3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 2311/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Б. А. К., чрез адв. И. П., против решение № 40 от 8. 01. 2015 г. по гр. д. № 19/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Х. С. Ховагемян и М. О. Ховагемян излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие между въззивното решение и представените от касатора решения на ВКС и поради неотносимост на въпросите с предмета на делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е разпределил ползването на поземлен имот с идентификатор 56784.519.541 по КККР на [населено място], с административен адрес [улица], съобразно четвърти вариант по скица № 6 към заключението на вещото лице В. Г., като площта от 98, 04 кв.м., нанесена с жълт цвят, включваща празно дворно място и застроена площ със северния магазин е разпределил за ползване от Х. Ховагемян и М. Ховагемян, площта от 98 04 кв.м., нанесена със зелен цвят, включваща празно дворно място и площта под южния магазин, предоставя за ползване на Б. А. К., а за общо ползване определя площ от 4, 36 кв.м., нанесена със син цвят на скицата.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищците Х. С. Ховагемян и М. О. Ховагемян са собственици на втория етаж от построената в процесния имот двуетажна жилищна сграда и на 1/2 идеална част от дворното място на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 133/2006 г., както и на северния магазин, на основание учредено им от Б. А. К., с н.а. 92/2011 г., и реализирано право на строеж. Приел е, че ответницата Б. К. е собственик на първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и на 1/2 идеална част от дворното място на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 70/2009 г., а родителите й А. К. и И. К. – на южния магазин, на основание учредено и реализирано право на строеж, като правото им на собственост е удостоверено с констативен н.а. № 17/2004 г. Описаният вариант за разпределение ползването на дворното място е приет за най-подходящ, тъй като съответства в най-голяма степен на правата на страните, позволява достъп и на двете страни до единствения вход до избените помещения и при този вариант площта за общо ползване е с най-малка квадратура.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК, се поставят следните правни въпроси: а/. следва ли в подлежащата на разпределение площ от дворното място да се включва и площта, застроена със сгради – индивидуална собственост на съсобствениците на дворното място и на трети лица или на разпределение подлежи само свободната незастроена площ, с твърдение, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и на решения на ВКС, непредставляващи задължителна съдебна практика; б/трябва ли съдът при разпределение на ползването на съсобствен имот да се съобрази с най-добрия и за двете страни вариант за разпределение на ползването – с твърдение, че въпросът е разрешен в противоречие с решения на ВКС, представляващи незадължителна съдебна практика; в/. дали в производство, образувано по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределение ползването на дворно място, е задължително участието и на собственика на построена в дворното място сграда с оглед правата му по чл. 64 ЗС, като се твърди, че този въпрос е разгледан в противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа се, че разглеждането на поставените въпроси ще допринесе и за развитието на правото и точното приложение на закона.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационно обжалване на решението по въпроса дали в производство, образувано по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределение ползването на дворно място, застроено и със сграда на трети лица непритежаващи собственост върху идеална част от дворното място, е задължително да участват като страни, наред със съсобствениците на дворното място, и собствениците на построена в същото сграда, с оглед правата им по чл. 64 ЗС да ползват частта от дворното място, необходима за ползване на сградата според предназначението й.
Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения въпрос предвид въведения от жалбоподателката довод за недопустимост на същото поради постановяването му без участието на всички необходими задължителни другари /на собствениците на южния магазин, построен в процесното дворно място, А. К. и И. К., непритежаващи собственост върху идеални части от имота/ и съгласно указанията по приложение на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г., точка 1, според които при съществуваща вероятност за недопустимост на въззивното решение съдът е длъжен да допусне до разглеждане подадената срещу същото касационна жалба, а преценката за допустимост ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
По посочения въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В. съд е приел, че собствениците на сграда, непритежаващи собственост върху идеални части от дворното място, не следва да участват като страни в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на дворното място /не е осигурено участието като страни на А. К. и И. К./. В решение № 198 от 13. 07. 2011 г. по гр. д. № 1004/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и в определение № 574 от 13. 09. 2012 г. по ч. гр. д. № 469/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.. 274, ал. 3 ГПК, се приема, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват както съсобствениците на незастроеното дворно място, така и суперфициарните собственици на построени в същото сгради, на които съдът е длъжен да обезпечи участието им като главни страни, за да бъдат отчетени правата им на ползване на част от земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според предназначението й. Задължително участие на собствениците на постройки при разпределение ползването на дворното място се приема и в решение № 471 от 29. 05. 2009 г. по гр. д. № 1240/2008 г. на ВКС, I г.о., непредставляващо задължителна съдебна практика.
По останалите въпроси не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като същите не са решени в противоречие с посочените от жалбоподателката решения на ВКС, нито разглеждането им ще допринесе за развитието на правото и точното прилагане на закона.
На жалбоподателката следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 25 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК и съгласно приетото в ТР № 6/6. 11. 2013 г., т. 21.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 8. 01. 2015 г. по гр. д. № 19/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Б. А. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 25 лв. и представят доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: