О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
С. 02.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3872 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Х. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 23 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№ 33 по описа за 2013г. на Окръжен съд Търговище,с което изцяло e потвърдено решение № 284 от 7.01.2013г. по гр.д. № 710/2011г.на Районен съд Попово. С него е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Х. М. против Н. Н. А. иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК и е уважен насрещния иск на противната страна,по който е определено местоживеене на малолетното дете А. при майката, предоставено е на нея упражняването на родителските права, определен е за бащата режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца – от 17ч.в петък до 17 часа в неделя, с преспиване при бащата в петъчната и съботната нощ и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго,подходящо според режима за отглеждане на детето време,но само след предварителна уговорка между родителите и е определена месечна издръжка в размер от 80лв.,която бащата следва да заплаща от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Като основание за допустимост на подадената от касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с ППВС № 1 от 12.11.74г. по гр.д.№ 3/74г./ по поставени въпроси за значението на критериите „възраст на детето” и „здравословно състояние на родителите” за преценката на съда на кой от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е постановил решението си,след комплексна преценка на всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извода,че в интерес на детето е то да живее при майка си. Мотивирал се е със следното: Независимо,че майката страда от 2005г.от шизофренно разстройство,във връзка с което за кратък период от време е приемала лекарства и е лекувана в психиатрична болница през месеците юни,юли 2012г. и януари 2013г.,със заключение на приетата по делото психиатрична експертиза е установено,че не е нарушена потенциалната й годност да се грижи за децата си, тя е емоционално топла и отговорна към тях,може да ръководи действията и постъпките си и да разбира свойството и значението им. След преценка на ангажираните гласни доказателства по делото,съдът е достигнал до извода,че майката е отличен родител,грижи се добре за детето А. и заболяването й по никакъв начин не съставлява опасност за него.Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелката А./свекървата на ответницата/ относно разказания от нея случай,при който майката по време на къпане е посегнала да души детето.Мотивирал се е със силно обтегнатите отношения между снаха и свекърва, с обстоятелството, че свидетелката не е присъствала на случилото се, а е направила изводите си въз основа на поведението на детето и с факта,че за първи път се споменава за това едва по време на разпита й. Същевременно съдът е обсъдил поведението на бащата, визирайки материалите по приетото като доказателство гр.д.№ 688/11г., образувано по повод упражнено насилие от негова страна над ответницата А.. Свидетели по делото също установяват прояви на негово агресивно поведение, изразяващо се в ругатни и удари, включително и в присъствието на детето. Съдът е обсъдил като проява на лоши възпитателски качества на бащата два случая на 5.09.11г.и 14.09.11г., като след последния той е взел детето при себе си, лишавайки майката от възможност за контакт,което е наложило налагането на привременни мерки.Като довод родителските права да бъдат предоставени на майката, съдът е посочил и обстоятелството,че е вредно за възпитанието и отглеждането на децата те да живеят разделени,а майката се грижи и за родилото се в хода на процеса братче на детето А..Позовал се е и на факта,че детето е на пет години, момиче, което се нуждае от непрекъснати преки и непосредствени грижи, които през цялото време след раждането му единствено майката е полагала./Ако детето остане при бащата грижите реално ще се полагат от бабата,защото през деня бащата работи и няма създадени навици/.
При тези мотиви, поставените от касатора въпроси, касаещи възрастта на детето и здравословното състояние на родителите като критерии за предоставяне упражняването на родителските права, съставляват общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. По тях, обаче, не следва да се допуска касационно обжалване, защото постановеният въззивен акт е в съответс-твие /а не в противоречие/ с приетото в ППВС № 1 от 12.11.74г. по гр.д.№ 3/74г.Съображенията:
Съгласно ППВС № 1/74г. за всеки разглеждан случай са от значение съвкупността от установените конкретни по делото обстоятелства.
В разглеждания случай – при преценката си съдът е обсъдил всички съотносими обстоятелства, свързани с установените проблеми в психологическото състояние на майката, данните за възпитателски качества на всеки един от родителите, техния начин на живот, продължителност и ефективност на полаганите грижи към детето, социална им среда /бит, нрави, условия на живот/, финансови възможности, след което е достигнал до извода си, че по-подходяща да упражнява родителските права и да живее с детето е – майката.
Подробно изложените по-горе мотиви на съда сочат, че решаващият довод в тях не е свързан с възрастта на детето,поради което настоящият съдебен състав намира,че въззивният съд се е съобразил с даденото указания в ППВС №1/74г. – възрастта да се преценя като „допълнително обстоятелство”, чието значение се „определя от нуждата от определени родителски грижи”.
Относно здравословното състояние на родителя като критерий, определящо е как то се отразява върху интересите на детето и по-специално дали то представлява /или може да се изрази/ в заплаха за неговото здраве и сигурност. По делото подобни данни няма. Няма гласни доказателства установяващи агресивност в поведението на майката,което да е резултат от конкретното й психическо състояние.Напротив всички свидетели, включително и нейната свекърва, установяват,че тя е отличен родител и се грижи много добре за детето си.В този смисъл е и заключението на психиатричната експертиза,според което майката е със запазено ядро на личността,като при нея липсва негативна симпоматика. Вещото лице е категорично, че тъй като мисленето, действията и емоциите й не са нарушени, тя е годна да си грижи не само за детето А., но и за другото си дете,а и за децата в детската градина, където тя е работила като медицинска страна до излизането й в отпуск за отглеждане на новороденото си дете. Вещото лице обяснява кризите й с негативните емоции покрай водените съдебни дела и преживяното със съпруга й, като счита, че при позитивна семейна среда /характеризираща се с добро мислене и подкрепа/ нейното състояние ще се подобрява.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№ 33 по описа за 2013г. на Окръжен съд Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.