Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. София, 01 август 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и шестнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Мая Цонева
при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №39 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Военно- апелативна прокуратура и касационни жалби на подсъдимите Х. М. М., А. А. Р., В. А. Б., Д. С. М., И. С. М., И. В. И., И. И. М. и Д. Ц. Д. срещу решение №18, постановено на 21.07.2015 г. по ВНОХД №39/2014 г. по описа на Военно апелативен съд.
С присъда №195 от 14.07.2014 г., постановена по НОХД №195/2014 г. от Софийски военен съд, подсъдимите И., Б., Р., М., Д. И. М., И. М. и М. са признати за виновни в това, че от началото на месец януари 2012 г. до 05.05.2012 г. са участвали в организирана престъпна група (ОПГ), образувана и ръководена от подсъдимия В., като групата е била въоръжена и е била създадена с користна цел и с цел да бъдат вършени престъпления по чл.199, във вр. с чл.198 НК, по чл.339, ал.1 НК, по чл.346 НК и по чл.216 НК, като на основание чл.321, ал.3, във вр. с ал.2 и ал.1 НК и чл.54 НК на подсъдимия Б. е наложено наказание десет години „лишаване от свобода“, на подсъдимия Д.- девет години „лишаване от свобода“, на подсъдимите М., И. М., И. М., М. и И.- по осем години „лишаване от свобода“, а на подсъдимия Р.- седем години „лишаване от свобода“.
С присъдата подсъдимите Б., И., Д. и М. са признати за виновни в това, че за времето от 24.02.2012 г. до 05.05.2012 г. в [населено място] и в [населено място], в изпълнение на решение на ОПГ, отнели чужди движими вещи на обща стойност 249 465, 88 лева от владението на М. К. М., М. К. Г., К. С. Т. и И. Г. З. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, грабежите били в особено големи размери и извършителите били въоръжени, а по отношение на подсъдимия Д. престъплението било осъществено при условията на опасен рецидив.
С присъдата подсъдимите Р., М., И. М. и И. М., заедно с подсъдимите Б., И., Д. и М. на 05.05.21012 г. в [населено място] отнели от владението на К. С. Т. и И. Г. З. чужди движими вещи на стойност 24 965, 88 лева, като употребили сила и заплашване, грабежа бил в големи размери, а И. М. го е осъществил при условията на опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.2, т.3, във вр с ал.1, т.5, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.26 НК и чл.54 НК на подсъдимите И., Б. и М. са наложени наказания осемнадесет години „лишаване от свобода“, на подсъдимия Д. на основание чл.199, ал.2, т.3, във вр. с ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.26, и чл.29 НК и чл.54 НК осемнадесет години „лишаване от свобода“, на подсъдимия И. М. на основание чл.199, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29 НК и чл.54 НК осемнадесет години „лишаване от свобода“ и на подсъдимите И. М., Р. и М. на основание чл.199, ал.1, т.1 и т.5, във вр. с чл.198, ал.1 НК и чл.54 НК единадесет години „лишаване от свобода“.
Подсъдимите са оправдани по обвинението да са извършили тези престъпления като подбудители и помагачи при условията на чл.20 НК.
С присъдата подсъдимите Б., И. М. и М. са признати за виновни в това, че на 02.05.2012 г. в [населено място], в изпълнение на решение на ОПГ отнели чуждо МПС„марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Р. Н. В., без негово съгласие, с намерение да го използват за извършване на въоръжен грабеж и отнемането е осъществено при условията на чл.195, ал.1, т.2 НК и подсъдимият И. М. е действал при условията на повторност, като на основание чл.346, ал.6, във вр. с ал.5, във вр. с ал.2, т.3 във вр. с чл.54 НК (за подсъдимия М. и във вр. с чл.28 НК) са им наложени наказания: за подсъдимия М.- осем години „лишаване от свобода“, за подсъдимия М. девет години „лишаване от свобода“, а за подсъдимия Б. единадесет години „лишаване от свобода“, както и конфискация на ? от лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] .
Подсъдимите са оправдани по обвинението да са извършили това престъпление като подбудители и помагачи при условията на чл.20 НК.
С присъдата подсъдимите И. и Б. са признати за виновни в това, че на 24.02.2012 в [населено място], в изпълнение на решение на ОПГ, унищожили противозаконно лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Р. З. В. и причинили вреда за сумата от 1 800 лева, като на основание чл.216, ал.5, и чл.54 НК са им наложени наказания по шест години „лишаване от свобода“.
Подсъдимите са оправдани по обвинението да са извършили това престъпление като извършители и помагачи при условията на чл.20 НК.
С присъдата всички подсъдимите са признати за виновни в това, че на 05.05.2012 г. от 17 до 19:20 часа, в съучастие като съизвършители, придобили и държали огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, без да имат надлежно разрешение за това, като на основание чл.339, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 НК са им наложени наказания по шест години „лишаване от свобода“.
На основание чл.23 НК по отношение на подсъдимите И., М., Д., И. М. и Б. са наложени общи най- тежки наказания в размер на по осемнадесет години „лишаване от свобода“, а по отношение на подсъдимите Р., И. М. и М. единадесет години „лишаване от свобода“.
Към определеното общо най- тежко наказание за подсъдимия Б. е присъединено и наказанието „конфискация“ на ? от лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] .
По отношение на всички подсъдими е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложените наказания „лишаване от свобода“, като наказанието е трябвало да бъде изтърпяно в затвор.
Подсъдимите са осъдени да заплатят и разноски по водене на делото по 1 387, 27 лева в полза на Държавата.
Подсъдимият И. е осъден да заплати допълнително сумата от 700 лева- разноски по делото.
Подсъдимият Б. е осъден да заплати допълнително сумата от 600 лева- разноски по делото.
С въззивно решение №18 от 21.07.2015 г., постановено по ВНОХД №39 по описа на Военно апелативен съд първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимите Р., И. М. и М. са оправдани по обвинението да са участвали в ОПГ за периода от януари до март 2012 г., а подсъдимият И. М. за периода от януари до април 2012 г.
Присъдата е изменена, като е намалена стойността на отнетите вещи- предмет на престъплението, извършено на 24.02.2012 г на 103 250 лева и общата стойност на отнетите вещи- предмет на продължаваното престъпление по чл.199, ал.1, т.5, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.26 НК на 120 691, 27 лева.
Подсъдимите Р., И. М., И. М. М. са оправдани по обвинението да са осъществили грабеж на 05.05.2012 г. в [населено място] при наличието на квалифициращия признак по чл.199, ал.1 НК.
Подсъдимият Б. е оправдан по обвинението да извършил престъпление по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК по отношение на инкриминираното деяние, осъществено на 05.05.2012 г.
Наказанието, наложено на подсъдимия И. М. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.1, 4 и 5 НК във вр. с чл.198, ал.1 и чл.29 НК е намалено на единадесет години „лишаване от свобода, както и определеното на основание чл.23 НК общо, най- тежко наказание е намалено до същия размер.
Постановената първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част.
С въззивното решение всеки един от подсъдимите е осъден да заплати в полза на Държавата разноски по водене на делото пред тази инстанция по 187, 50 лева.
В касационния протест се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.
Твърди се, че неправилно подсъдимият Б. е признат за невиновен в извършването на престъплението по чл.216, ал.5, във вр. с ал.1 НК на 05.05.2012 г. Поддържа се, че той е осъществил множество действия, насочени към осъществяването на това престъпление, но престъпният му резултат не е настъпил единствено защото не е имал средство, с което да възпламени автомобила и по този начин да го унищожи.
Представителят на държавното обвинение предлага да бъде отчетено, че неправилно наказанието за извършеното престъпление „грабеж“ от подсъдимия И. М. е намалено на единадесет години „лишаване от свобода“, като така определеното наказание, е явно несправедливо, защото не е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление.
На тези основания се предлага въззивното решение да бъде отменено само в атакуваните му части и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Пледира се останалата част същото трябва да бъде оставено в сила.
В касационната жалба на подсъдимия М. и допълнението към нея се сочат всички касационни основания, но се сочат доводи, относими единствено към това по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Поддържа се, че неправилно са постановени осъдителни съдебни актове за извършените престъпления по чл.321 НК и по чл.199, ал.1, т.5, във вр. с чл.198, ал.1 НК, като се твърди, че липсват доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин осъществяването на тези престъпления от обективна и субективна страна.
Моли се да бъде отчетено, че от показанията на свидетелката Л. не може да бъде извлечена информация, че този подсъдим е бил част от ОПГ, както и показанията на свидетелите И., Н. и Б. опровергават показанията на тази свидетелка и установяват, че той не е съпричастен и към извършването на престъплението по чл.199, във вр. с чл.198 НК.
Оспорват се и изводите на решаващите съдилища, че част от проведените разговори (тези приложени в том 22 на досъдебното производство) са проведени от М., като се поддържа, че липсва фонична експертиза, която да установява това по несъмнен и категоричен начин.
Декларативно се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, като не са посочени аргументи в подкрепа на това оплакване.
На тези основания се предлага осъдителните съдебни актове да бъдат отменени и бъде постановена оправдателна присъда.
Алтернативно се моли наложените на подсъдимия наказания да бъдат намалени като се поддържа, че те са явно несправедливи.
В касационната жалба на подсъдимия Р. се сочат всички касационни основания, но оплакванията се подкрепят от доводи, относими само към тези по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.
Поддържа се, че свидетелката Л. не дава никакви сведения, които да свързват този подсъдим с ОПГ, като от показанията й не установяват, че той е участвал с пряк умисъл в престъпното сдружение и е знаел за планираната престъпна дейност.
Твърди се, че няма доказателства за участието му в извършването на престъплението по чл.199, ал.1 НК. Моли се да бъде преценено, че показанията на свидетеля С. опровергават обвинителната теза за съпричастността на Р. към извършването на престъплението по чл.339 НК.
Като съществени нарушения на процесуални правила се сочи това, че мотивите на въззивния съд не са пълни, като съдебният състав не е отговорил на част от направените възражения и е направил погрешен доказателствен анализ.
Моли се да бъде констатирано, че при определяне на наказанието на Р. не са отчетени правило смекчаващите отговорността му обстоятелства, като не са съобразени младата му възраст, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното, положителните му характеристични данни и тежкото му имотно и семейно положение.
На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Алтернативно се предлага наказанието да бъде намалено, като то бъде определено при приложението на чл.55 НК.
В касационната жалба на подсъдимия Б. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се поддържа, че въззивният съд е бил пристрастен и това личи от начина на избиране на състава, който е разгледал делото и действията му в хода на процеса.
Твърди се, че неправилно са игнорирани искания за произнасяне за законосъобразността на мярката за неотклонение на подсъдимия, както и не са отчетени представените медицински документи за здравословното състояние на Б.. Поддържа се, че по този начин са били грубо нарушение правата му и той е осъден в процес, които не е бил справедлив.
Сочат се и недостатъци на постановения въззивен съдебен акт, като се поддържа, че в съдържанието му има големи пасажи, които са копирани от мотивите на първоинстанционната присъда.
Поддържа се, че това представлява съществено нарушение на процесуални правила и е съществен недостатък на въззивното решение.
Оспорва се и кредитирането на част от протоколите за изземване, като се поддържа, че неправилно не са допуснати до разпит отразените в тях поемни лица, като не е отчетено това, че свидетелката Л. е категорична, че при извършване на действията, които са отразени в тези процесуални документи не са присъствали други освен полицейски служители.
Поддържа се, че липсват мотиви, относими към индивидуализацията на наказанието, като не е ясно как то е било определено.
На тези основания се предлага въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В касационната жалба на подсъдимия М. се сочат всички касационни основания, но се сочат доводи единствено за тези по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.
Поддържа се, че предходните съдебни състави не са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници, като незаконосъобразно са обосновали осъдителните си актове единствено и само на показанията на свидетелката Л.. Твърди се, че от показанията на тази свидетелка не може да бъде установена съпричастността на подсъдимия с извършените престъпления.
Моли се да бъде отчетено, че свидетелят Н. не дава информация М. да е извършил грабеж, като необосновано не са били кредитирани показанията на дядото на подсъдимия, който поддържа, че по същото време подсъдимият го е транспортирал в [населено място], за провеждане на химиотерапия.
Като съществени нарушения на процесуални правила се сочи това, че в хода на воденото съдебно следствие не са били предявени материалите по делото, като по този начин са страните са били лишени от възможност да правят възражения и бележки.
В касационното жалба е посочено и това, че съдът няма мотиви, относими към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия и не се е произнесъл по приложението на чл.59 НК.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се оспорват изводите на съда, като се твърди, че при определяне на размера на наказанието не са отчетени множество смекчаващи отговорността обстоятелства.
На тези основания, при условията на алтернативност, се предлага или въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд или същият да бъде изменен, като бъде намалено наложеното на М. наказание.
В касационната жалба на подсъдимия И. М. се сочат всички касационни основания.
Като нарушение на материалния закон е посочено това, че подсъдимият е оправдан по обвинението да е участвал в ОПГ за периода 24.02-05.05.2012 г., като същевременно е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 и т.5 НК за 05.05.2012 г.
Поддържа се, че неправилно подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл.321 НПК, като се твърди, че по делото липсват доказателства, който да установяват съпричастността му към това престъпление, тъй като И. М. не е бил в трайна престъпна връзка с останалите подсъдими и не е имал обща цел да извършва престъпления с тях.
В касационната жалба се твърди, че наложеното на този подсъдим наказание е явно несправедливо и същото трябва да бъда намалено при отпадане на един от квалифициращите признаци на чл.199, ал.1 НК.
На тези основания се предлага въззивното решение да бъде отменено и делото или да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или подсъдимият да бъде изцяло оправдан.
Алтернативно се предлага наложеното му наказание да бъде намалено, тъй като е явно несправедливо.
В жалбата на подсъдимия И. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се сочат доводи, относими единствено към второто.
Твърди се, че в мотивите на въззивния съдебен акт не са обсъдени възраженията на защитата, отразени във въззивната жалба и в хода на въззивното производство, което представлява съществен нарушение на процесуални правила.
Посочват се и непълноти на решението, като се поддържа, че от съдържанието му не може да бъде установено кога е създадена ОПГ и кои са били нейните участници.
Предлага се да бъде отчетено и това, че липсват доказателства, установяващи съпричастността на И. към извършването на престъпленията, като участието му не се установява нито от показанията на свидетелката Л., нито от тези на свидетеля Л.. Поддържа се, че липсват доказателства той да е участвал в ОПГ, като в хода на производството е установено единствено това, че се е познавал с част от подсъдимите.
Оспорват се и показанията на свидетеля К. за стойността на имуществото- предмет на втория грабеж, като се поддържа, че направената ревизия не може да го установи, тъй като счетоводството на дружеството се води за два търговски обекта, а не само за този, в който е осъществено престъплението.
На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимия И. да бъде оправдан по всички обвинения.
В касационната жалба на подсъдимия И. М. се сочат всички касационни основания.
Като нарушение на материалния закон е посочено това, че подсъдимият е оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.1 и т.5 , във вр. с чл.20, ал.4 НК като помагач и същевременно е осъден за извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.5 НК. Твърди се, че за това престъпление М. не е имал обвинение.
Моли се да бъде отбелязано и това, че постановената оправдателна присъда не е била оспорена по надлежен ред от прокуратурата пред въззивния съд.
Като съществено нарушение на материалния закон се посочва и това, че подсъдимият е оправдан да е участвал в ОПГ за периода 24.02- 05.05.2012 г. и същевременно е осъден за грабеж по чл.199, ал.1, т.5 НК.
Оспорва се и постановяването на осъдителна присъда по обвинението за извършване на престъпление по чл.321 НК, като се твърди, че М. не е познавал нито един от останалите подсъдими, с изключение на И. И..
Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи това, че в мотивите на въззивния съдебен акт са отразени обстоятелства, които водят до извод, че подсъдимият е оказал на помощ преди и след извършване на престъплението грабеж, а в същото време той е оправдан по това обвинение.
Поддържа се, че това е самостоятелно съществено нарушение на процесуални правила защото мотивите са вътрешно противоречиви и от тях не може да бъде установена действителната воля на съда.
Твърди се, че въззивният съд не е направил изчерпателен и задълбочен анализ на доказателствата, като неправилно не е отчел това, че свидетелката Л. не е разпознала М. и въпреки това само въз основа на показанията й е постановена осъдителна присъда.
Като нарушение на процесуални правила се посочва и това, че не е даден отговор на възраженията на защитата, че подсъдимият не е имал възможност да подпомогне извършването на престъплението, тъй като се е намирал в автомобил, от който е нямало видимост към мястото на извършването му, както и това, че намиращата се в него служебна радиостанция е била негодна за използване.
Моли се да прието, че липсват доказателства, а и мотиви за постановяването на осъдителни присъда по обвиненията за извършване на престъпления по чл.321 НК и по чл.339, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК не се сочат конкретни доводи, като единствено се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо защото е постановено при неотчитане на обстоятелството, че подсъдимият е млад човек, глава на семейство, който дълги години е работил в системата на МВР.
На тези основания се предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Алтернативно се предлага решението да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия М. наказание.
В жалбата на подсъдимия Д. е посочено касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК, като се поддържа, че наложеното му наказание е явно несправедливо.
В допълнението към същата жалба (подадено след срока по чл.350 НПК) са посочени всички касационни основания, като са изложени доводи в подкрепа единствено на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Твърди се, че неправилно са ценени показанията на свидетелката Л. и незаконосъобразно е прието, че те установяват съпричастността на подсъдимия в извършването на престъпленията- предмет на производството.
Поддържа се, че постановените осъдителни съдебни актове почиват изцяло на предположения, като липсват доказателства (в това число дактилоскопни или други следи), които да свързват Д. с извършването на двата грабежа.
Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва и това, че във въззивното решение не са обсъдени доказателствата, относими към индивидуализация на наказанието за този подсъдим.
На тези основания се предлага въззивното решение да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Алтернативно се предлага решението да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.
В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като възпроизвежда отразените в него оплаквания и доводите, които ги обосновават.
Предлага протеста да бъде уважен, като подсъдимият Б. бъде признат за виновен и в извършване на престъплението по чл.216, ал.5, във вр. с чл.26 НК, тъй като от доказателствата по делото може да бъде направен извод, че той е осъществил състава на това престъпление от обективна и субективна страна.
Моли да бъде завишено наказанието, наложено на подсъдимия И. М. за извършеното престъпление по чл.199, ал.1, т.4 и т.5 НК, защото отмереното му от въззивния съд не е съобразено с личната му обществена опасност и не може да постигне целите на чл.36 НК.
Предлага жалбите на всички подсъдимите да не бъдат уважавани, като поддържа, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствата, правилно са установили съпричастността на всеки един от тях в извършването на престъпленията, за които са признати за виновни.
Твърди, че законосъобразно отговорността на подсъдимите е ангажирана единствено за извършено престъпление при квалифициращото обстоятелство по чл.199, ал.1, т.5 НК, а не за осъществяването на същата дейност като съизвършители и помагачи, както е повдигнато обвинението, тъй като те са действали като ОПГ, в която всеки от тях е участвал.
Моли касационният съд да не се произнася по оплакванията, направени с допълнението към жалбата на подсъдимия Д., относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НК, тъй като в подадената в срок основна жалба е отразено единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното на наказание.
На тези основания предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен в протестираната му част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като въззивното решение бъде оставено в сила в останалите му части.
Защитниците на подсъдимия М. поддържат касационната си жалба и възпроизвеждат отразените в нея доводи.
Молят въззивното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно предлагат да бъде намалено наказанието му.
Защитникът на подсъдимия И. М. поддържа касационната жалба и моли касационния протест да не бъде уважен.
Възпроизвежда отразените в жалбата оплаквания, като предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Защитникът на подсъдимия Б. поддържа касационната жалба и оспорва касационния протест.
Възпроизвежда отразените в жалбата си доводи, като моли да бъде отчетено, че в процеса са нарушени не само процесуалните права, но и човешките права на подсъдимите.
Поддържа, че въззивния съдебен акт е постановен при липса на мотиви.
Оспорва и наложеното наказание.
Предлага въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Защитникът на подсъдимия Р. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея оплаквания.
Предлага въззивното решение да бъде отменено, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъдат дадени задължителни указания по приложение на материалния закон.
Защитникът на подсъдимия М. поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена.
Твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и то трябва да бъде намалено.
Възпроизвежда и оплакванията за нарушение на материалния закон.
Моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановена оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия Д. поддържа касационната жалба и допълнението към нея.
Поддържа, че няма доказателства за стойността на предмета на престъплението по чл.199, ал.2, т.3 НК и подсъдимият неправилно е осъден по тази квалификация.
Оспорва и размера на наложеното му наказание, като твърди, че то е явно несправедливо.
Моли въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или то да бъде изменено и наложеното на Д. наказание да бъде намалено.
Защитникът на подсъдимия И. моли да бъде уважена касационната жалба, а касационния протест да бъде оставен без уважение.
Възпроизвежда отразените в жалбата оплаквания, като предлага след като въззивното решение да бъде отменено на въззивния съд да бъдат дадени указания какво трябва да направи.
Защитникът на подсъдимия И. М. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея оплаквания.
Моли въззивния съдебен акт да бъде отменен, подсъдимият да бъде оправдан по обвинението да е извършил грабеж, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като бъдат дадени задължителни указания.
Подсъдимият И. М. твърди, че не е извършил престъпленията, в които и обвинен и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият М. моли за снизхождение.
Подсъдимият И. М. моли да бъде оправдан по всички обвинения. Твърди, че не разбира в какво е обвинен.
Подсъдимият Б. моли съда за справедливост.
Подсъдимият Р. моли за справедлив процес и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подсъдимият М. моли за справедливо решение.
Подсъдимият И. моли за справедлив процес.
Подсъдимият Д. моли за справедлив процес и за отмяна на присъдата.
Подсъдимият И. М. моли за справедлив процес.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
Касационният протест и касационните жалби са неоснователни.
Касационният съд прие, че съгласно разпоредбите на чл.347 НПК и чл.351 НПК пределите на касационната проверка се определят на основата на отразените в касационните жалби (и касационния протест) конкретни оплаквания, които са подкрепени със съответните данни. В тази инстанция (за разлика от въззивното производство) не съществува класическо служебно начало (извън хипотезата на констатирани абсолютни процесуални нарушения), което е и причина атакувания съдебен акт да бъде проверяван само по направените конкретни оплаквания.
Ето защо касационният съд ще провери въззивното решение само в частите, които страните атакуват и във връзка с направените конкретни оплаквания, относими към отразените в касационните жалби и протест касационни основания.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:
По жалбата на подсъдимия М.
Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила пълен и верен анализ на доказателствените материали по делото, като правилно е установила фактите, относими към повдигнатите обвинения срещу този подсъдим.
Правилно са били ценени показанията на свидетелката Л., която заради близките си отношения с подсъдимия Б. е възприела цялата престъпна дейност на ОПГ. В показанията си тази свидетелка дава изчерпателна информация за дейността на М. и по отношение на извършеното престъпление по чл.199, ал.1, във вр. с чл. 198, ал.1 НК и по това по чл.346, ал.6, във вр. с ал.5, във вр. с ал.2, т.5 НК.
Свидетелката е категорична, че подсъдимият е бил на мястото на извършване на грабежа (осъществен на 05.05.2012 г.), както и това, че именно той, заедно с подсъдимия И. М. са отнели автомобила, който впоследствие е използван при осъществяване на този грабеж.
Тази свидетелка лично е възприела посочените по- горе факти, което е и причина да не може да бъде споделено оплакването, че нейните показания представляват косвени доказателства. Напротив, тя е очевидец на случилото си, което е и основание показанията й да имат съществено значение и да бъдат преценени като пряко установяващи съпричастността на подсъдимия в извършването на тези престъпления.
Не може да бъде възприето и оплакването, че няма доказателства подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.321 НПК. Отново от показанията на свидетелката Л. се установява, че подсъдимия Б. и М. са се познавали и са общували именно във връзка с подготовката за извършване на престъпления. Те са били в контакт помежду си, заедно с другите подсъдими преди осъществяването на грабежа и заедно са отнели автомобила, които е използван при извършването му. Всички тези обстоятелства законосъобразно са били обсъдени от въззивния съд и обосновано са довели до извод, че подсъдимият не е бил случаен познат на Б., а напротив двамата са действали целенасочено и координирано с оглед извършване на престъпленията.
Не може да бъде споделено и оплакването, че показанията на свидетелката Л. са изолирани от останалите доказателства. Те се подкрепят от показанията на свидетеля В. (по отношение на намиращи се в отнетия автомобил „марка“ вещи), а и съвпадат с информацията, дадена от този свидетел за времето когато е отнет автомобила.
Показанията на свидетелката не се опровергават и от показанията на свидетелите Т. и З., както и от иззетите записи от камери, тъй като съдът правилно е приел, че тези свидетели не могат да дадат точни данни за ръста на нападателите, както и вярно са приели, че не всички подсъдими са се намирали в търговския обект и са взели непосредствено участие в отнемането на инкриминираните вещи- предмет на грабежа.
Предходните съдебни състави законосъобразно не са кредитирали показанията на свидетелите И. И., Н. и Б., като са отчели тяхната заинтересованост (наличието на роднински и лични връзки между тях и подсъдимия) и обстоятелството, че те противоречат на посочените по- горе доказателствени източници, сочещи на съпричастност на М. към извършените престъпления. Правилно показанията на тези свидетели са преценени като опит да бъде осигурени алиби на подсъдимия М..
Не може да бъде възприето и оплакването, че неправилно е определен периода на участие на подсъдимия в ОПГ, като обективно той не е могъл да вземе участие в него до 04.04.2012 г., защото в този период е бил задържан в арест. Следва да бъде отбелязано, че задържането на едно лице води до лишаването му от възможност за свободно придвижване, но такава не се изисква за осъществяването на престъплението по чл.321 НК.
Ето защо този довод не може да бъде възприет и да доведе до промяна на периода на участие на подсъдимия в ОПГ, още повече, че съществуват доказателства М. активно и координирано да е участвал в подготовката на престъпленията и в тяхното извършване.
По жалбата на подсъдимия Р.
Касационният съд прецени, че и по отношение на този подсъдим фактите по делото са установени правилно при пълен и верен анализ на доказателствените източници.
Правилно съдилищата са преценили, че той е участвал в ОПГ, като се е познавал с част от другите подсъдими, бил е в родствени отношения с рък