4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София 30.06.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2310/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. „П. и.”, със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт Л. Ч.-Т. и [община], подадена от пълномощника и юрисконсулт С. И., срещу въззивно решение №80 от 20.01.2015 г. по гр.д. №2742/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №4036 от 01.08.2014 г. по гр. дело №10979/2013 год. на Варненския районен съд и касаторите са осъдени солидарно да заплатят на С. Тодорова З. 4 175.60 лв. – обезщетение за вреди на жилищна сграда, нейна собственост, находяща се в [населено място], изградена в ПИ №103.255 по актуалния КП на [населено място], [община], обл. Варна, при граници на имота: ПИ №265, страничен път №8 и главен път №1 по същия КП, изразяващи се в пропукване на каменните външни стени на къщата, пропукване на вътрешните стени в къщата в близост до таванската плоча и увреждане на мазилката по тавана и външните и вътрешните стени на хола, кухнята и спалнята, в резултат на вибрациите и трусовете от преминаване на автомобили през поставените през 2011 год. от ответниците съоръжения за ограничаване на скоростта по пътното платно на главен път №1 (Варна – Бургас), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 23.07.2013 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД. Искът е отхвърлен за разликата над 4175.60лв. до пълния предявен размер от 6 241.38 лв. Въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.49 ЗЗД, защото се претендира ангажиране отговорността им поради неизпълнение на задължението за надлежно стопанисване на пътния участък, в близост до който се намира имотът на ищцата, а именно – несъобразяване вредните последици от поставяне на изкуствените неравности на пътя, респ. непремахването им или подмяната им с други знаци. Вредите не се претендират като резултат от естествените свойства на вещта, а вследствие действията на ответниците. Ето защо предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, а не чл. 50 ЗЗД. Безспорно е по делото, че изкуствените неравности са били поставени по възлагане на А. „П. и.” на главен път №1 Варна – Бургас, представляващ част от републиканската пътна мрежа, в участъка преминаващ през [населено място], [община]. Съгласно чл.8, ал.2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост. С разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗП се възлага отговорността по управление и организиране на движението по републиканските пътища на А. „П. и.”. Според чл.30, ал.3 ЗП задълженията по поддържането на републиканските пътища са възложени съвместно на агенцията и общините когато пътят е в границите на урбанизираната територия, като това става по взаимна договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП. Възлагайки съвместното упражняване на горепосочената дейност на два субекта, законът, създава т.нар „неистинска солидарност“ помежду им – и двата субекта носят отговорност за изпълнението на тази дейност. По делото липсват доказателства ответниците да са постигнали договореност, във връзка с организиране движението на процесния пътен участък, с което те не са изпълнили едно свое законово задължение, което обаче не може да рефлектира върху правата, които трети лица имат или да осуети тяхното упражняване. Установено е, че след поставяне на изкуствените неравности на имота на ищцата са причинени вреди, изразяващи се в пропукване на каменните външни стени на къщата, пропукване на вътрешните стени в къщата в близост до таванската плоча и увреждане на мазилката по тавана и външните и вътрешните стени на хола, кухнята и спалнята. От заключенията по приетите технически експертизи се установява, че причините за щетите по имота на ищцата са комплексни – както изтеклият амортизационен срок на сградата, остарялата конструкция, липсата на необходимата връзка между вътрешните преградни стени и външните, така и непрекъснатите вибрации, на които е подложена конструкцията на сградата от преминаващите до имота товарни автомобили. Прието е за безспорно доказано настъпването на вредоносен резултат и причинно – следствена връзка между него и ненадлежното изпълнение на задължението на ответниците за организиране движението на пътя, което ангажира отговорността им за репариране на вредите, причинени от вибрациите на преминаващите превозни средства. При определяне на дължимото обезщетение обаче следва да бъде съобразено овехтяването на имота, доколкото то също е допринесло за причиняване на щетите, като е задълбочило вредоносния процес. Ето защо, съдът намира, че стойността на средствата за отстраняване на щетите, в размер на сумата 5965,13лв., съгласно приетите експертизи, следва да бъде намалена с 30 % или със сумата 1789,53лв. Искът е основателен за сумата 4175,60лв., която ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата.
Касаторите са изложили доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за разграничението на отговорността за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД в случаите, при които са причинени вреди от поставени изкуствени неравности на републикански път в границите на урбанизирана територия. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г., определение на ВКС и съдебни решения.
Ответницата по жалбата С. Т. З., [населено място], [община], област Варна, оспорва жалбите.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №80 от 20.01.2015 г. по гр.д. №2742/2014 г. на Варненския окръжен съд по повдигнатия въпрос, който обуславя крайното решение и е решен в противоречие с представените ППВС.
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 83.51 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №80 от 20.01.2015 г. по гр.д. №2742/2014 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на А. „П. и.”, със съдебен адрес [населено място], и [община] в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 83.51 лв., като в противен случай касационните им жалби ще бъдат върнати.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.