2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София 28.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 1231/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г. против решение № 657 от 19. 12. 2014 г. по в. гр. д. № 990/2014 г. на ОС – Плевен. Излагат се съображения за недопустимост и неправилност на решението. Иска се обезсилването му и прекратяване на производството по делото, а в случай на невъзприемане на доводите за недопустимост на производството – отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие със практиката на ВС на РБ, формирана по отменения ГПК, и решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по касационната жалба И. Т. Д. и Е. Т. Л.-Г. изразяват становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за допустимост и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което е разпределено ползването между Е. Т. Л. – Г., И. Т. Д., Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г., на поземлен имот с идентификатор 80501.805.116 по кадастралната карта на [населено място] бряг, одобрена със заповед № РД-18-2 на ИД на А., с площ от 1492 кв.м., като на Е. Т. Л. – Г. и И. Т. Д. е предоставено ползването на дял първи, представляващ частта от имота, нанесена с червен цвят, а на Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г. е предоставено ползването на дял втори, представляващ частта от имота, нанесен с жълт цвят на скицата-първи вариант към заключението на вещото лице инж. С. Л. К. вх. № 1135 от 12. 03. 2014 г., прието на 20. 03. 2014 г., съставляваща неразделна част от решението. Постановено е съществуващият в имота кладенец да се ползва само от ищците.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че искът е допустим, независимо от постигнатото между съсобствениците нотариално заверено споразумение за разпределение ползването на имота рег. № 3048/4. 09. 2007 г. и скица към него – с оглед приетото в отменителното определение № 2266 от 24. 10. 2013 г. по ч. гр. д. № 1031/2013 г. на Плевенския окръжен съд, ГО и предвид въведеното твърдение за поставена от ответниците масивна ограда и лишаване на ищците от възможността да ползват част от разпределения им за ползване със споразумението имот. Прието е, че искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е основателен и ползването следва да бъде разпределено между страните според споразумението от 2007 г., тъй като заключението на вещото лице установява, че съществуващото разпределение на ползването осигурява най-добрата функционална възможност за ползване на имота от страните според дяловете им в съсобствеността и притежаваните от същите самостоятелни обекти на правото на собственост, изградени в имота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос – допустим ли е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределяне ползването на съсобствен имот, ако съсобствениците са сключили договор за разпределение ползването на имота и ищците не се позовават на промяна на обстоятелствата, настъпила след сключване на споразумението и правеща разпределението на ползването неподходящо, а на извършени от част от съсобствениците действия, нарушаващи постигнатото споразумение и изразяващи се в изграждане на масивна ограда, завземане на част от предоставения за ползване на ищците дял от съсобствения имот и на съществуващия в тази част кладенец, повреждане на монтирана от ищците помпа на кладенеца – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решения и определения на ВС на РБ постановени по отменения ГПК /решение № 676 от 5. 04. 1976 г. по гр. д. № 290/76 г., І г.о., определение № 175 от 30. 12. 1976г. по ч. гр. д. № 2180/76 г., І г.о. и др./, както и с решение на окръжен съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Поставя се и материалноправен въпрос – ако по предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС никоя от страните не е въвела довод за недействителност на постигнатото между тях споразумение за разпределение ползването на съсобствения имот и в исковото производство се установи, че определеното със споразумението разпределение на ползването на имота осигурява най-добра функционална възможност за ползването му съобразно правата на съсобствениците, основателен ли се явява искът по чл. 32, ал. 2 ЗС – с твърдение, че и този въпрос е решен в противоречие с решения на ВС на РБ, постановени по отменения ГПК. Към изложението е приложено копие от решение на Плевенския окръжен съд, върху което не е удостоверено да е влязло в сила, както и копие –извлечение от книга, обобщаваща съдебна практика по искове по чл. 32, ал. 2 ЗС и съдържаща номера на решения и дела на ВС на РБ, както и кратко възпроизвеждане на съдържанието на решенията.
Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос – допустим ли е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ако съсобствениците са сключили договор за разпределение ползването на имота, искът е предявен след сключване на договора и претенцията за съдебно разпределение се обосновава с извършени от част от съсобствениците действия нарушаващи постигнатото споразумение или защитата срещу такива действия следва да се осъществи чрез искове по чл.чл. 108 и 109 ЗС.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 /не т. 2/ ГПК, тъй като по така поставения въпрос вече има формирана и задължителна съдебна практика, обективирана в определения и решения на ВКС, постановени, съответно, по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 ГПК /напр. решение № 280 от 17. 12. 2014 г. по гр. д. № 4008/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 816 от 7. 07. 2011 г. по гр. д. № 2028/2009 г. на ВКС, І г.о., определение № 99 от 11. 03. 2011 г. по ч. гр. д. № 48/2011 г. на ВКС, І г.о. и др./. От друга страна, съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 1, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидност и допустимост ще се извърши с решението по същество.
На жалбоподателите следва да бъде предоставена възможност да внесат държавна такса в размер на 25 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК и съгласно приетото в ТР № 6/6. 11. 2013 г., т. 21.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 657 от 19. 12. 2014 г. по гр. д. № 990/2014 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр. с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25 лв. и представят доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: