1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 987
ГР. София 11.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 608/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Й. Р. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №1181/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Агенция „М.” с пр. осн. чл.1 от ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/, за сумата от 189 760 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от незаконни / отменени от съда/ административни актове на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2 и 3. Сочи, че решението на АС противоречи на практика на В. по въпроса за причинната връзка на вредите с отменения акт на административния орган. Според касатора липсва практика на гражданските съдилища и на ВКС по чл.1 от ЗОДОВ, цялата такава е във връзка с наказателни дела; затова от значение за точното прилагане на закона е отговорът на въпроса за защитата на физическо лице, чрез обезщетяването му за вредите, които е претърпяло от действията на адм. орган. Произнасянето по въпроса е от значение и за развитието на правото, тъй като в случая вредите са причинени както от действията на администрацията, така и от недобросъвестни трети лица, които следва да понесат съответната отговорност.
Практиката на административния съд не попада в обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК – ТР №1/10 г. и не обосновава основанията по т.1 и 2 от разпоредбата. ВКС не споделя довода на касатора, че липсва практика на гражданския съд за обезщетенията по чл.1 от ЗОДОВ – такава, формирана за сравнително дългия период на действие на закона, има, вкл. постановеното за уеднаквяването й ТР №3/06 г. Както в закона – чл.4 и 5, така и в тълкувателната практика, е посочено, че държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – т.е. необходима е причинна връзка между незаконния акт и настъпилите вреди. Ако вредите са причинени по изключителна вина на пострадалия, държавата не дължи обезщетение. Същото е и ако вреди са причинени по вина на трето лице – в този смисъл са Р №375/09 г. по гр.д. №5888/07 г. на ВКС, 4-то г.о., №1338/09 г. по гр.д. №5799/07 г. на ІІ г.о. и 1365/09 г. по гр.д. №4905/07 г./ практика по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/. В последното решение е посочено, че „преките вреди обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и противоправния резултат”. В случая въззивният съд е приел, че пряка причинна връзка между митническите актове и настъпилите вреди не е установена – актовете са отменени поради неправомерните действия на трето лице [заличено име на фирма], създало с недействителен апорт привидност за собствеността върху машините и за режима на вноса и отклонило ги от митнически надзор, и след разкриването й. Според съда митническите органи не са имали задължението да изследват взаимоотношенията между това трето лице и касатора, за да направят разграничение кой точно дължи митните сборове и този извод не се оспорва от касаторите в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1181/09 г. от 17.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: