О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 311
София, 16.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3183/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. С., [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д. П. против въззивно решение № 212 от 17.07.2014 г. по в. т. д. № 275/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 131/10.02.2014 г. по т.д.№ 2690/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание 125 ал. 3 ТЗ за присъждане равностойността на дружествения му дял за разликата над 9 500 лв. до 29 050 лв., предявен като частичен от вземане в размер на 290 500 лв., определено съобразно баланса на дружеството към 31.08.2012 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е преценил данните от баланса на дружеството и експертните заключения досежно включването на задължения, вкл. по четири договора за цесия, които въпреки направеното искане, не са били представени в оригинал. Поддържа се и довод за допуснато съществено процесуално нарушение поради отказа на съда да приобщи по делото на основание чл.266, ал.1, т.2 ГПК решение за отхвърляне на предявен срещу дружеството иск по чл.240 ЗЗД за сумата 129 400 лв., влязло в сила след изтичане на срока за подаване на въззивна жалба, както и да назначи нова ССЕ.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по значим за спора правен въпрос, който доуточнен съобразе формулирал така: ”Следва ли да се изготви коригиран счетоводен баланс към края на месеца, следващ прекратяването на членството на съдружник в търговско дружество, ако след неговото изготвяне се установи, че са налице основанията за отписване на суми от пасива на баланса”. Относимостта му към спора е обоснована с влязлото в сила след подаване на въззивната жалба решение от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 1347/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за сумата 129 400 лв., претендирана като незаплатена част от предоставените в заем на ответното дружество 1./ на 30.09.2007 г. – 70 000 лв. и 2./ на 08.01.2008 г. – 60 800 лв. Поддържано е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отказа на въззивната инстанция да уважи искането му за приемане на цитираното решение като доказателство по делото, като счита, че по този начин съдът е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС. Позовава се на Решение № 287 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 378/2009 г., ІV г.о. и Решение № 153 от 01.08.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 39/2011 г., ІІ г.о., и двете постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество – излага доводи за неоснователност на жалбата, претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо, но на основание т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че за определяне размера на дружествения дял, който се формира от чистата стойност на капитала и представлява разликата между всички активи и всички пасиви, коригирани с преоценъчния резерв, в процесния случай за изготвяне на счетоводния баланс към 31.08.2012 г. е използван публикувания в ТР счетоводен баланс към 31.12.2011 г., като са съобразени представените и приети от съда счетоводни документи за периода 1.01.2012 – 31.08.2012 г. Поради констатираните от ССЕ разлики между счетоводния баланс към 31.12.2011 г. и началното салдо по оборотна ведомост, представена от ответника е прието на основание чл. 55 ал. 2 ТЗ, че нередовно водените счетоводни книги не могат да служат като доказателство в полза на тези които ги водят, поради което на вещите лица е поставена задачата да изготвят счетоводен баланс към 31.08.2012 г. само въз основа на счетоводни записвания за които има годни първични документи относно извършена стопанска операция. В допълнителното заключение на тройната ССЕ вещите лица са коментирали, че за база при определяне на дружествения дял са ползвали изготвения баланс за 2011 г., който носи подписите на двамата управители на ответното О.. Различията между размера на вземанията и задълженията по баланса към 31.12.2011 г. и началното салдо на оборотната ведомост за 2012 г. и констатациите за счетоводни записвания, за които няма първични документи са взети предвид от вещите лица, които са изключили тези задължения, като съдът възприел този вариант от заключението поради липса на данни за основание и произход, за да се изключи вероятност за осчетоводяване в предходен период, при възникване на задължението.
По допустимостта на касационното обжалване:
Първият от поставените въпроси е относим към приложението на чл.235, ал.3 ГПК в производство по иск по чл.125, ал.3 ТЗ, но по същия липсва произнасяне от въззивния съд, доколкото представеното от касатора решение по гр.д.№ 1347/2012 г. на В. не е приобщено към доказателствата по делото. Константна е съдебната практика обаче, включително и задължителната такава на ВКС, според която съгласно чл.188, ал.3 ГПК (отм.), аналогичен на чл.235, ал.3 от сега действащия ГПК, решението на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания и затова той е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, стига те да са от значение за спорното право. А това значение на горното решение несъмнено е налице за установяване на чистия актив на дружеството, въз основа на който следва да се определи равностойността на дружествения дял, претендирана от касатора.
Изведеният от касатора процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с определение в откритото съдебно заседание от 17.06.2014 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на касатора за събиране на горецитиранато решение като доказателство по делото по съображения, че подадената въззивна жалба е бланкетна, а искането се съдържа в допълнителната му въззивна жалба, подадена след преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е и соченото основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от апелативния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с цитираното от касатора Решение № 287 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 378/2009 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че при действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007 г., до приключване на съдебното дирене във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал.2 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 391 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212 от 17.07.2014 г. по в. т. д. № 275/2014 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора А. В. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 391 /триста деветдесет и един/ лева в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: