О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
гр. София, 3 май 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при становището на прокурора от ВКП Николай Любенов разгледа докладваното от съдия ПАНОВА ЧНД № 1479 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на защитника на С. И. С. – подсъдим по ВНЧХД № 60/2011 г., против разпореждането, постановено по делото от съдията-докладчик, с което е била върната касационната му жалба против постановената по делото въззивна присъда № 9/03.02.2011 г. в гражданско-осъдителната й част.
В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателят е подал жалба, подлежи на касационна проверка и в двете му части – наказателноосъдителна и гражданскоосъдителна, като за последната са приложими процесуалните правила на НПК, а не на ГПК, както е приел съдията-докладчик. Претендира се отмяна на разпореждането в частта му, с която е върната касационната жалба на подс. С. С. и допускане на разглеждане на касационната жалба по отношение на гражданския иск.
Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното:
Жалбата е основателна.
С въззивната присъда на Русенския окръжен съд, срещу която е депозирана касационната жалба, е била изменена първоинстанционната присъда, постановена от Русенския РС, като е отменена в частта относно оправдаването на подс. С., като той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и е бил осъден да заплати солидарно с останалите подсъдими обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалия Д. М. С. в размер на 2000 лева ведно със законната лихва, считано от 07.03.2010 г.
Недоволен от постановената присъда, подсъдимият С. чрез защитника си е подал касационна жалба срещу въззивната присъда в двете й части – наказателноосъдителна и гражданскоосъдителна, която е била върната от съдията-докладчик при Р. ОС само в частта й срещу гражданскоосъдителната част на присъдата с атакуваното разпореждане.
За да върне касационната жалба на подс. С. в гражданската й част, съдията-докладчик е приел, че въззивната присъда не подлежи на касационен контрол в гражданскоосъдителната й част, тъй като размерът на присъденото обезщетение е 2000 лева, а цената на иска е била под 5000 лева. Приел е, че в случая е приложим чл. 280 ал.2 пр.2 от Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно който съдебни актове по същество по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева, не подлежат на касационно обжалване.
Този извод е неверен и противоречи както на НПК, така и на правната доктрина и трайната съдебна практика. Съгласно чл. 88 ал.1 от НПК гражданският иск, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, се разглежда по правилата на НПК, а ако в него няма съответни правила – се прилага ГПК. Съдебният акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция по съществото на делото спрямо подс. С., с оглед своя вид и предмет, попада в кръга на подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК, тъй като е нова присъда на окръжния съд и с нея деецът не е бил освободен от наказателна отговорност с прилагането на чл. 78А от НК. Разпоредбата не прави разлика между наказателноосъдителна и гражданскоосъдителна част на присъдата. Не би могло да бъде иначе, тъй като принципно положение е, че приетият за разглеждане в наказателния процес граждански иск има акцесорен характер и следва съдбата на наказателното производство, т.е. подчинява се на правилата на НПК по отношение на възможността за инстанционен контрол. Това е резултат от обвързаността му със съдбата на наказателното обвинение. Обстоятелството, че по делото е бил предявен граждански иск в размер на 2000 лева и той е бил уважен в същия размер, не е основание да се приеме, че е налице друг процесуален ред за обжалването на гражданскоосъдителната част на присъдата с приложение на нормите на ГПК. Съдебният акт е единство от наказателна и гражданска част и отделните му части не могат да бъдат подложени на различен ред за инстанционен контрол. Случаите на обжалване не попадат в кръга неуредени случаи, за които следва да се прилага ГПК. Касае се не до неуреден случай по смисъла на чл. 88 ал.1 от НПК, а до законовоустановена възможност за атакуване на нова въззивна присъда в нейната цялост.
С оглед на това подадената касационна жалба от подс. С. И. С. е била върната неоснователно по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК в частта й относно гражданскоосъдителната част на въззивната присъда.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане на съдията-докладчик от Русенския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 60/2011 г., с което е била върната касационната жалба на защитника на подс. С. И. С. против гражданскоосъдителната част на постановената по делото въззивна присъда № 9/03.02.2011 г.
Връща делото на Русенския окръжен съд за по-нататъшното му администриране.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.