О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
Гр.С., 26.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Г.
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3067 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.69/21.02.2014г. по г.д.№.57/2014г. на Окръжен съд Враца.
Ответникът по касационната жалба А. Х. И. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 КТ за основателни и, като е отменил първоинстанционното решение, ги е уважил. За да достигне до този извод е приел, че е налице соченото в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.3 КТ /„намаляване на обема на работа”/ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работила на длъжност „метач”. Същевременно, обаче, последното е незаконосъобразно поради две причини – незаконосъобразно извършен подбор по чл.329 КТ и неспазване на разпоредбата на чл.333 ал.2 КТ, предвиждаща изискване и получаване на мнение на ТЕЛК. В. съд е приел, че при оспорване на подбора, всички въпроси, свързани със същия, подлежат на доказване от работодателя с всички доказателствени средства, а в хипотеза на оспорване на писмения документ, в който подборът е обективиран, истинността на отразените в него констатации отново подлежи на пълно доказване от работодателя. Доколкото в случая, при наличие на горецитираните оспорвания, поради неангажиране на доказателства от работодателя е останал неизяснен въпроса за обективното съответствие на оценката по отделните показатели и проявените професионални качества и квалификация на работника с оглед възложената работа, е приел, че осъщественият подбор е незаконосъобразен. Посочил е и, че предвид отбелязванията относно нивото на изпълнение на работата на ищцата, по делото е останало неизяснено при какви обстоятелства и по какви причини тя отсъства от работа, респективно от какъв характер са създаваните от нея конфликти и как те пречат на трудовия процес, какви са възложените задачи, с които не се справя, как по критерия ниво на изпълнение на възложената работа тя е била оценена по-зле от работниците, които остават на работа, още повече, че оценките са в разказна форма, а не в числово изражение или с брой точки. Във връзка с втората основание за отмяна на уволнението – неспазване на разпоредбата на чл.333 ал.2 КТ, е прието, че доколкото ищцата е била трудоустроена, независимо от полученото съгласие от Инспекцията по труда е било необходимо и изискване на мнение на ТЕЛК – което не е било направено и липсата му обосновава самостоятелен извод за незаконосъобразност на уволнението.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в ТР №.3/16.01.12г. на ВКС по т.д.№.3/11г. на ОСГК и реш.№.7/31.01.12 на ВКС по г.д.№.935/11г., ІV ГО на ВКС по правния въпрос „дали подлежи на съдебен контрол и оценка от страна на съдебния състав преценката на работодателя, определените от него критерии за установяване кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре” /основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Сочи се и, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: „Основание за отмяна на постановено от работодателя уволнение ли е фактът, че работодателят не е получил мнение на ТЕЛК, по смисъла на чл.333 ал.2 КТ? Ако е получил предварително разрешение на Инспекцията труда при условията на чл.333 ал.1 т.2 КТ, то това разрешение обезсилва ли се от факта, че липсва мнение на ТЕЛК по смисъла на чл.333 ал.2 КТ”.
Първият поставен от касатора материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика, в това число и с приложените и цитирани по-горе решения. В Тълкувателно решение №.3/16.01.2012г. по т.д.№.3/11г. на ОСГК изрично е посочено, че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Същевременно е отбелязано и, че доказването на подбора – „както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички доказателствени средства”. Решаващият извод на въззивният съд – че не е налице законосъобразно извършен подбор предвид недоказване от работодателя на обективното съответствие на оценката по отделните показатели и проявените професионални качества и квалификация на работника с оглед възложената работа, е направен в съответствие с приетото в тълкувателното решение, включително относно обхвата на съдебния контрол върху обосноваността на оценката на работодателя по критериите на чл.329 КТ, които следва да са и в съответствие с нормативно определените, и разпределянето на доказателствената тежест, включително при оспорване истинността на обстоятелствата, отразени в обективиращия подбора писмен документ. Обсъждането от страна на въззивния съд на наличието на недостатъчно ясни и конкретни формулировки относно оценката на работата на ищцата в протокола за подбор, респективно на подхода на работодателя при излагане на оценката му за участниците в подбора, е направено именно в контекста на задължението му да извърши проверка дали спрямо всеки са били приложени законоустановените критерии, респективно спазени ли са обективните им признаци. От друга страна, не е налице противоречие и със соченото от касатора решение №.7/31.01.12г. на ВКС по г.д.№.935/2011г. на ІV ГО. То също се основава на цитираните по-горе постановки, възприети в ТР 3/16.01.12г. по т.д.№.3/2011г. на ОСГК /в контекста на оспорване на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ/, като съдържа и мотиви във връзка с обсъждане на доказателственото значение на оспорен протокол за подбор предвид показания на разпитан по делото свидетел.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010 по тълк. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по посочените от касатора въпроси по приложението на чл.333 ал.2 КТ не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като посочената разпоредба е ясна и непротиворечива. Освен това по въпросите е налице формирана съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, постановена при сходна фактическа обстановка. Такава съставлява решение № 659/08.10.2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО, по гр.дело №1834/2009 – съгласно което за правомерното упражняване на правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовия договор е необходимо не само да е поискано и получено разрешение от съответната инспекция по труда, но да е изпълнено и вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на предварително мнение от ТЕЛК и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник – т.е. мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, както и съответното разрешение от Инспекцията по труда, са две кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността на проведеното уволнение. Аналогично разрешение е възприето и в решение №.168/15.05.2012г. на ВКС, ІV ГО, по гр.дело №602/2011, в което също изрично е посочено, че нормата на чл.333 ал.2 КТ ясно и категорично изисква мнение на ТЕЛК, поради което, за да бъде спазен законът, е необходимо да се изиска и получи мнението на ТЕЛК, без то да обвързва работодателя. В. съд не се е отклонил от цитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК и е приложил нормата на чл.333 ал.2 ГПК според точния й смисъл.
Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.69/21.02.14г., постановено по г.д.№ 57/2014 г. от Врачански окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: