О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
С. 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2449 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. А. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно определение № 426 от 6.02.2017г. по ч.гр.д. № 6241 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 6.10.2016г. по гр.д. № 9943/2016г. на Софийски градски съд за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила акта на това по гр.д.№ 3580/2014г. на СГС. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси :
1. Може ли съдът да основе решението си само на част от доказателствата, без да обсъди и прецени и останалите и без да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни? Позовава се на постановени решения по чл.290 ГПК с № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на І г.о., № 554 от 8.02.2012г. по гр.д.№ 1163/2010г. на ІV г.о., № 235 от 4.07.2011г. по гр.д.№ 513/2010г. на ІV г.о., № 217 по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о., № 943 от 5.03.2013г. по гр.д.№ 236/2012г. на І г.о.
2. Кога следва да се приеме, че искът, предмет на делото е предявен като частичен? Счита, че в случая ищцата е предявила частичен иск само в производството по гр.д.№ 3580/2014г. на СГС, заради което настоящето е спряно, поради което настоящето се явява преюдициално, а не обратното.
3. За да е налице частично предявяване на няколко парични притезания в рамките на едно дело /при обективно съединяване/, следва ли задължително да е предявена част от всяко притезание или е достатъчно да е предявен пълния размер на част от всичките притезания без да предявени останалите?/Твърди, че по гр.д.№ 3580/2014г. на СГС са предявени в пълен размер притезанията по 16 от всички 50 банкови превода, а в настоящето останалите 34/.
4. При предявяването на множество притезания за връщане на неоснователно получени парични суми, представлява ли всяко едно притезание отделен иск или се касае за един единствен иск с предмет сбора на всички суми и в този случай, за да е налице частично предявяване на искове, следва ли да бъде въведена като предмет на делото част от всяка една неоснователно получена сума или е достатъчно да се предявят пълните размери на част от сумите без да се предявяват останалите?
По всички въпроси /без първия/ касаторът се позовава на противоречие с ТР № 1 от 17.07.20101г. по т.д.№ 1/2001г.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. От своя страна се позова на постановено решение № 117 от 2.11.2015г. по т.д.№ 730/2014г. на ІІ т.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд определение за спиране, от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. В конкретния случай, според настоящият съдебен състав същите не са налице, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивният акт. Съображенията за това са следните:
Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Същият трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая всички поставени от касатора въпроси не отговарят на така посочените изисквания /защото от значение за конкретното дело биха били въпроси, във връзка с постановеното от съда спиране/, а освен това не са и разрешени от въззивния съд в противоречие с установената и цитирана от жалбоподателя съдебна практика.
Първият въпрос съдържа условие – че съдът е основал решението си само на част от доказателствата, без да обсъди и прецени другата част и без да изложи съображения, защо ги отхвърля – което не отговаря на фактите. Формално – в случая доказателства по делото не са приемани, тъй като производството е спряно преди да се изпрати препис от исковата молба на ответника, но независимо от това, въззивният съд е съобразил задължението си, посочено в цитираната практика да се произнесе на базата и след преценка на всички представени пред него документи.
Останалите поставени въпроси, касаят предявяването на частичен иск. Принципната постановка, съдържаща се в посоченото от жалбоподателя ТР № 1 от 17.07.20101г. по т.д.№ 1/2001г., че частичен иск е предявен, когато ищецът е въвел като предмет на делото само част, а не цялото материално право, е изцяло съобразена от съда. При облигационните парични притезания /каквито са процесните/ предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума. При предявяване на множество притезания за връщане на неоснователно получени парични суми, всяко едно от тях е отделен иск /в случая от предявените общо 29 притезания, само първото е предявено като частично/. Така дадените отговори на поставените въпроси не са от значение за постановения въззивен акт, с който е потвърдено определение на районния съд за спиране на производството по делото поради наличие на друго висящо дело в същия съд, между същите страни, предявено на същото основание, въз основа на същите доказателства, което е преценено от съда като преюдициално за настоящето. Изводът си съдът е обосновал с факта, че доколкото искът по гр.д.№ 3580/2014г. на СГС /заради което е спряно настоящето/ е предявен като частичен /за претендирана сума от 500 000лв. като частична от цялата претенция от 1 545 253.39лв./, а процесната претенция е за останалата част извън тези 500 000лв., то при евентуално отхвърляне на частичния иск, цялото спорно право би било отречено /което от значение за настоящата, по-късно предявена претенция/. Липсата на поставен въпрос от значение за настоящия спор, изключва възможността от допускане на касационно обжалване, поради което настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 426 от 6.02.2017г. по ч.гр.д. № 6241 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.