Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
София 09.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седми април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 721 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Н. П. против въззивно решение № 5 от 23.07.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г.на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3* от 02.08.2006г.по гр.д. № 124/2006г.на Районен съд Благоевград в обжалваната му част досежно прогласяване на нищожност на направени откази от двама от наследниците-А. Й. А. и А. З. А. от наследство на З. С. А.
Посоченото касационно основание е чл.218б ал.1 б.”в”от ГПК/отм./ – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон/визира чл.49 от ЗН/, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в неправилна преценка на ангажираните по делото гласни доказателства и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Същата е неоснователна. Съображенията :
С въззивното решение е оставено в сила решение на БлРС в обжалваната част,с което е отхвърлен предявения от С. Н. П. против А. Й. А. и А. З. А. иск за прогласяване на нищожност на направени откази от наследството на З. С. А. , вписани в особения регистър при Благоевградския районен съд-съответно с определение № 1* и № 1*-двете от 26.04.2005г.,постановени по ч.гр.д. № 623 и № 624/2005г.по описа на БлРС по с молби с вх. № 1* и № 1* двете от 26.04.2005г. За да постанови решението си –въззивният съд е преценил,че тъй като отказът от наследство е едностранно волеизявление, с което се прекратяват права и задължения за едно лице и се пораждат за друго и за него съгласно чл.44 от ЗЗД намират приложение правилата относно договорите – то в случаите, когато наследството вече е прието от наследника, последващият отказ от наследство е нищожен /поради невъзможен предмет/. Предявеният иск е счел за неоснователен по отношение на ответницата А,тъй като не са налице доказателства, установяващи извършване от нея на фактически действия, презумиращи намерение за приемане на наследството /хипотеза на мълчаливо приемане/. За ответника А,който е платил част от задължение на наследодателя си по образувано изпълнително дело,след вписване на отказа му от наследство-съдът е посочил,че отказът е формален акт,който поражда действие от момента на вписването му в особената книга на районния съд и предприетите след него действия не могат да заличат последиците му.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до оспорване на изводите на съда досежно преценката за липсата на действия,сочещи за намерение за приемане на наследството. Счита,че такива са налице и те са – ползване на покъщнината и плащане на лични дългове на наследодателя към трети лица,включително и към банкови институции. Позовава се на изплатена сума от 312.68лв.с мемориален ордер №48/21.06.2005г.от ДЗИ”Банк”по образувано изпълнително дело за задължение на наследодателя от ответника А на показанията на свидетеля М,съгласно които ответникът А. му е върнал сума пари/150марки/,които са останали като неизпълнено задължение от баща му. Счита,че е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в липса на правилна преценка на ангажираните по делото гласни доказателства,. Отделно твърди,че въззивното решение е и необосновано.
Направените от касатора възражения са неоснователни.
Въззивният съд се е произнесъл по два обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на направени откази от наследството,останало от З. С. А. единият иск касае отказа,направен от -А. Й. А.,а другият – отказа на А. З. А..
Съгласно чл.48 от ЗН- наследството не преминава по право и автоматически към наследниците. При откриване на наследството,което в случая е станало на 7.11.2002г., когато е починал наследодателя на ответниците- З. С. А. ,лицата, които имат право да наследяват/в случая ответниците/се призовават към наследяване. Придобиването на наследството става с приемането му и има обратно действие,т.е. от датата на откриване на наследството. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо. Безспорно е,че ответниците по касация-не са приели изрично наследството. Спорът по делото е дали е налице мълчаливо приемане. Мълчаливо приемане е налице,когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството,като законът е дал възможност на съда – при всеки конкретен случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да преценя дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството.
Относно ответницата А. Й. А.-въззивният съд правилно е посочил,че искът е неоснователен,тъй като по делото няма нито едно доказателство,сочещо на осъществено от нея действие,изразяващо воля за приемане на наследството. Посоченото в касационната жалба твърдение за ползване на покъщнината- не е подкрепено с доказателства. Липсата на установени действия от страна на ответницата А. Й. А.,въз основа на които да се направи извод за приемане на наследството-по недвусмислен начин правят извършеният от нея отказ от наследство,вписан въз основана на определение № 1* и 1929 от 26.04.2005г., постановени по ч.гр.д. № 623 и 624/2005г.по описа на БлРС,въз основа на молби с вх. № 1* и 1773 от 26.04.2005г.-действителен.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба за направен от ответника А. З. А. отказ от наследство след извършено действие по приемане,изразяващо се в заплащане на задължение на наследодателя. Правилно- въззивня съд не е възприел дадените в този смисъл показания на свидетеля М, който първоначално е заявил пред съда,че е получил от ответника А марки,представляващи неизпълнено парично задължение от баща му, а след това –в нарочна декларация до съда е заявил,че казаното от него не отговаря на истината. Липсата на заплащане на задължение на бащата- се потвърждава и от показанията на свидетеля Ш, който установява,че- освен М. и други лица са били уговаряни да дават показания,че са получили пари от А. за изпълнение на задължение на баща му и че това му е известно именно от уговаряните лица.
Както вече беше посочено по-горе изводът си за това дали са налице действия,изразяващи воля за приемане на наследството,съдът прави въз основа на цялостна преценка на доказателствата по делото. В случая –правилно-въззивният съд,изхождайки от цитираните показания е приел,че не е налице извършено действие по приемане от ответникът А. , изразяващо се в заплащане на физически лица на останали парични задължения на наследодателя.
Установено по делото е,че ответникът А. след направения от него отказ от наследство /вписан на 26.04.2005г./- е изплатил задължение на наследодателя по образувано изпълнително дело -с мемориален ордер №48/21.06.2005г.от ДЗИ”Банк”.
Отказът от наследство е изричен,формален,дефинитивен акт. След вписването на отказа –за отказалият се от наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление,след което последвалото приемане е нищожно /Р-992/1990г./Както приемането на наследството,така и отказът от наследство-изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. За второто по ред изявление-няма предмет. Затова то е недействително. Като е приел същото,въззивният съд е постановил правилен акт,който следва да бъде оставен в сила.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,изразяващо се в неправилна преценка на ангажираните по делото гласни доказателства. Всички доказателства/включително и гласните/са обсъдени всестранно от въззивния съд,преценени са в тяхната съвкупност и в съответствие с тях са направи верни и точни правни изводи.
Неснователна е и тезата на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок,изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер- логическото мислене, опитни правила,казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие,като въззивинят съд е формулирал правилни фактчески констатации,а въз основа на тях и верни правни изводи.
С оглед изложеното,пред вид липсата на други наведени касационни доводи, Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 5 от 23.07.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г.на Благоевградски окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.