26
Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
гр.София , 17 февруари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1239/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Срещу решение № 75 от 02.07.2015г. по внохд № 72/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд са постъпили касационни жалби от: служебно назначения защитник на подс. Д. А. Ж. – адв. К. К., от служебния защитник на подс. З. Г. И. – адв. А. Д., лично от подс. З. Г. И., от служебния защитник на подс. Х. А. Ж. – адв. М. А., лично от подс. Х. А. Ж., от гражданските ищци и частни обвинители Д. А. Д. и К. А. Й., чрез повереника им – адв. Г. Д..
С присъда № 96 от 26.11.2013г., постановена по нохд № 123/2013г. на Ямболски окръжен съд, подсъдимите Д. А. Ж., З. Г. И. и Х. А. Ж. са признати за виновни в това, че на 29.04.2012 г. във времето от 00.30 часа до 03.30 часа в [населено място], общ. /населено чмясто/, област /населено място/., действайки в съучастие като извършители са отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 2000лв. от владението на А. И. К., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и деянието е придружено с убийството на А. И. К. и при извършване на деянието подс. Д. А. Ж. е действал в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за подсъдимите З. Г. И. и Х. А. Ж. и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК за подс. Д. А. Ж. и във връзка с чл. 54 от НК за тримата са осъдени:
Д. А. Ж. – на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор;
Х. А. Ж. – на осемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор;
З. Г. И. – на осемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Подсъдимите Д. А. Ж., З. Г. И. и Х. А. Ж. са признати за невиновни в това, да са осъществили деянието, като умъртвяването да е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост и са оправдани по обвинението във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК за З. Г. И. и Х. А. Ж. и във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т.12 от НК за Д. А. Ж..
Със същата присъда подсъдимите Д. А. Ж. и З. Г. И. са признати за виновни и в това, че на 29.04.2012г. във времето от 00.30 часа до 03.30 часа в [населено място], [община], област /населено място/., в дом на [улица], действайки в съучастие като извършители са се съвкупили с А. И. К., като я принудили към това със сила, деянието е осъществено от две лица и при неговото осъществяване Д. А. Ж. е действал в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 152, ал. 3 ,т. 1, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за З. Г. И. и по чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2 за Д. А. Ж. са осъдени:
Д. А. Ж. на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор;
З. Г. И. на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Подсъдимите Д. А. Ж. и З. Г. И. са признати за невиновни в това, да са осъществили деянието чрез привеждане на пострадалата К. в безпомощно състояние, както и деянието да представлява особено тежък случай и са оправдани по обвинението по ал. 4, т. 4, вр. ал. 1, т. 3 на чл.152 от НК.
На основание чл. 23 от НК на подсъдимия Д. А. Ж. е определено едно общо наказание – двадесет години лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание е увеличено в размер на двадесет и пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 23 от НК на подсъдимия З. Г. И. е определено едно общо наказание – осемнадесет години лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание е увеличено на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Подсъдимите Д. А. Ж., З. Г. И. и Х. А. Ж. са осъдени да заплатят солидарно на Д. А. Д. и К. А. Й., на всяка една от тях сума в размер от по 80 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и от по 1000лв. на всяка една от тях обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2012г.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК е извършено зачитане. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и държавната такса и по разпореждането с веществените доказателства.
Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от подсъдимите и от частните обвинители и с решение № 16 от 13.05.2014г. по внохд № 5/2014г. по описа на Бургаски апелативен съд е била потвърдена.
С решение № 151 от 27.04.2015г. по нд № 334/2015г. на ВКС, II НО, решението на Бургаски апелативен съд е било отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото въззивно разглеждане на делото с решение № 75 от 02.07.2015г. по внохд № 72 на Бургаски апелативен съд първоинстанционната присъда е била изменена само в частта досежно присъдените разноски на гражданските ищци и частни обвинители и в останала част е била потвърдена.
В касационната жалба срещу решение № 72/02.07.2015г. на Бургаския АС, подадена от адв. К. – служебен защитник на подс. Д. А. Ж., се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с недоказаност на авторството на деянията, като се твърди, че осъждането се основава само на „оговор“ и се излагат доводи за неправилна оценка на експертните заключения. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се навежда довод за неизпълнение от решаващите съдилища на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Като процесуални нарушения се сочат едностранчиво и пристрастно кредитиране на доказателства, неуважаване на доказателствени искания от защитата. Прави се искане за оправдаване на подс. Д. Ж. по двете обвинения и отхвърляне на гражданския иск, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В допълнение към касационната жалба, изготвено от защитника – адв. К., се преповтарят и доразвиват съображенията, изложени в подадената жалба, като подробно се анализират доказателствата по делото и се акцентира върху противоречията между тях.
В касационната жалба, подадена от служебния защитник на подс. З. Г. И. – адв. А. Д., се навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се излагат доводи, че при новото разглеждане на делото не са изпълнени указанията в отменителното решение на ВКС, понеже липсва отговор на възраженията на страните, което защитникът идентифицира като липса на мотиви. Твърди се непрецизност на обвинението, попречила на подсъдимите да разберат обвинението. Съображенията за неправилно приложение на материалния закон се свързват с липса на доказателства някой от подсъдимите да е установил фактическа власт над предмета на деянието, с неправилност на възприетото, че пострадалата е била убита, за да бъдат взети парите й, с твърдението, че упражненото насилие е целяло сломяване на защитата на половата й неприкосновеност. В тази връзка се претендира неправилна квалификация на деянието като грабеж, придружен с убийство. Доводите за явна несправедливост на наложеното на подс. З. И. наказание се свързват с това, че не е бил взет под внимание конкретният принос на този подсъдим в осъществяване на деянието, с неотчитане на дадените от подсъдимия обяснения и на критичното му отношение, довели и до неправилен отказ да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. Правят се в условията на алтернативност искания – за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за правилното приложение на материалния закон, или за изменение на решението с намаляване на размера на наложените на подсъдимия наказания по двете обвинения и отмяна на приложението на чл. 24 от НК.
Подсъдимият З. И. лично е обжалвал въззивното решение с искане за връщане на делото или за намаляване на наложеното му наказание.
В касационната жалба, депозирана от служебния защитник на подс. Х. Ж. – адв. М. А., се съдържа позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. В подкрепа на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се сочи неизпълнение на указанията на касационната инстанция и липса на отговор във въззивното решение на възраженията на страните. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира обстойно, като се прави довод, че правилната квалификация на деянието, извършено от Х. Ж., би следвало да е по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Претендира се, че съдилищата не са изяснили конкретния принос на всеки един от подсъдимите в осъществяване на деянието, което е попречило за правилната правна квалификация. Явната несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание се аргументира с неправилен отказ на бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, като се сочат обстоятелствата на направеното от подс. Х. Ж. самопризнание, спомогнало за разкриване на обективната истина. Алтернативните искания, които се правят, са за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или за изменение на решението с намаляване на размера на наложеното наказание.
Касационна жалба и допълнение към нея е депозирал лично и подс. Х. Ж., като прави искане за връщане на делото или за намаляване на размера на наложеното му наказание.
Недоволни от решението на Бургаския апелативен съд са останали и гражданските ищци и частни обвинители Д. А. Д. и К. А. Й., които в касационната си жалба претендират налагане на подс. Д. Ж. на наказание „доживотен затвор без замяна“.
В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Д. А. Д. и К. А. Й. – адв. Д., поддържа касационната жалба, като счита жалбите на подсъдимите лица за неоснователни.
Служебно назначеният защитник на подс. Д. Ж. – адв. К., поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, както и направените искания.
Служебно назначеният защитник на подс. З. И. – адв. Д., също поддържа жалбата и направените искания.
Адв. А., в качеството си на служебен защитник на подс. Х. Ж., пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея съображения.
Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Намира, че материалният закон е приложен правилно. Излага доводи за доказаност на участието на подс. Д. Ж. в осъществяване и на двете престъпления, като сочи доказателствените източници за това в тяхната връзка, както посочва ,че не е налице „оговор“. Счита, че доказателствената дейност на съда не страда от пороци, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира наложените на подсъдимите наказания и постановеното увеличаване по чл. 24 от НК за справедливо.
Подс. Д. Ж. моли за оправдателна присъда.
Подс. З. И. моли делото да бъде върнато за ново разследване, сочейки, че спрямо него е имало натиск от разследващите.
Подс. Х. Ж. моли делото да бъде върнато за ново разследване на досъдебната фаза, като твърди, че обясненията му са вземани по насилствен начин.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
По касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК.
Доводите в касационните жалби, обосноваващи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъдат разгледани преди всичко, защото преценката дали такива нарушения са допуснати или не, е пряко свързана с проверката на законосъобразността на съдебния акт.
В касационните жалби, подадени от защитниците на тримата подсъдими, се съдържат аналогични доводи в подкрепа на заявеното оплакване чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съображенията и в трите жалби са за неизпълнение на указания, дадени в отменителното решение на касационната инстанция и за това, че атакуваното въззивно решение не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, като се твърди липса на мотиви.
Тези съображения не могат да бъдат възприети като основателни, а и те, извън декларативното формулиране на задълженията на въззивния съд, не съдържат конкретно посочване на необсъдени възражения, на необсъдени или подценени доказателства. Второинстанционният съд е изпълнил процесуалното си задължение да се произнесе по фактическата правилност на постановената присъда, като е проверил доказателствената дейност на окръжния съд и предвид оспорването, направено пред него, е извършил и собствен анализ на доказателствената съвкупност. Това му е позволило да възприеме като правилна и обоснована фактическата обстановка, залегнала в основата на присъдата, като касационните доводи за това, че само „формално“ са изпълнени задълженията по чл. 339, ал. 2 от НПК, са лишени от основание. Във въззивното решение се съдържа собствена аргументация касателно доказателствената основа на фактическите изводи, включваща и отговор на възраженията на страните във връзка с оценката на доказателствата. Апелативният съд е обективирал и собствените си съображения по приложението на материалния закон /л. 40-45 от решението/, като е изложил аргументи защо отхвърля възраженията на защитата досежно квалификацията на деянието. На практика в касационните жалби се изразява недоволство по същество от възприетата от въззивния съд правна квалификация на извършеното от тримата подсъдими, като несъгласието с изводите на тази инстанция по правото не може да се интерпретира като липса на мотиви във въззивното решение, защото в него са обсъдени всички съставомерни признаци на деянията и е обосновано ангажирането на отговорността и на тримата подсъдими. Различен е въпросът за правилността на оспорените изводи във въззивното решение, като този въпрос подлежи на разглеждане от касационната инстанция.
Доводите в касационната жалба от защитника на подс. З. И., свързани с неяснота на обвинението, поради оправдаването на подсъдимите за връзката с чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, изложени в полза на тезата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, не могат да бъдат възприети. Обвинението, повдигнато на подсъдимите, е било достатъчно прецизно като фактическа рамка и като правна квалификация като грабеж, придружен с убийство. А оправдаването на подсъдимите за посочената привръзка формално прецизира правната квалификация, защото грабежът, придружен с убийство по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, е съставно престъпление, един от елементите на което е принудата, прераснала в умъртвяване на пострадалия, поради което умъртвяването се включва в състава на този квалифициран състав на грабежа и не е необходимо препращане към състава на убийство. Изложеното сочи, че прецизирането на правната квалификация при постановяване на първоинстанционната присъда по никакъв начин не нарушава яснотата на обвинението, респ. не съставлява нарушаване на правото на защита на подсъдимите, нито изисква връщане на делото в предходен процесуален стадий.
Конкретни съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, извън обсъдените вече, се съдържат в касационната жалба от защитника на подс. Д. Ж.. Необходимо е да се отбележи, че те могат да бъдат разгледани само във връзка с въпросите дали при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд – избирателна или превратна оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, но не и по въпросите за правилността на вътрешното убеждение на контролирания съд – да се кредитират с доверие определени доказателства, защото в него касационната инстанция няма право да се намесва. Не може да бъде даден и отговор на възраженията в тази жалба, аргументиращи оплакване за необоснованост на съдебния акт, защото необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. На практика такива възражения – за необоснованост, са всички доводи в касационната жалба и допълнението към нея, с които се оспорват изводите за авторство на деянията в лицето на подс. Д. Ж..
Начинът на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по отношение на изводите за конкретното участие на този подсъдим в осъществяване на деянията, в извършването на които е бил обвинен, не може да бъде подложен на критика. Това е така, понеже не е налице превратна и едностранчива оценка на доказателствата, подценяване на едни доказателствени източници за сметка на други, нито тълкуването им не според действителното им съдържание. Тезата на защитника в касационната жалба, че осъждането на подс. Д. Ж. е мотивирано единствено върху противоречивите обяснения на другите двама подсъдими, единствено върху „оговор“, не може да бъде възприета. Действително, в основата на фактическите изводи на решаващите съдилища са поставени доказателствените факти, изводими от обясненията на подсъдимите З. И. и Х. Ж., но това не е сторено произволно. В посочените обяснения се съдържа както признание за собствената престъпна дейност, така и уличаване на други лица за участие в нея, като в тази им част обясненията на двамата подсъдими съставляват „оговор“. Последователно съдебната практика възприема, че обвинението и присъдата не могат да се основават само върху „оговор“, а уличаващата други лица информация следва внимателно да се преценява наред с всички доказателства по делото. Тези изисквания са изпълнени от решаващите съдилища, понеже е направена прецизна съпоставка на фактическите данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимите З. И. и Х. Ж., с доказателствените факти, изводими от други обективни доказателствени източници. Освен това, доводът, че не са били обсъдени противоречия в обясненията на тези двама подсъдими по отношение на определени обстоятелства, също не може да бъде възприет, тъй като, макар изрично тези противоречия да не са били откроени, то е ясна волята на съда за кредитиране на обясненията в частите им, които са в кореспонденция с изводими от други доказателствени източници фактически данни и по този начин дадената от подсъдимите информация е проверена. Противоречия действително са налице – напр. по отношение на начина на осъществяване на срещата между подсъдимите в нощта на деянията, по въпроса за тегленето на каруцата до реката – от подсъдимите или с кон, но тези обстоятелства не са от кръга на съставомерните и противоречията за тях не са от характер да дискредитират изводите за участието на тримата подсъдими в осъществяване на деянията, доколкото по отношение на тези факти са налице и други доказателства. Противоречията са оценени и на плоскостта на характера на обясненията на подсъдимите лица – доказателствено средство и средство за защита, като не е останало без внимание и съображението за стремежа на подсъдимите да омаловажат собственото си участие в деянията, което допълнително е аргументирало внимателна преценка на обясненията в контекста на останалите доказателствени материали. При спазване на правилата за оценка на самопризнанията на подсъдими лица и на „оговора“, инстанционните съдилища са аргументирали частичното възприемане на обясненията на подс. Х. Ж., дадени в съдебно заседание и приобщени по реда на чл. 279, ал. 1 и ал. 2 от НПК и на подс. И. в съдебно заседание и тези, приобщени чрез съответния процесуален способ, дадени на досъдебното производство, аргументирайки подкрепеност от други доказателства. Така, сочените от тях обстоятелства на проникване в помещението до магазина в селото, е намерило подкрепа в обективните находки, отразени в протокола за оглед /л. 62 и сл. т. 1 от ДП/, както и заключението на трасологическата експертиза, идентифицираща маратонките, оставили свалените при огледа следи. Описаните от двамата подсъдими обстоятелства за осъществените действия от тримата подсъдими след като пострадалата възрастна жена е отворила вратата на жилището си – за нанесените й удари, за търсенето на пари в къщата, за осъществените от подсъдимите Д. Ж. и З. И. съвкупления с пострадалата и начина на извършването им, за приложената и впоследствие спрямо жертвата сила, за изхвърлянето й в реката, са в кореспонденция с отразените обстоятелства в протокола за оглед /л. 2 и сл., т. 1 от ДП/ за състоянието на помещенията, наличието на разпръснати дрехи на жертвата, счупен стол и т.н.; със заключенията на съдебномедицинската експертиза по отношение на характеристиките на многото увреждания на възрастната жена и начина на тяхното причиняване, включително и тези на половите органи; с данните от протоколите за обиск и изземване /л. 97, т. 1/, за претърсване и изземване /л. 106 и л. 125, т. 1/, при които са иззети веществени доказателства – дрехи и обувки на подсъдимите и съответно – заключението на трасологична експертиза за следата върху бетонната плоча; на заключението на ДНК експертизата /Протокол № 12/ДНК-166/ по отношение на наличие на биологичен материал от К. по дреха-черен суитчър, с които е бил облечен подс. Д. Ж.; на комплексната съдебномедицинска трасологична експертиза по отношение на сходство между кръвонасядането по трупа на жертвата и релефа на грайфера на маратонките, носени от подс. Д. Ж.; с данните от протокола за оглед /л. 81 и сл. т. 1 от ДП/ и заключението на съдебномедицинската експертиза досежно констатирани множество охлузвания по трупа, обясними с продължително влачене по терен, и за причината за смъртта на жертвата.
В обобщение, възраженията в касационната жалба по отношение на избирателно кредитиране на доказателства и недопустимо основаване на осъждането на Д. Ж. на „оговор“ са неоснователни, именно поради изложените по-горе съображения досежно подкрепеността на обясненията на подсъдимите Х. Ж. и З. И., касаещи конкретното участие на подс. Д. Ж. в осъществяване на деянията, от други доказателства. Соченото в жалбата, за неотносимост на част от доказателствения материал към извода за авторството на деянието, не е от характер да дискредитира изводите, направени въз основа на посочените доказателствени източници, понеже те са в кореспонденция досежно оспореното в жалбата авторство на подс. Д. Ж..
Без основание е твърдението в касационната жалба от защитника на Д. Ж. за недостоверност на обясненията на подс. З. И. поради оказани спрямо него психически натиск и физическо насилие /без да се твърди от кого/, за да посочи като участник подс. Д. Ж.. Тези твърдения изобщо не намират опора в доказателствата по делото, даже напротив – от кореспондиращи си гласни доказателствени източници е бил установен факта на упражнено въздействие чрез заплахи от страна на посочения подсъдим, за това, да бъде прикрито неговото участие от другите двама съучастници.
Не е налице избирателно възприемане на доказателства, обслужващи единствено обвинителната теза и отказ на решаващите съдилища да кредитират доказателства, подкрепящи защитната теза на подс. Д. Ж.. Лишаването от доверие на показанията на свид. Д. М., които единствено са в полза на защитата, не е сторено произволно, а в резултат на изводи за тяхната опроверганост, включително и от показанията на свид. Б..
Твърдяното от касационния жалбоподател подс. Д. Ж. превратно възприемане на доказателства не се установява да е допуснато. Това е така защото, заключението на съдебно-биологичната експертиза, изследвала личните слипове на този подсъдим, досежно наличие на кисела фосфатоза, не са интерпретирани превратно. Това заключение е обсъдено в съдебния акт и то само по себе си не може да обслужи обвинителната теза, но възприемането му е единствено във връзка с установени доказателствени факти и то косвено в тяхна подкрепа. Несподелимо е и твърдението за неправилно възприемане от съдилищата на заключенията на трасологичната и съдебномедицинската и трасологична експертиза. По отношение на първата – нейното заключение е, че следите, заснети при огледа, са оставени от маратонките, носени от подсъдимите Д. Ж. и З. И., което сочи на експертен извод за идентичност. Втората посочена експертиза прави извод за възможност кръвонасядането по гърба на К. да бъде причинено от натиск или удар с крак, обут в маратонките, иззети от подс. Д. Ж., като този експертен извод, който не свързва категорично изследваните обекти, е бил ценен не сам по себе си, а в системата от доказателствени факти и във връзката му със сочените от другите двама подсъдими обстоятелства за извършените от Д. Ж. в определен момент действия спрямо жертвата.
Не е налице и твърдяното противоречие между експертните заключения, защото обосновката на експертизите и допълнителните разяснения на експертите в съдебно заседание обясняват, че констатираното наличие на кисела фосфатоза /при биологичното изследване на веществени доказателства/ е ориентировъчно за наличие на сперма, и това изследване, доколкото е само индикиращо, не е в противоречие с изводите на ДНК експертизата, която не борави с ориентировъчност, а дава извод, че не е визуализирала клетъчен материал от някой друг, освен от жертвата.
Не може да бъде възприета и тезата в касационната жалба за произволност на изводите на решаващите съдилища по отношение на обстоятелството, че черният суитчър /с биологични следи от пострадалата/ е бил носен именно от подс. Д. Ж.. Това фактическо положение е обосновано въз основа на свидетелски показания досежно облеклото на подсъдимите в процесната вечер – свидетелите К. и И. Д., както и на обясненията на другите двама подсъдими, като във връзка с тези доказателствени източници е ценено заключението на ДНК – експертизата, сочеща наличие на биологичен материал и от двамата братя – Х. и Д., върху дрехата.
Лишено е от основание оплакването на касатора Д. Ж. за нарушено право на защита поради неуважаване на направени от него доказателствени искания. Следва да се посочи в принципен план, че всяка от страните в производството има право да иска събиране на доказателства в подкрепа на своята фактическа и правна теза, но решаващият съд не е задължен да удовлетвори всички доказателствени искания, а само тези, които се отнасят до обстоятелства, включени в предмета на доказване и служат за установяване на обективната истина или за проверка на други доказателствени източници. Отказът да бъдат събрани доказателства би се отразил върху правото на защита на подсъдимото лице, и съответно би могъл да бъде преценен като съществено нарушение на процесуалните правила, ако отказът на съда да събере поисканите доказателства е немотивиран, или ако този отказ е довел до непопълване на доказателствената съвкупност и е попречил за изясняване на всички релевантни обстоятелства.
Настоящият случай не е такъв, защото по доказателствените искания, направени от подс. Д. Ж. е налице аргументирано произнасяне от апелативния съд, като тези искания са били отхвърлени с обективиране на съображенията за това. Отказът да бъдат събрани поискани от този подсъдим доказателства, освен това, не е довел до нарушаване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, защото не е имало основания за преразпит на определени свидетели и вещи лица, а за обстоятелства извън предмета на доказване исканията са били неотносими. Подчертаният конкретно в касационната жалба отказ на въззивния съд да допусне и извърши следствен експеримент касателно възможността подсъдимият Д. Ж. да проникне в помещението до магазина, не може да бъде интерпретиран като неоснователен отказ да бъде извършена проверка на други доказателства, респ. като нарушение на правото на защита. Това е така, понеже въпросът за проникването в помещение до магазина, макар да е свързан като фактология с инкриминираните деяния, не се обхваща от фактите, значими за съставомерността на деянието. А проверката на други доказателствени средства – обясненията на другите двама подсъдими, е била извършена чрез съпоставянето им с други обективни доказателства – отразените в протокол за оглед находки и експертните заключения.
Следва да бъде отбелязано, че възраженията в касационната жалба и допълнението към нея от защитника на подс. Д. Ж. са срещу изводите за авторство на деянието в лицето на този подсъдим и при тези възражения позоваването на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е неудачно. Посоченото основание е самостоятелно и позоваването на него предполага по начало съгласие с фактите, установени от инстанциите по същество. Проверката на материално правната законосъобразност на атакувания съдебен акт касационната инстанция извършва в рамките на установената фактическа обстановка от последната инстанция по фактите /въззивния съд/, при положителна констатация за спазване на процесуалните правила при формиране на фактическите изводи. А в случая възприетото по фактите е за участие на този подсъдим както в действията по принуда спрямо пострадалата, насочени към отнемане на вещи от нейна фактическа власт, в самото отнемане, в действия на принуда за осъществяване на съвкупление, така и в действия по лишаването на жертвата от живот. Тези фактически положения не са произволни и не почиват на предположения.
В касационните жалби от защитниците на подсъдимите Х. Ж. и З. И. в рамките на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се оспорва извода на решаващите съдилища за факта на осъществено от подсъдимите отнемане на сумата от 2 000лв. от владението на починалата К.. Това оспорване съставлява твърдение за необоснованост, поради което касационната инстанция не му дължи отговор. Така или иначе, и по отношение на изводите за това съществено обстоятелство в предмета на доказване, съдилищата не са допуснали нарушения в доказателствената си дейност. Това е така, понеже показанията на свидетелите Д. Д. и К. Й. по отношение на спестената от починалата сума и мястото на нейното съхранение, кореспондират с показанията на свид. Б. и А., като тези гласни доказателствени средства са във връзка с данните от протокола за оглед, отразяващи осъществено претърсване в къщата, както и с обстоятелствата, изводими от обясненията на подсъдимите за търсене на пари в къщата, за това, че подс. Д. Ж. в определен момент е заявил, че всичко с парите е готово, че същият подсъдим е разполагал с пари на следващия ден.
Формално заявеното оплакване за неизпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото не може да бъде споделено, понеже начинът, по който решаващите съдилища са формирали вътрешното си убеждение, е ясно обективиран и не са налице нарушения, които да го опорочават.
Изложените съображения аргументират извода на касационната инстанция за липса на процесуални нарушения от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК при разглеждане на делото, поради което не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
По касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Както вече беше посочено, проверката на настоящата инстанция по посоченото основание се ограничава в рамките на възприетите във въззивното решение факти, като преценката е за съответствието между фактите и възприетата правна квалификация.
Направената от касационната инстанция проверка на правилното приложение на материалния закон сочи на частична основателност на жалбите, подадени от защитниците на подсъдимите Х. Ж. и З. И., като те са основателни само досежно липсата на функционална връзка между причинената смърт – като резултат от упражнена принуда, и отнемането на чужди движими вещи. В останалата им част – по отношение на претенцията, че деянието е спряло във фазата на опита и че се касае до кражба, доводите на касаторите са неоснователни.
Неизменно в съдебната практика се приема, че грабежът е сложно съставно престъпление, включващо два разнородни, функционално свързани акта – принуда и отнемане. Упражнената принуда е средство, метод, начин за осъ