Р Е Ш Е Н И Е
№200
София, 26 април 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети април 2012 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря …………Л. Гаврилова……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………П. МАРИНОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 516/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 66/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр.Пазарджик и отмяна на постановеното по него решение № 217 от 09.12.2011 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото, и връщането му за ново разглеждане на този съд.
В искането се съдържат аргументи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Допуснатите съществени процесуални нарушения се аргументират с твърдението, че въззивният съд е обсъждал само обясненията на подсъдимите, но не и свидетелските показания и останалите доказателства, игнорирал е приобщените от досъдебното производство обяснения на подс. М., с което е нарушил чл.3 от НПК, доказателствата не са били оценени правилно, с което е нарушено правото на прокуратурата да докаже обвинението, нарушени са формалните правила на НПК, но и правилата на формалната логика при оценката на доказателствата. Като следствие от това се претендира, че с потвърждаване на оправдателната присъда от въззивния съд материалният закон не е бил приложен правилно.
В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Защитникът на подс. Н. пледира за неоснователност на искането на Главния прокурор, като счита, че не са допуснати нарушенията, описани в искането като „нарушения на формалната логика” при анализа на доказателствата. Според него са анализирани всички доказателства, събрани от двете предходни инстанции, и са обсъдени всички доводи на прокуратурата. Намира, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, който с решението си е ревизирал становището си за приобщаване към доказателствените средства по реда на чл. 279 от НПК на обясненията на подс. М. от досъдебното производство. Счита, че посочените в искането решения на ВКС са неотносими към настоящия казус. Моли за оставяне на искането без уважение.
Защитникът на подс. М. се противопоставя на искането за възобновяване, тъй като счита, че то представлява злоупотреба с процесуално право предвид на това, че се депозира за втори път, след като въззивният съд е извършил преразпит на преобладаващия брой свидетели по делото. Намира, че не се констатират сочените в искането съществени процесуални нарушения. Солидаризира се с мнението на защитника на подс. Н. по отношение приложението на чл. 279 от НПК в настоящето производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 31 от 19.03.2010 г., постановена по НОХД № 399/2008 г., Районен съд – гр.Пещера е признал подсъдимите В. С. Н. и К. М. М. за невиновни в това на 31.03.2003 г. в гр.Батак, общ. Пазарджик в съучастие като съизвършители, Н. като длъжностно лице в качеството си на кмет на гр.Батак, да са присвоили чужди пари – 20 хиляди лева, собственост на Община Батак, които са връчени на подс. Н. в това му качество да ги управлява, като за улесняване на присвояването да са извършили в съучастие и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като са съставили неистински официални документи – фактура № 1877/30.01.2003 г. и платежно нареждане от 30.01.2003 г. с цел да бъдат използвани, като присвоеното е в големи размери, поради което и на осн. чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението по чл. 202 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал.2 от вр. чл. 308 ал.1 от НК.
С решение № 138/28.06.2010 г. присъдата е била потвърдена от ОС – Пазарджик.
По повод искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство с Решение № 601/18.01.2011г., постановено по НОХД № 593/2010 г., ВКС, ІІІ н.о., е възобновил наказателното производство по делото, отменил е постановеното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. В решението е констатирано наличие на съществено процесуално нарушение, изразило се в това, че въззивният съд не е обсъдил подробно показанията на свидетелите и заключенията на експертизите, както и е игнорирал показанията на група свидетели. Не е отговорил на доводите, съдържащи се във въззивния протест, с което е ограничил правото на прокуратурата да сочи доказателства в подкрепа на тезата си, а с това е направил проверката от ВКС невъзможна. Констатирано е и, че съдия от състава на съда е следвало да се отведе от разглеждането на делото, тъй като с предходните си произнасяния по него е изразил предубеденост.
След възобновяването на производството по делото същото е било отново разгледано от въззивния съд – ОС – Пазарджик, който е постановил решение № 217 от 09.12.2011 г. по ВНОХД № 66/2011г. , с което отново е потвърдил първоинстанционната присъда.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закони не намира опора в материалите по делото.
Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не доведе до констатиране на обстоятелството, което се твърди в искането на главния прокурор, че при новото разглеждане на делото в тази инстанция е било ограничено правото на прокурора да сочи доказателства и да докаже чрез тях обвинението. По делото окръжна прокуратура – Пазарджик е депозирала на 24.03.2011 г. молба /л.18/ за допускане на доказателства по делото. Същата е била уважена, като е разпоредено призоваване на посочените в нея лица за извършване на съответните съдебни действия с тях. Видно от проведеното въззивно съдебно следствие разпитани са били повторно свидетелите Л., С., М., З., Ф., К., С., К., които са били разпитвани и от първата инстанция. Вследствие на проведения повторен разпит на тези свидетели по искане на прокурора или по собствена инициатива съдът е приложил процесуалната техника на чл. 281 от НПК, като е приобщил показания на част от свидетелите от досъдебното производство, което не е било направено до този момент – на св. Л., на св. М., на св. З., на св. Ф., а на други – показанията, дадени пред първоинстанционния съд – Л., К., К.. Проведена е била очна ставка между св. Л. и подс. Н.. За първи път въззивният съд е допуснал до разпит и е провел такъв на свидетелите К., Б. и К.. При така проведеното изключително подробно въззивно съдебно следствие, в което са били уважени всички доказателствени искания на обвинението и след края на което прокурорът не е имал никакви нови доказателствени претенции, не може да се приеме, че прокуратурата е била лишена от правото да сочи доказателства и да докаже обвинението. Съдът е длъжен да уважи доказателствените претенции на страните в обсега на техните интереси в наказателния процес, стига те да са относими към предмета на доказване. Ако страните бездействат, съдът е длъжен да събере доказателствата, необходими му за произнасяне по обвинителния акт, респективно жалбата и/или протеста, по своя инициатива /чл.107 ал.2 от НПК/. В настоящето дело въззивният съд е изпълнил безупречно това свое задължение, използвал е всички процесуални възможности, които му дава закона, изцяло се е съобразил със задължителните указания, дадени му в решение № 601/2011 г. на ВКС, поради което не е допуснал каквото и да е нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на прокурора да сочи доказателства, за да докаже обвинението.
Не се установи съдът да е пренебрегнал задължението си по чл. 339 ал.2 от НПК да посочи основанията, поради които не е приел доводите, съдържащи се в протеста срещу първоинстанционната присъда. В съдебния си акт окръжният съд е изложил подробната си аргументация за направата на всеки от фактическите и правните изводи, както и по всеки от доводите в протеста. Не отговаря на съдържаните на решението твърдението, съдържащо се в искането, че не са обсъдени свидетелските показания в цялост и наличните противоречия между тях. Внимателният прочит на същите, а в повечето случаи за един свидетел се касае до разпит от досъдебното производство, от първоинстанционното производство и от въззивното такова, не води до наличие на противоречие, което да не е било отстранено от въззивния съд, било чрез провеждането на очна ставка / в случая със св. Л. и подс. Н./, било чрез допълнителен разпит на свидетеля /Столинина, М., З., К., К./. Съдът е анализирал показанията на свидетели поотделно и в съвкупност, като е изложил аргументи на кои от тях дава вяра, а не е декларирал това голословно. Правилата на НПК не задължават съда да тълкува доказателствата по начин, който съответства на твърденията на обвинението, вложени в обвинителния акт, а в резултат на тяхното обективно изследване да ги тълкува с оглед действителното им съдържание. При противоречия в показанията на един свидетел, давани в различните фази или стадии на процеса, е длъжен да изложи съображения кои точно кредитира, а при противоречия между различни свидетели – на кого дава вяра. В случая спорният въпрос – кога и от кого е представена фактура № 1877/30.01.2003 г. с издател „Марица-М” ООД, не е изяснен, въпреки изчерпването на всички доказателствени възможности за това. По същество въпросът за времето на представяне на фактурата има значение по настоящия казус единствено с оглед наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 202 ал.1 т.1 от НК – извършване на улесняващото документно престъпление /по чл. 308 от НК / към присвояването. Правното значение на спорното обстоятелство – времето на представяне на неистинския документ, се свежда до преценката на това дали престъплението по чл. 308 от НК е било улесняващо /ако документът е представен преди получаването на инкриминираната сума/ или е било прикриващо /ако е представен впоследствие/. При всички положения обаче, за да има каквото и да е значение за предмета на делото с оглед повдигнатото обвинение за присвояване, следва най-напред да се установи, че е налице присвоително престъпление. В случая тезата на съда е била, че въобще не е доказано по безспорен начин да е извършено присвояване от подсъдимите, поради което усилията на прокуратурата е следвало да се концентрират в доказване преди всичко на присвоителните им действия, а едва след това – в улесняващото престъпление. Разбира се, в случая , ако документното престъпление бъде доказано, въпреки че не може да се установи, че документът е представен преди получаването на сумата и за да бъде получена тя, би могло да е налице съвкупност от престъпления – по чл. 201 и по чл. 308 от НК. В настоящия случай обаче този правен резултат е невъзможен поради изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 308 от НК.
Независимо от тези съображения, ВКС констатира, че въззивната инстанция изключително подробно е обсъдила показанията на св. М., С. и Л., касаещи въпросната фактура, времето и начина на представянето й /стр.10 и стр.11 от решението/. Липсата на спомен, колебанието и несигурността у свидетелите по тези въпроси е очевидна. Тя се дължи както на изтеклото време от датата на деянието /31.03.2003 г./, така може да се дължи и на обстоятелството на родствените отношения между някой от свидетелите / например св. Столинина/ с подс. Н., но може да се дължи и на съзнанието у някои от тези свидетели за тяхната лична професионална неизправност, която са допускали в работата си с документите в общината в качеството на касиер и счетоводители. По делото обаче е налице липсата на несъмнен и безспорен факт, че подс. Н. е представил фактура № 1877/31.01.2003 г., преди и за да получи сумата от 20 хиляди лева. С обясненията на подс. Н., които не са разколебани чрез показанията на свидетелите, е внесено сериозно съмнение, че фактите са се осъществили в поредността, в която се твърди това в обвинителния акт. Наличието на съмнение прави обвинението недоказано и е пречка за постановяване на осъдителна присъда по аргумент от чл. 303 ал.2 от НПК. Поради това, като се е съгласил с аргументите на първоинстанционния съд, че не е доказано подс. Н. да е представил неистинската фактура, за да получи 20-те хиляди лева от Община Батак, които впоследствие присвоил, въззивният съд не е допуснал нарушение на нито едно процесуално правило, което да сочи на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
На следващо място, не се констатират сочените в искането за възобновяване процесуални нарушения, довели до извеждането на правнорелевантните факти по отношение на престъплението по чл. 201 от НК. За да обоснове тезата си, вносителят на искането е посочил, че не са обсъдени доводите на въззивния протест в насока на това, че всъщност в община Батак не е имало изобщо такъв проект, за който да е било необходимо да се участва в търг и съответно да се заплаща сумата от 20 хиляди лева от страна на кмета на тази община /подс. Н./. Във въззивното решение е даден подробен аргументиран отговор на тези съображения, обоснован с доказателствените източници по делото. Не само гласните доказателствени средства – показанията на св. Ф., З., С., К., К., В., както и на Б. Б. /разпитана от въззивния съд/, но и писмените такива, събрани още на досъдебното производство и приложени по делото, установяват, че в началото на 2003 г. община Батак е работила по проект „Красива България”. Подписан е бил меморандум между Община Батак, министерството на труда и социалната политика и Програмата на ООН за развитие, създаден е местен управителен съвет на проекта, проведено е заседание на същия на 23.02.2003 г., взети са решения за това кои обекти на територията на общината да бъдат включени в списъка по проекта „Красива България”, като сред тях в основния списък под №4 е обект „изграждане на воден кей с пристан за яхти”, преведена е била от името на общината сумата от 5000 лева за участие в проекта „Красива България”, кметът Н. е провел разговор със св. З. – директор на Общинска банка-АД-клон Пазарджик за отпускане на кредит за участие в този проект. При това положение не са нарушени нито процесуални правила, нито правила на формалната логика при направата на извода, че община Батак е участвала в проекта „Красива България”, както и че е възможно в изпълнение на взетите решения от УС на този проект подс. Н. да е получил от касата на общината и впоследствие предал на две неустановени лица, представили се за служители на фирма „Марица М” ООД, сумата от 20 хиляди лева, за да участва тази фирма в търг за военна техника, част от която да бъде използвана при реализиране на обект № 4 от проекта. Това, че такъв проект е имало, както и че сумата е била представена на две лица в сградата на общината от подс. Н., е доказателствено установено по делото. За съставомерността на действия по чл. 201 от НК /респ. чл. 202 от НК/ е необходимо да е доказано, че получените пари на общината са изразходвани не за нейни цели и в неин интерес, а в полза на другиго, независимо дали на подсъдимите или на друго трето лице. Това трябва да е направено по несъмнен и категоричен начин, така че да не е възможен друг извод относно намерението на подсъдимия Н. за разпореждането с паричните средства на общината. В случая обаче това не е така. Тезата на подсъдимия Н., че парите са дадени по повод участие на общината в проект „Красива България”, не е опровергана. С оглед пропуските в документирането на тези действия, последващото бездействие на този подсъдим в търсене на начин да възстанови дадените пари при непроведен търг би могло да се твърди, че е налице известно съмнение, че парите са дадени действително с тази цел. Съмнението в защитната теза на подсъдимия обаче не прави обвинението доказано по несъмнен и категоричен начин. За да постигне признаване на същия за виновен по обвинението, внесено с обвинителния акт, прокуратурата трябва да опровергае защитната теза на подсъдимия, да отстрани всяко съмнение в обвинението, така че въз основа на доказателствата да е възможен само един еднозначен извод – подсъдимите са присвоили 20-те хиляди лева / в свой /независимо дали в общ или само на единия от тях/ или чужд интерес, т.е, че това не е било в интерес и за нуждите на Община Батак. В случая прокуратурата не е доказала по един несъмнен и недопускащ противопоставяне на каквато и да е друга теза начин, че фактите по обвинителния акт са се осъществили точно така, както е описано в обвинителния акт. В резултат на проведеното първоинстанционно и въззивно съдебно следствие е внесено съмнение във фактите, което не е преодоляно, въпреки че съдебните инстанции са изпълнили задълженията си по чл. 107 от НПК. Тази несигурност във фактическите и правни изводи на обвинението е съществувала и още на досъдебното производство, но се е задълбочила в хода на съдебната фаза на процеса. ВКС намира за обосновани мотивите във въззивното решение /стр. 8/, че фактите по обвинението и доказателствата биха дали основание на прокуратурата да претендира евентуално обвинение по чл. 219 ал.1 от НК, което обаче не е било сторено своевременно, а след приемането на Закона за амнистията – ДВ, бр.26/07.04.2009 г. , е невъзможно.
Не е допуснато нарушение на чл. 3 от НПК във връзка с чл. 279 от закона предвид отказа на въззивния съд да кредитира обясненията на подс. М., които е дал на досъдебното производство и които съдът е прочел в съдебно заседание, проведено на 08.11.2011 г. по искане на прокурора /л.126/. Тези обяснения са дадени от подс. М. в качеството му на обвиняем на 07.07.2005 г. /том първи, л.110-111 от дос. производство/. Те са дадени в присъствието на упълномощения от него защитник – адв. П., но при действието на отменения НПК, действал до 28 април 2006 г. Съгласно чл.277 от НПК, съществувалата тогава уредба е позволявала прочитане на обяснения на обвиняем дадени на досъдебното производство, но само ако са били дадени пред съдия. С новия, сегадействащ НПК, този принцип продължава своето действие в нормата на чл. 279 ал.1 от НПК. С измененията – ДВ, бр.32/2010 г., е въведена нова ал.2 на чл. 279, позволяваща прочитане на обяснения на обвиняем, дадени на досъдебното производство, когато те не са били дадени пред съдия, но са били дадени в присъствието на защитник. Към момента на провеждане на въззивното съдебно следствие тази норма е била действаща. Това обаче не е достатъчно, за да е процесуалнодопустимо приобщаване на обясненията на обв. М. от досъдебното производство. Независимо, че съгласно чл. 3 от НПК влезлите в сила процесуални норми се прилагат занапред и по незавършените наказателни производства за процесуалните действия, които предстоят да бъдат извършени, това не означава, че те следва автоматично да бъдат прилагани по отношение на всяко едно действие. Прочитането на обяснения на обвиняем, които не са дадени пред съдия, а само пред орган на досъдебното производство, независимо че това е станало в присъствие на защитник, не може да става автоматично само при преценката на предпоставките по чл. 277 ал.2 от НПК. Обясненията на обвиняемия са негово средство за защита и доказателствено средство в наказателния процес. Той не е длъжен да дава обяснения, като изключително негово право е да прецени дали да даде, какви точно да даде и дали желае въобще да отговаря на въпроси /чл.55 ал.1 от НПК/. Затова съгласно чл. 138 ал.3 от НПК той се поканва, ако желае, да даде обяснения. За разлика от обвиняемия, свидетелят е длъжен да свидетелства, освен в изрично предвидените в закона случаи /напр. чл.119 и чл.121 от НПК/. Предвид на това и след като е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, той не може да се противопостави на това, че не е знаел, че показанията му биха могли да бъдат прочетени в съдебната фаза на процеса. За разлика от него, обвиняемият, който чрез обясненията си се и защитава в процеса, освен че въвежда доказателства, трябва да знае дали, кога и при какви обстоятелства неговите обяснения биха могли да бъдат прочетени в съда. За да е възможно това, на него следва да му бъдат разяснени законовите норми, за да може той сам или с помощта на защитника си да прецени своето процесуално поведение съобразно възможностите, които му дава чл. 55 от НПК. В случая преди разпита обвиняемият М. е предупреден само за това, че обясненията, които той даде на досъдебното производство, биха могли да бъдат прочетени, ако са дадени пред съдия /л.110 от том първи/. Разпитът не е проведен по реда на чл. 210 ал.3 НПК /отм./, действал към момента на това следствено действие. Той е проведен само пред орган на досъдебното производство, без обвиняемият да е бил наясно, че има процесуална възможност дадените от него обяснения да бъдат четени в съдебно заседание. При това положение не може да се приеме, че приобщаването на тези обяснения би могло да стане при действието на новата норма на чл. 279 ал.2 от НПК, но не защото тя не е приложима по висящото наказателно производство, а поради процесуалната същност на обясненията на обвиняемия, който към момента на даването на обясненията не е бил предупреден, че тези обяснения биха могли да бъдат четени в съдебната фаза, дори и ако са дадени само пред орган на досъдебното производство. Когато съдът е приложил чл. 279 ал.2 от НПК по отношение на обясненията на обв. М., той е приложил автоматично чл. 3 от НПК. Това не представлява обратно действие на правната норма, тъй като тя се прилага към момент, в който е допустимо нейното прилагане. Правната природа обаче на доказателственото средство, към която тази норма е приложена, е изисквала направата на преценката за допустимостта на използването на тази процесуална техника, която не е направена от съда в съдебно заседание, но е коригирана в решението на съда. Затова, като е прочел обясненията на обв. М., съдът е допуснал нарушение на закона, което обаче впоследствие сам е отстранил. С последното си действие не е нарушил процесуалния закон, както се твърди в искането на Главния прокурор, а напротив – спазил е същия. Позоваването от прокурора на решения на ВКС, ІІІ н.о., в случая е неотносимо към казуса, доколкото се касае до различни процесуални ситуации.
С оглед на това, ВКС не констатира въззивният съд да е допуснал процесуалните нарушения, които се твърдят. Към процесуалноиздържаните фактически изводи правилно е приложен и материалният закон, поради което не е допуснато нарушение, попадащо в обсега на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 66/2011 г. по описа на Окръжен съд –гр.Пазарджик и отмяна на постановеното по него решение № 217/09.12.2011 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.