О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С. 28.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 185 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Д. Т. от [населено място],чрез назначения представител адвокат Г. против въззивно решение № 697 от 13.07.2010г. по в.гр.д.№1290 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 4.03.2009г.по гр.д.№ 1170/2008г.на Софийски градски съд,като е отхвърлен предявения от Н. Д. Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД против Н. К. А. за сумата от 15 000лв.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос,за който да се прецени дали е разрешаван противоречиво от съдилищата и дали е от значение за точното прилага не на закона и за развитието на правото.Общо касатора посочва,че постановеният въззивен акт противоречи на решение №191 от 16.03.2009г. по гр.д. №1593/08г.на Софийски апелативен съд и на решение № 1086 от 4.01.2006г.по н.д.№581/05г.на ІІІг.о.на ВКС,които прилага. Излага доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт/тъй като съдът не се е произнесъл по твърденията за неправомерно задържане за срок повече от 24 часа и поради позоваването на решение по дело с административен характер,което според касатора е ирелевантно за настоящия спор/.
Срещу подадената жалба не е постъпил писмен отговор,с който се оспорва допустимостта й .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на ІІІ г..о.,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме предявения иск за неоснователен въззивният съд се е мотивирал с безспорно установения /с влязло в сила решение от 18.02.2010г. на СРС по н.а.х.д.№п-258 по описа за 2009г./ по делото факт, че ответникът не е извършил виновно противоправно деяние,от което да са настъпили вреди за ищеца.При липса на причинна връзка между виновното поведение и причинената вреда – не е налице състава по чл.45 от ЗЗД.
При така изложените мотиви,пред вид безспорната фактическа обстановка и при липса на конкретно формулирани от касатора въпроси, които да са от значение за изхода на спора,не може да се допусне касационно обжалване,защото не е налице общо основание за допусти-мост,а без него не може да се прецени наличието и на специално такова /съгласно дадените разяснения в т.1,3 и 4 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС./
Независимо от горното- следва да се посочи,че представените от касатора две решения /на САС и ВКС/ не могат да обосноват наличие на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,основно поради това,че те не са постановени по идентичен на настоящия казус. Решение №191 от 16.03.2009г. по гр.д. №1593/08г.на Софийски апелативен съд /което се сочи от касатора/ е постановено в производството по чл.2 т.1 от З.,а настоящето е по общия исков ред /на чл.45 от ЗЗД/.Различни са ответниците.Видно от цитираното решение-искът е бил предявен срещу Полицията и Прокуратурата на РБ,а в случая –ответник е физическо лице. Освен това са различни и фактическите обстоятелства по двата спора,тъй като в цитираното решение е посочено,че лицето е било задържано въз основа на прокурорско постановление и е било внесено искане за определяне на мярка за неотклонение”задържане под стража”, а в настоящия случай такова постановление не е издавано.Следва да се има пред вид и че за цитираното решение няма отбелязване да е влязло в сила,а съгласно дадените указания в т.3 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС- основанието „противоречиво разрешаване от съдилищата”се установява само с влезли в сила актове.
Относно второто посочено от касатора решение /№1086 от 4.01.2006г. по н.д.№581/05г.на ІІІг.о.на ВКС/ следва да се посочи,че съдържащата се в него практика,освен че не е задължителна,вече и не е актуална,защото с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение /№14 от 4.05.2011г.по гр.д.№ 1493/09г.на ВКС/ е прието за правилно – възприетото от въззивния съд становище,съгласно което влязлото в сила решение на наказателния съд,постановено по реда на чл.78а от НК има за гражданския съд същата задължителна сила,каквато-съгласно чл.300 от ГПК има постановената оправдателна присъда.
При наличие на богата и като цяло непротиворечива практика по чл.45 от ЗЗД и при липса на поставен конкретен въпрос- не може да се приеме наличие на другото посочено от касатора специалното основание – това по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Относно изложените от касатора доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт-следва да се има пред вид,че те могат да се разглеждат само ако е допуснато касационно обжалване,за което в случая предпоставките не са налице
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 697 от 13.07.2010г. по в.гр.д.№1290 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.