О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 744
София, 19.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4501/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 1509 от 15.07.2013 г. по т.д.№ 4173/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е отменено решение от 26.03.2010 г. по т. д. № 1776/ 2004 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 4 с-в и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, предявени от [фирма] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за обявяване за нищожно поради противоречие със закона, невъзможен предмет и липса на съгласие на извършеното на 27.10.2004 г. от [фирма] в полза на [фирма] джиро върху алонж към временно удостоверение № 1 за 54 540 акции от капитала на [фирма], [населено място].
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на решението, с произтичащите правни последици. Подробни фактически и правни съображения във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване са изложени в жалбата.
Приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1./ Може ли и ако може с какъв вид джиро следва да бъде направено, за да се постигне транслативния ефект прехвърлянето от заложния кредитор на неговото заложно право върху временно удостоверение за поименни акции от капитала на акционерно дружество, предвид ограничението по чл.185, ал.3, изр.последно ТЗ, обоснован с отсъствието на правна норма, установяваща правото на заложния кредитор по временно удостоверение за акции да прехвърли заложното си право и как следва да бъде извършено – „за събиране” или по пълномощие” с оглед разпоредбата на чл.185, ал.3 ТЗ, приложима ли е нормата на чл.310, ал.3 ТЗ за поименните акции и в частност за временните удостоверения предвид съществуването на чл.473 ТЗ. Според касатора вторите два материалноправни въпроса, обусловили извода на съда, че джирото няма невъзможен предмет са следните: 1./ приложима ли е разпоредбата на § 10, ал.5 от ПЗР на ЗППЦК по отношение на акции, които са били предмет на приватизационна продажба, материализирани във временно удостоверение, върху което е извършено джирото и 2./ от кой момент акциите на акционерното дружество стават безналични – от момента на вписване на дружеството като публично в търговския регистър ли настъпва промяна във вида на акциите, който въпрос според касатора касае приложението на § 7, ал.2 от ДР на ЗПСК във вр. с чл.110, ал.1, т.2 ЗППЦК. Поддържа се, че последните два въпроса са разрешени в противоречие с решение № 31 от 15.02.2007 г. на ВтАС по ф.д.№ 26/2007 г.
Ответниците [фирма] и [фирма] чрез процесуалните си представители изразяват становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество – за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено от фактическа страна следното:
С договор за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма], [населено място], сключен на 3.06.1999 г., „Т. К. [фирма], [населено място] придобило 54 540 броя поименни акции, всяка с номинална стойност от 1000 неденоминирани лева с номера от № 00001 до № 54 540, представляващи 78 % от капитала на [фирма] Акциите били прехвърлени с джиро от 4.06.1999 г. върху Временно удостоверение № 1
С договор за залог на ценни книжа от 4.06.1999 г., сключен с [фирма], „Т. К. [фирма] извършило върху алонж към временно удостоверение № 1 заложно джиро в полза на банката на 54 540 броя акции от капитала на [фирма] с номера от № 00001 до № 54 540, като обезпечение по договор за заем от 22.03.1999 г.
На 27.10.2004 г. [фирма] джиросала на [фирма] правата на банката като заложен кредитор по учредения чрез джиро залог върху 54 540 броя акции от капитала на [фирма] на основание сключения между тях договор за цесия № 2 от 22.10.2004 г., като по реда на чл. 310, ал.3 от ТЗ му предала временното удостоверение.
На основание договор за продажба на акции от 17.11.2004 г. [фирма] джиросало в собственост на „Финанс К. [фирма], гр.софия заложените с „джиро за залог“ 54 540 броя поименни акции от капитала на [фирма].
С решение № 415-ПД/ 2.06.2004 г. на Комисията за финансов надзор [фирма] било вписано в регистъра на публичните дружества, като била вписана емисия от ценни книжа, представляваща съдебно регистрирания капитал на дружеството, в размер на 69 923 броя обикновени, безналични, свободно прехвърляеми акции с номинална стойност от по един лев всяка.
С решение от 30.11.2004 г. по ф.д. № 2302/ 1991 г. на Окръжен съд -Русе [фирма] било вписано на основание чл. 110, ал.6 от ЗППЦК в търговския регистър на съда като публично дружество.
С решение № 31 от 15.02.2007 г. по в.ф.д. № 26/2007 г. на Апелативен съд – В. Т. на основание чл. 111, ал.3, изр.1 от ЗППЦК било постановено вписването по партидата на [фирма] на всички 69 923 броя акции от регистрирания капитал на дружеството от поименни в безналични.
С влязло в сила на 19.05.2013 г. решение № 8684 от 26.10.2004 г. по адм. д. № 6291/2004 г. на ВАС, ІV отделение било отменено решението на Комисията за финансов надзор в частта, с която е вписана емисия от ценни книжа на [фирма] за разликата от 15 383 броя акции до 69 923 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми акции, с номинална стойност от 1 лев всяка.
С Удостоверение от 18.04.2005 г. от [фирма], [населено място] е удостоверено, че до датата на издаването му не е регистрирана емисия акции на [фирма].
На 1.03.2006 г. е издадена депозитарна разписка за притежаваните от Т. К. [фирма] 54 540 броя акции с номинал 1 лев всяка от капитала на [фирма].
В бр.52 от 27.06.2000 г. на „Д. вестник“ било обнародвано решение № 1554 – II от 12.06.2000 г. на Агенцията за приватизация, с което на основание чл.3, ал.1, т.2, чл. 20, ал.1 и чл. 25, ал.1, т.5 от ЗППДОП (отм.) във вр. с чл. 4, ал.1 от Наредбата за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции и Решение № 132 от 25.08.1994 г. е открита процедура по продажбата на държавното участие в [фирма] чрез централизирани публични търгове.
С Решение № 764-ПД от 4.09.2006 г. на Комисията за финансов надзор била отписана емисия от ценни книжа, издадени от [фирма], представляваща съдебно – регистрирания капитал на дружеството в размер на 69 923 броя обикновени, безналични поименни, свободно прехвърляеми акции с номинална стойност от един лев всяка от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от комисията, както и от регистъра по чл. 30, ал.1, т.3 от Закона за Комисията за финансов надзор.
Въззивният съд приел следното по предявените три установителни иска по чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД:
По първия иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД е релевирано, че джиросването на 27.10.2004 г. на акциите на основание договора за цесия между ответниците и предаването на временното удостоверение представлява нарушение на чл. 185, ал. 3 във връзка с чл. 473, ал. 1 ТЗ, тъй като предшестващото го джиро от 4.06.1999 г. е било „за залог“ по смисъла на цитираната разпоредба, а по отношение на поименните акции, предмет на залог, нормата на чл. 473 ТЗ не се прилага. Въвъдени са и твърдения, че джирото противоречи и на разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ТЗ, защото първият ответник не би могъл от свое име и за сметка на залогодателя да учреди чрез джиро залог върху акциите – предмет на залога в полза на втория ответник, тъй като законът не предвижда транспортното джиро като източник на прехвърлително действие на заложните права спрямо заложените акции.
По така предявения иск решаващият състав приел за установено от фактическа страна, че предмет на приватизационната сделка са били поименни налични акции от капитала на приватизираното дружество, прехвърлени на купувача с джиро от 4.06.1999 г. върху временното удостоверение, удостоверяващо собствеността върху тези акции. Същите акции са били предмет и на сключения с първия ответник договор за залог на ценни книжа от 4.06.1999 г., по силата на който с алонж към временното удостоверение е било учредено заложно джиро в негова полза, като обезпечение по договора за заем от 22.03.1999 г.
В договора за учредяване на залог върху ценни книги изрично било уговорено правото на заемодателя да се удовлетвори от цената на акциите в случай, че залогодателят не изпълнява точно и в срок задълженията си по договора за заем в тридесетдневен срок след възникването на случай на неизпълнение по смисъла на същия договор. Залогодателят дал безусловно и неотменимо съгласие за това заемодателят да се удовлетвори като продаде акциите без съдебна намеса.Това право е било реализирано с прехвърлянето на акциите от първия на втория ответник с джиро от 27.10.2004 г. върху алонж към временното удостоверение, която сделка е предмет на настоящия съдебен спор.
При тези факти съдът изложил, че не може да се приеме друго освен това, че с джирото от 4.06.1999 г. е материализиран договор за търговски залог по смисъла на чл. 310 ТЗ, който обезпечава правата, породени от търговска сделка – договора за заем от 22.03.1999 г. Предмет на този залог е ценна книга на заповед – налични поименни акции от капитала на търговско дружество и тъй като залогът е бил учреден чрез джиро за обезпечение и документа, материализиращ правото, е бил предаден на кредитора, следва да се приеме, че сделката е била сключена при спазване на изискванията на чл. 310, ал.1, т. 2 ТЗ. Този извод според съда обуславя несъстоятелността на поддържаната от ищеца теза за нищожност на договора поради противоречието му със закона. В тази връзка е счел за неуместното позоваване на разпоредбата на чл. 473 ТЗ по съображения, че разпоредбата на чл. 473, ал.1 ТЗ се отнася за приносителя на менителница, а в конкретния случай реда за прехвърляне на временното удостоверение е по чл. 187, ал.2 ТЗ, който препраща към чл. 185, ал.2 ТЗ. Временното удостоверение според съда е предмет на търговски залог по смисъла на чл. 310 ТЗ и залогът се смята за прехвърлен на новия кредитор с предаването му от предишния кредитор, без да е необходимо спазването на някаква форма.
Установителният иск за нищожност на сделката поради липса на предмет е основан от ищеца на твърдението, че след решението на Агенцията за приватизация от 12.06.2000 г. акциите на приватизираното дружество по силата на § 10, ал. 5 от ПрЗР на ЗППЦК са станали безналични, в резултат на което учредения с джиро от 4.06.1999 г. залог е бил погасен, поради погасяване на неговия предмет /обезсилване по силата на закона на една ценна книга с превръщането и в друга/. Едновременно с това е била изключена възможността безналичните акции да се прехвърлят или залагат по ред, различен от установения в от ЗППЦК и Закона за особените залози.
По този иск съдът приел, че дори да се приеме, че акциите не са станали безналични през 2000 г., то в резултат на това, че дружеството е придобило статут на публично дружество на 26.10.2004 г., акциите му са станали безналични по силата на § 7 от ДР на ЗПСК във връзка с чл. 111, ал. 3 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗППЦК.
За неоснователно е и счетено и твърдението за невъзможен предмет на сделката с оглед на обстоятелството, че неин предмет са поименни акции от капитала на приватизираното дружество, а не временно удостоверение, което е ценна книга, различна от акциите. Изложено е, че временното удостоверение материализира правото на собственост върху посочения в него брой все още неиздадени акции от капитала на дружеството. Посочено е, че в конкретния случай предмет на сделката не е документа, в който е материализирано правото, а акциите, като носител на членствено право в приватизираното дружество и като част от неговия капитал. Предаването на самия документа пък е действие, с което се реализира фактическия състав на нормата на чл. 310, ал. 3 ТЗ.
За неоснователен е приет и иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради липса волеизявление, т. е. съгласие, тъй като от текста не ставало ясно какъв е предметът на джирото – права на заложен кредитор (своеобразна цесия), акции и права върху тях или временно удостоверение. Изложено е, че в текста на оспореното джиро от 27.10.2004 г. пределно ясно е изразена волята на страните – да бъде прехвърлено заложното право ведно с обезпеченото вземане, с което е било изпълнено предписанието на чл. 310, ал.3 ТЗ.
Счетено е за неоснователно и другото твърдяно основание за невъзможен предмет на сделката – превръщането на акциите от налични поименни в безналични поименни по силата на закона. Изтъкнато е, че според разпоредбата на § 10, ал. 5 от ПрЗР на ЗППЦК в първоначалната й редакция в ДВ, бр. 114 от 30.12.21999 г., в сила от 31.01.2000 г. емисиите от акции, за които е взето решение да бъдат продадени изцяло или частично по реда на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, са безналични и за тях чл. 185, ал. 2, изр.2 от Т З не се прилага, без да е необходимо в уставите на дружествата да се вписват промените.
Развити са съображения, че решението на Агенцията за приватизация за продажба на остатъчния държавен дял от капитала на [фирма] на централизирани публични търгове е било взето на 12.06.2000 г. и обнародвано в ДВ, бр.52 от 27.06.2000 г. Към тази дата въпросните 54 540 броя поименни налични акции от капитала на [фирма] вече са били собственост на ищеца, като купувач по приватизационната сделка от 3.06.1999 г. В закона липсвал изричен текст, който да предвижда обратно действие на цитираната преходна разпоредба и следователно тя действа само за напред и е неприложима за заварените случаи, какъвто е настоящия.
Приватизираното дружество [фирма] е било вписано в търговския регистър на съда като публично дружество на основание чл. 110, ал.6 ЗППЦК с решение на регистърния съд от 30.11.2004 г. въз основа на решението от 2.06.2004 г. на Комисията за финансов надзор, с което същото дружество било вписано в регистъра на публичните дружества.
В тази връзка е споделено възражението на ответника, че вписването на посоченото обстоятелство в търговския регистър е задължителна предпоставка за трансформиране на акциите на дружеството от налични в безналични. Към деня на прехвърлянето на акциите от първия на втория ответник в търговския регистър не е била вписана промяната в статута на дружеството, което означава, че сделката е валидна, тъй като неин предмет са налични поименни акции, прехвърлени при спазването на установената в закона форма.
За основателен е счетен и аргумента на ответника, че съгласно чл. 174, ал.2 ТЗ промяната във вида на акциите е обстоятелство, което подлежи на вписване и поражда действие след вписването. Вписването на тази промяна било извършено с решение на Апелативен съд – В. Т., което означавало, че акциите са станали безналични от деня на неговото постановяване – 15.02.2007 г. В подкрепа на този извод бил и записът в книгата на акционерите на [фирма] / лист 169/, в която на всяка една от страниците като вид на акциите е изписано „обикновени, поименни, налични“.
Поради несъвпадане на крайните изводи с тези на първостепенния съд, въззивната инстанция отменила изцяло решението му и постановила друго, с което отхвърлила обективно съединените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД.
Твърдението на касатора, че по отношение на съдържащите се в изложението му по чл.284, ал.3,т.1 ГПК материалноправни въпроси е налице основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК е основателно. Формулираните от него въпроси са обусловили изцяло решаващите изводи на въззивния съд, поради което настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като изцяло споделя аргументацията му за наличието на сочения селективен критерий.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1509 от 15.07.2013 г. по т.д.№ 4173/2012 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 2 269 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: