се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а също така обезпечава постигане на целите по чл.36 от НК. Освен, че не констатира наличието на смекчаващи обстоятелства, които да не са били отчетени от решаващите съдилища, такива не се сочат и в самото искане за възобновяване. Претенцията на осъдения и защитата му за приложение на чл.55 от НК е неоснователна, тъй като наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни или с изключителен характер.
Досежно гражданския иск, първата инстанция е приела, че са налице кумулативно изискуемите се елементи от фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Този извод на първоинстанционния съд почива на констатираната причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение от страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Правилно и законосъобразно съдилищата са определили обема на претърпените болки и страдания, като основание за присъждане на обезщетение. Съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД, настоящият състав на касационната инстанция намира, че справедливото обезщетение, което е достатъчно за репариране на претърпените от пострадалия болки и страдания е в размер на 1500лева, а присъденото от първия съд обезщетение от 3000 лева е в завишен размер и подлежи на корекция. Респективно следва да бъде намалена и държавната такса, която се дължи върху уважената част на гражданския иск от 120лева на 60лева.
Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения Г. С..Също така, необходимостта от отмяна приложението на чл.68 от НК е в полза на осъденото лице, както и намаляването размера на присъденото обезщетение, поради което настоящата инстанция следва да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.3 от НПК.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №379/12г. по описа на ОС-Разград и нохд № 649/12г. по описа на РС-Разград.
ОТМЕНЯВА първоинстанционната присъда, потвърдена с въззвино решение, в частта, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Г. С. С. за изтърпи наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 890/11г. на РС-Разград, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск от 3000лева на 1500лева, както и на дължимата държавна такса от 120лева на 60лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. С. за възобновяване в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: