4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1071
С., 04.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3717/2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. П., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, ГО, ІІІ с-в, № 79 от 18.03.2013г. по в.гр.д. № 92/2013г., с което е отменено решението на Хасковския районен съд, № 767 от 03.12.2012г. по гр.д. № 3512/2011г. и вместо него с въззивното решение са отхвърлени предявените от В. Д. В. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ, както и за присъждане на сумата 463,55 лв., представляваща удържано от работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Н. Г. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявените от В. Д. В. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ по съображения, че са спазени императивните разпоредби на чл. 193, 194, ал. 1 и чл. 195 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, установени са и описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовите задължения. За начало на срока за налагане на дисциплинарното наказание съдът е приел уведомяването на управителя на [фирма] с рапорт от 22.07.2011г. за констатираните нарушения на трудовите задължения, отговорна за които е ищцата. Приел е, че при установения в дружеството начин на отчитане на водомерите и предоставената на отчетниците на измервателните уреди оперативна самостоятелност, нарушенията /продължили до датата на проверката/ не е могло да се конкретизират в по-голяма степен – на коя конкретно дата В. е следвало да даде предписание за смяна или ремонт на водомера, не е поставила правилно пломбата, не е отчела правилно водомера и пр. Работодателят е мотивирал заповедта за дисциплинарно уволнение съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Относно дисциплинарните нарушения е приел, че същите се изразяват в бездействие, неизпълнение на трудовите задължения за пълно и правилно отчитане на партиди; неправилно и непълно водене на карнета по партиди; при липса на пломба да пломбира водомера; несвоевременна подмяна на стара пломба и правилното й поставяне; не е пломбирала въобще два водомера и др. Подробно е обсъдил всяка група нарушения с посочване на съответните партиди.
К. В. Д. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите:
1. Когато при налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарното нарушение се посочва в друг акт, съдържащ неверни обстоятелства, следва ли да се приеме, че е налице валиден акт, въз основа на който на работника може да се наложи дисциплинарно наказание?
2. Може ли въз основа на констативния акт от 18.07.2011г. да се приеме, че В. В. е извършила дисциплинарно нарушение?
3. Може ли да се приеме, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се излагат дисциплинарни нарушения от извършената проверка на 18.08.2011г., след като на тази дата в констативния протокол за проверката няма вписани такива нарушения?
4. След като заповедта не съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ следва ли съдът да признава законността на уволнението? Не следва ли всяко от нарушенията да се конкретизира по дата на извършване?
5. Допустимо ли е прекият ръководител на уволнения работник да се разпитва като свидетел по делото за потвърждение на собствения му акт?
6. Може ли да се налага наказание за неизпълнение на заповед, чийто срок не е изтекъл?
7. Може ли при липса на длъжностна характеристика да се приеме, че трудовите задължения са идентични с тези по старата длъжностна характеристика за предходната длъжност и има само промяна на наименованието на длъжността?
8. Следва ли работодателят с оглед квалификацията на нарушението – чл. 190, ал. 7 КТ, да обоснове критериите, по които го е квалифицирал като тежко и подлежи ли неговата преценка на съдебен контрол?
По нито един от въпросите касаторът не обосновава значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съобразно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
ВКС намира, че част от въпросите не са правни, а фактически въпроси – дали съответния акт на работодателя съдържа неверни обстоятелства; въз основа на какви доказателства е прието за извършено вмененото на работника нарушение; може ли да се наложи дисциплинарно наказание въз основа на заповедта от 13.05.2011г.; може ли при липса на длъжностна характеристика да се приеме, че трудовите задължения са идентични с тези по старата длъжностна характеристика за предходната длъжност и има само промяна на наименованието на длъжността, са фактически въпроси по конкретното дело, отговорът на които е в зависимост от събраните доказателства. Относно длъжностната характеристика следва да се отбележи, че основните трудови задължения в случая са вписани в трудовия договор за последната длъжност, което е дало основание на съда да направи извод за идентичност на трудовите задължения на двете длъжности.
По въпроса за необходимостта да се конкретизира всяко от нарушенията по дата на извършване, въззивният съд е съобразил съдебната практика – например решение № 857/25.01.2011г. по гр.д. № 1068/2009г. ІV г.о. ВКС., че с оглед характера на работата при повтарящи се еднородни нарушения, извършени в определен период от време, нарушението може да се конкретизира чрез посочване на периода на извършването му. В някои случаи спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения
Въпросът за допустимостта на свидетелските показания на прекия ръководител на уволнения работник не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 164 ГПК не съдържа ограничения в тази насока. Разпитът като свидетел на изготвилия акта за констатиране на нарушенията служител не само, че не е в нарушение на процесуалните правила, но е наложителен с оглед характера на документа – частен свидетелстващ.
Последният въпрос по прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид трайно установената съдебна практика, че при доводи в тази насока съдът извършва контрол на преценката на работодателя за тежестта на извършеното нарушение. В случая въззивният съд е приел, че нарушението е траело продължително време и е довело до големи загуби за дружеството – ответник, поради което наложеното наказание съответства на тежестта на извършените нарушения.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото за адвокатската защита.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, ГО, ІІІ с-в, № 79 от 18.03.2013г. по в.гр.д. № 92/2013г.
ОСЪЖДА В. Д. В. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: