Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
гр. София, 16 септември 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №813/2014 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М., подадена чрез неговия упълномощен защитник, срещу въззивно решение №63 от 05.03.2015г. на Апелативен съд – София, постановено по внохд №1137/2014г., с което е потвърдена присъда №257 от 28.10.2014г. на Софийски градски съд, по нохд 4089/2014г.
В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат подробни съображения за непълноти и неточности в протокола за оглед от 16.04.2014г., за липса на научна стойност на изготвената комплексна медико-автотехническа експертиза и за неубедителност на експертните заключения за концентрацията на алкохол в кръвта на М. М., обусловили неяснота по отношение на местоизвършването на пътното произшествие, причините за транспортния инцидент, и наличието на пияно състояние на водача на автомобила, в момента на осъществяване на престъпното деяние.
С поставен акцент на непрецизното изчисляване на скоростта на движение на управляваната от подсъдимото лице кола, на съществуващата преди инкриминираното деяние „злоумишлено” предизвикана техническа повреда на процесното моторно превозно средство, изразяваща се в прерязване на спирачния маркуч и довела до невъзможността му за спиране, и на недоказаността на квалифициращия признак по чл.343, ал.3 от НК, се предявяват алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия М. или за връщане на делото за ново разглеждане, при което да се реализират допълнителни процесулно-следствени действия /повторен оглед, следствен експеримент и назначаване на съдебни експертизи/, с цел установяване на механизма на настъпилото на 16.04.2014г. пътно-транспортно произшествие.
Очертават се фрагментарни доводи за престъпна несъставомерност на инкриминирания акт по чл.15, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ с оглед приетото населено място за извършване на престъпното деяние, и за несъвместими противоречия във фактическото и юридическо обвинение по чл.343 от НК, обективирани в текстовото изписване на „загуба на контрол” при управление на моторно превозно средство от М. М. като причина за транспортния инцидент, индициращо на необходимост от приложение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и цифровото отражение на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, предпоставило произшествието- чл.21 от ЗДвП, сочещо на шофиране с „превишена скорост”.
Обосновава се и прекомерна завишеност на отмерената наказателна санкция лишаване от свобода, несъответна на „съпричинения” вредоносен резултат, поради обстоятелството, че в инкриминираната нощ подсъдимият и пострадалият Н. Г. са били заедно, като вероятно последният е възприел употребата на алкохол и въпреки това се е качил на управлявания от М. автомобил, лично допринасяйки за общественоопасните последици
Аргументира се и неправилност на отказа за правоприлагане на института на условното осъждане, при наличие на предвидените в чл.66 от НК условия- индивидуализираното наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за дееца.
В съдебно заседание на 08.09.2015г., явилият се М. М. и неговият адвокат поддържат касационната жалба и молят за упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.т.2-4, вр.ал.2, т.т.1-3 и ал.3, т.2 от НПК.
Частните обвинители Л. Г. и Г. Г., и техният повереник, участват в инициираната от подсъдимото лице касационна процедура, и пледират за правилност и справедливост на атакувания акт.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение , че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №257 от 28.10.2014г., обявена по нохд №4089/2014г., Софийски градски съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е признал М. М. М. за виновен в това, че на 16.04.2014 година, около 00.30 часа, в [населено място], на [улица], в района на бетонен възел „име”, в посока [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „марка”, с регистрационен номер /рег. номер/, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.15, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г. Г., като престъплението е осъществено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,95 промила, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от същия закон го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, и на лишаване от права по чл.37, ал.1,т.7 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
По жалби на подсъдимия М. и на конституираните частни обвинители Л. Г. и Г. Г., е реализирана въззивна проверка пред Апелативен съд-София, финализирала с решение №63 от 05.03.2015г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
ВКС не констатира релевираните нарушения на процесуалните правила.
Диференцираната процедура – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива е осъществена при стриктно спазване на очертаните в Глава двадесет и седма от процесуалния закон, императивни предписания.
Заявеното от М. М. признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, в открито заседание на 28.10.2014г., е създало процесуални предпоставки за прилагане на особените правила на чл.370-374 от НПК, във визираната по чл.371, т.2 от НПК форма. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на М. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено в съответствие с установения регламент, касаещ правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза и приключило със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от това санкции.
Логическо следствие от доброволно инициираната от М. М. съкратена съдебна процедура, е обхватът на доказателствената дейност на решаващия орган, съдържанието на която е предопределено от описаната в прокурорския акт и призната фактология на неправомерното деяние, и редуцирано в очертаните от представителя на обвинението рамки. Особеното производство, уредено в Глава Двадесет и седма е насочено към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и е изградено на базата на компромиса между обвинението и защитата Приложението му води до предоставяне на процесуални и материалноправни ползи, съответно до възлагане на тежести на основните процесуални страни.
Прокурорът и частният обвинител са улеснени в осъществяването на дейността по доказване на своята теза като постигат бързо осъждане и своевременно санкциониране на престъплението, но са обвързани от закона да приемат по-голяма снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност, в рамките на повдигнатото фактическо обвинение
Подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по описаните от прокурора факти и във връзка с това да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинителната теза.
В тази насока законът неминуемо редуцира процесуалните искания на участващите субекти и свързаните с това претенции за нарушени права, съответно стеснява обсега на процесуалните действия на решаващия орган.
Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК обосновават невъзможност за първоинстанционния или въззивен съд, по свой почин или по желание на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, или да приеме за установени, различни от посочените в него фактически положения.
В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на претендираната наказателна отговорност. В обсега на същите се излагат съображения за относимите основни институти на наказателното право; очертават се аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация; релевират се възражения за неотговорност и погасителна давност; предлагат се доводи за индивидуализация на подлежащите на изтърпяване санкции.1
Конкретиката по делото очертава описани в прокурорския акт и доказани от инкорпорираните в досъдебната фаза на наказателния процес свидетелски показания на С. С., Б. Й. и Н. С.; от представената писмена документация; и от назначените съдебни автотехнически, медицински, химически и комплексни експертизи, факти, сочещи, че на 16.04.2014 година, около 00.30 часа, в [населено място], на [улица], в района на бетонен възел „име”, М. М., след употреба на алкохол, с наличие на алкохолно съдържание в кръвта 0,95 промила, управлявал автомобил, марка „марка”, с [рег.номер на МПС] , със скорост не по-ниска от 102км/ч, като в зоната на десен завой загубил контрол над моторното превозно средство, което се поднесло странично в посока обратна на часовниковата стрелка, движейки се в продължение на 23,6м напред и наляво, където на остров, разделящ пътното платно в двете посоки последвал удар в метален стълб, довел до леталния изход за пътуващия в леката кола и намиращ се на предната дясна седалка Н. Г..
________________________________________________________________________________________________________________
1.ТР№1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС на РБ/
В коментирания смисъл несъстоятелни са възраженията в жалбата за налична неяснота относно местоизвършването на пътното произшествие, причините за транспортния инцидент и наличието на пияно състояние на водача на автомобила, в момента на осъществяване на престъпното деяние.
В обсега на лимитираната от представителя на обвинителната власт и призната от подсъдимия фактология, приета за несъмнено обезпечена, е посочено населеното място, където е реализирано транспортно произшествие.
В рамките на очертаните в обвинителния акт фактически положения, е визирана и скоростта на движение на управлявания от М. М. автомобил-над 102 км/ч, изчислена прецизно, чрез използване на специални познания и прилагане на научни методи, като нейните стойностни параметри са отразени в комплексната медико-автотехническа експертиза, неоспорена от процесуалните страни в хода на проведеното наказателно разследване. Вещите лица, участвали в изготвяне на експертното заключение коректно разясняват, че динамиката на събитията, съпровождащи пътния инцидент и показващи изключителна сложност на изследваната в тях последователност, възпрепятства точното дефиниране на инициалната скорост на процесния автомобил, но те са категорични, че скоростта на движение е не по-ниска от 102 км/ч- критичната скорост за вземане на завоя без занасяне при комплицираната пътна обстановка, характеризираща се с превалявания от дъжд, мокро асфалтово покритие, ограничена видимост от нощната тъмнина, и е причина за инкриминираното пътно-транспортно произшествие.
Същите подробно описват, че превишената скорост, при конкретните условия е предпоставила странично плъзгане и загуба на устойчивото движение по зададената траектория, и в резултат на последвалото задействане на спирачния механизъм на автомобила, той се превърнал в неуправляема механична система, движеща се по права линия вляво, извън пътното платно, като не сочат налична техническа повреда преди инкриминирания инцидент, изразяваща се в прерязване на спирачния маркуч, да го е предизвикала.
В обхвата на описаните от представителя на прокуратурата и признати от подсъдимия М. факти, са и данните за съдържанието на алкохол в кръвта му на инкриминираната дата – 0,95 промила, доказани с изискуемата се степен на интензитет чрез приложените по делото протокол за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза №657/16.04.2014г. и съдебно-медицинска експертиза по д.п. №11182/2014г. на РТП -„ОДП”-СДВР.
В контекста на изложеното за особеностите на осъществената диференцирана процедура, предложената аргументация за очертаните в обвинителния акт, признати от М. М. и приети за убедително доказани от съда обстоятелства за мястото на извършване на инкриминираното деяние, неговия механизъм и пияното състояние на управлявалото процесния автомобил лице, относими към фактическия състав на престъплението и оспорени от защитника на подсъдимия, формират заключение за липса на консумирано основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
При установената и доказателствено обезпечена конкретика, правилно е лимитирана правната квалификация на престъпното деяние по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 16.04.2014г., М. М. след употреба на спиртни напитки, с концентрация на алкохолното съдържание в кръвта-0,95 промила, при управление на лек автомобил , марка „марка”, с ДК [рег.номер на МПС] ”, пренебрегвайки предписанията на чл.21, ал.1 от ЗДвП, императивно забраняваща на водачи на пътни превозни средства, категория В, в населено място, при избиране на скоростта на движение да превишават 50 км/ч, реализирал пътно-транспортно произшествие в [населено място], на [улица], в района на бетонен възел „име”, в причинно-следствена връзка с което е настъпилата смърт на пътуващия с него Н. Г..
В разглеждания аспект не са налице твърдяните от договорния адвокат на подсъдимия противоречия във фактическото и юридическо обвинение.
Изискуемият се от диспозицията на чл.20, ал.1 от ЗДвП контрол върху пътното превозно средство, който водачите са длъжни да упражняват обхваща поредица от действия на водача, засягащи техническото състояние на автомобила, положението му спрямо останалите участници в движението по време на собственото му движение или покой, възприемане и съблюдаване на показателите на отделните уреди /скорост, температура, светлини /, позицията му спрямо пътя или терена, възможността да се придвижи или ползува от други лица, както и само да излезе от покой.
Този контрол е непрекъснат и обхваща времето, през което моторното превозно средство е под управлението на водача, включително и някои състояния на покой /спиране, краткотрайно паркиране/. От момента, в който поеме управлението на превозното средство до преустановяването му, водачът е длъжен да го владее постоянно и във всяко отношение.
Попадащи в обсега на неспазването на цитираната правна разпоредба, са случаите на изгубване на контрола върху управлението, поради заспиване, отклоняване на вниманието и разсейване, или при други противоправни проявления, обективиращи едно недопустимо бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни фактори, каквито не са описани от представителя на прокуратурата и не се констатират в настоящия казус.
Неосъщественият контрол на управлявания автомобил е самостоятелно нарушение и може да бъде извършено с отделен поведенчески акт, и само доколкото не е налице несъблюдаване на режима на скоростта по чл.20 и чл.21 от ЗДвП /шофиране с несъобразена и неразрешена скорост / – норми, съотнасящи се при колизия като обща към специална./т.1, б.”а” на Р28/84г. на ОСНК на ВС /
В тази връзка акцентираното от защитата обстоятелство, сочещо на текстово изписване в обвинителния акт на налична „загуба на контрол” при управление на моторно превозно средство от М. М., не индицира на необходимост от приложение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на съществуващо несъответствие с цифровото отражение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
То е описано като закономерна последица от движението на процесния лек автомобил с превишена скорост не по-ниска от 102 км/ч, при което настъпва странично плъзгане при предприемане на маневра – десен завой, възпрепятстващо загуба на устойчиво движение по зададената траектория.
Поведението на М. М. не субсумира обаче вмененото му с повдигнатото обвинение нарушение на правилата на чл.15, ал.1 от ЗДвП.
В съобразителната част на прокурорския акт не са очертани факти, консумиращи състава на чл.15, ал.1 от ЗДвП, освен лимитираното при описване механизма на пътно-транспортното произшествие, отклонение на процесното моторно превозно средство в посока обратна на часовниковата стрелка, с придвижване в продължение на 23,6 м напред и наляво до разделителния остров, където настъпва фаталния удар, което безспорно е логическо следствие от управлението на моторното превозно средство със скорост, по-висока от граничната скорост на плъзгане от 102 км/ч, при навлизането в завоя и задействането на спирачния механизъм, предпоставили загуба на контрол на автомобила и превръщането му в неуправляема система.
За пълнота на изложението следва да се обърне внимание и на неприложимостта на визираната разпоредба, по силата на чл.15, ал.2, т.2 от ЗДвП, изключващ изискването за движение на водачите на пътни превозни средства най-вдясно по пътното платно и използване на най-дясната свободна лента, при налична пътна маркировка, и предоставящ възможност да се движат в най-удобната за тях лента в населени места, на пътно платно, с две и повече ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, при разрешено движение на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 км/ч, каквато е установената по делото конкретика.
Предложената аргументация мотивира необосновано ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” от НК, вр.чл.15 от ЗДвП, с произтичащата от това необходимост той да бъде оправдан за соченото нарушение на правилата за движение.
Справедливо, при условията на чл.55 от НК, е индивидуализирана и наложената на М. М. санкция – лишаване от свобода.
Задълбочено е преценена обществената опасност на инкриминираното престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, отдадено е нужното значение на фактическите данни, свързани с личността на посъдимия и професионално интерпретирани наличните многобройни смекчаващи обстоятелства- младежката възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристики, взаимоотношенията между М. М. и Н. Г., и последвалото транспортния инцидент поведение, насочено към предприемане на действия за оказване на помощ на жертвата, направените самопризнания и процесуалнтото съдействие на разследващите органи, демонстрираното разкаяние и искрено съжаление за случилото се.
В разисквания смисъл неоснователни са предявените от процесуалния представител на М. М. претенции за пренебрегване от съдебните инстанции на съществуващото съпричиняване на вредоносния резултат, мотивирано с голословни изявления, че в инкриминираната нощ подсъдимото лице и Н. Г. са били заедно, поради което вероятно пострадалият е възприел употребата на алкохол и въпреки това се е качил на в автомобила, допринасяйки за настъпилите общественоопасни последици.
Подобни обстоятелства не са описани в обвинителния акт и установени по надлежния доказателствен ред при проведеното досъдебно разследване, поради което и релевирането им в рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, е процесуално недопустимо, като доводите за съответност на наказанието на извършеното престъпление, следва да бъдат ограничени от очертаната от прокурора и призната от подсъдимия М. фактология, която не сочи на реализиране при независимо съпричиняване.
При отмерване на наложената на М. М. в обсега на изключително смекчената наказателна отговорност по чл.55, ал.1 т.1 от НК санкция лишаване от свобода, първостепенният и въззивен съд са дерогирали обаче разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, предписваща при наличие на предпоставките на чл.58а, ал.1 – ал.3 от НК и на чл.55 от НК, правоприлагане на последния, ако е по-благоприятен за дееца.
Видно от изложените съображения в първоинстанционния съдебен акт и въззивното решение, определеното за изтърпяване, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода е ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което несъмнено сочи на по-дълъг срок от лимитираната санкция – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, след предвидената по чл.58а, ал.1 от НК редукция с 1/3 (една трета) на очертания в особената норма на чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1 от НК минимум от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Констатираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, мотивира упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.3, вр. ал.2, т.1 от НПК, чрез ревизия на атакувания акт в санкционната му част и намаляване на наложеното на М. М. наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода
Оценката на обстоятелствата, релевантни за индивидуализация на отговорността на подсъдимото лице като вид, размер и начин на изпълнение, обуславя и заключение за необходимост от ефективно изтърпяване на определената по чл.58а, ал.1 от НК санкция лишаване от свобода.
При приетите от решаващия орган фактически положения, в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в очертаната по чл.371, т.2 от НПК алтернатива, настоящият състав намира за правилен отказът на контролираните инстанции за приложение на института на условното осъждане по отношение на наложеното на М. М. наказание.
Компетентно е обсъдена очертаната от приобщените доказателства конкретика на транспортното престъпление, сочеща на грубо несъблюдаване на правилата за движение по пътищата в чл.21, ал.1 от ЗДвП /нарушение на забраната за превишаване на разрешената скорост от 50 км/ч/ и шофиране с над 102 км/ч в населено място, в тъмната част на денонощието, при лоши атмосферни условия и мокра пътна настилка/, предпоставило настъпилия вредоносен резултат- смъртта на 23-годишния Н. Г..
С юридически усет са коментирани и квалифициращият елемент на инкриминираното посегателство, обективиран в чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” от НК- пияното състояние на дееца при извършване на престъплението, което създава висока степен на вероятност от транспортен инцидент, честотата на тези общоопасни престъпни деяния и формираната социална нетърпимост.
В контекста на изложеното установените от защитника в касационната жалба данни за подсъдимото лице /чисто съдебно минало и добри характеристики/, взети предвид при отмерване на наказанието лишаване от свобода, не мотивират правоприлагане на института на условното осъждане.
За отлагането на изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода е необходимо наличие на лимитираните в чл.66 от НК изисквания относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които обаче компетентният орган е оправомощен да цени в съвкупност с възможната реализация на предвидените в чл.36 от НК цели.
Обстоятелствата, че М. М. не е осъждан и е санкциониран с наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода са задължителни формални условия, но недостатъчни за приложение разпоредбата на чл.66 от НК. Наложителност за правоприлагане на института на условното осъждане не създават и фактите за личността на подсъдимия.
Приложението на визирания институт при предложената убедителна аргументация за характеристиките на осъщественото от подсъдимия М. престъпление, покриващо признаците на чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, в което неминуемо като поведенчески акт се отразяват социалните, психологически и индивидуални качества на извършителя, индицира на безнаказаност, в аспекта на преследваното от закона предупредително, поправително и възпитателно въздействие на определената санкция спрямо осъденото лице.
Материалноправната норма на чл.66 от НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не означава пренебрегване на генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието.
Необходимост от корелиращи на разпоредбата на чл.36 от НК, санкционни последици обосновава и актуалният облик и динамика на извършените неправомерни деяния по чл.343 от НК от водачи, управляващи моторни превозни средства с превишена скорост и след употреба на алкохол.
Своеобразен вид престъпни посегателства с оглед механизма на извършване, представляващ заплаха за охраняваните човешки права и юридически защитените ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вреди, засягащи живота, телесната неприкосновеност и имуществото на гражданите, престъпленията по транспорта мотивират висока степен на недоволство и укоримост, и предпоставят необходимост от засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен и предупредителен ефект по отношение на другите членове на обществото.
Тежестта на конкретно извършеното деяние, неговият социален отзвук и очакванията на гражданите за справедливо възмездие за престъпния акт налагат за удовлетворяване на целите на наказанието, М. М. да бъде поставен в изолация от обществото. В този смисъл е и последователно провежданата съдебна практика./П7/1964г. на Пленума, П4/78г. на Пленума и П1/1983г. на Пленума на ВС/.
Предложената аргументация изгражда вътрешното убеждение на касационния състав за необходимост от ревизия на атакувания въззивен акт, потвърждаващ присъда №257 от 28.10.2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която М. М. е признат за виновен и ангажирана неговата наказателна отговорност за престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” от НК, вр.чл.15, ал.1 от ЗДвП, и по отношение на отмерените санкционни последици, като подсъдимият бъде оправдан за нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.15, ал.1 от ЗДвП и определеното му наказание бъде редуцирано на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №63 от 05.03.2015г., постановено по внохд №1137/2014г., по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която М. М. М. е признат за виновен и ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б” от НК, вр.чл.15, ал.1 от ЗДвП, и в неговата санкционна част, като оправдава подсъдимия по повдигнатото от прокурора обвинение за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата в чл.15, ал.1 от ЗДвП и намалява наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивния съдебен акт в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.