О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 09.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 804/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 119 от 22.10.2013 г. по в.т.д.№ 260/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено въззивно решение № 170 от 13.05.2013 г. по т.д.№ 697/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 23 600 евро по т.8.1 от Споразумение от 24.09.2010 г., ведно със законната лихва, както и разноски за заповедното производство в размер на 1 373.15 лв.
В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е порочно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд е сезиран с иск на касатора за признаване за установено, че има изискуемо към ответника вземане в размер на 22 600 евро, представляващо уговорена авансова вноска по споразумение от 24.09.2010 г., имащо характер на предварителен договор за продажба по смисъла на чл.15 ЗУТ, по който като продавач същият се задължил да прехвърли на ответника собствеността върху подробно описани недвижими имоти, дължима в 10 дневен срок от получаване на виза за проектиране по чл.140 ЗУТ за едроплощен „К.”у но не по-късно от 6 месеца от подписването на предварителен договор с [фирма] енд Ко” КД за продажба на някой от описаните в споразумението УПИ, собственост на ищеца.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът на касатора е отхвърлен като неоснователен, въззивната инстанция споделила изцяло направените с него изводи, че процесното споразумение е сключено по повод проект за изменение на ПУП-ПРЗ, засягащ границите на собствени на страните имоти и възникнали между тях регулационни отношения и че при условията на чл.15, ал.3 ЗУТ са постигнали съгласие за промяна на границите на имотите им, изразено в предварителен договор, какъвто според съдилищата е характера на сключеното между тях споразумение. С оглед вида на възникналото между страните облигационно правоотношение решаващият състав е приел, че за всяка една от тях възниква право да изисква от другата да сключи окончателен договор, а при неизпълнение на насрещното задължение изправната страна разполага с правната възможност по чл.19, ал.3 ЗЗД да поиска обявяването му за окончателен по съдебен ред. Изтъкнато е, че от предварителния договор не възникват нито вещни права за купувача, нито парични вземания за продавача, освен при обявяването му за окончателен или едновременно с това по реда на чл.362, ал.1 ГПК, от което е направен извод, че след като окончателният договор не е сключен, то към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът не е имал изискуемо парично вземане, а след като вземането по издадената заповед не съществува, то и предявения иск се явява неоснователен.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси: 1./ Продавачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот има ли изискуемо вземане за авансово уговорената част от цената на имота; 2./ Правото му на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД изключва ли възможността същият да търси защита по реда на чл.422 във вр. с чл.417, т.3 ГПК при издадена заповед за изпълнение за част от цената с настъпила изискуемост са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По същите липсва съдебна практика и произнасянето по тях ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя наличие и на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 22.10.2013 г. по в.т.д.№ 260/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 933.15 лв., в което да се посочи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: