Р Е Ш Е Н И Е
№ 461
София 21.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1119 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. С. Г. и С. В. Ф.-двамата от с. Г. процесуалния си представител-адвокат Л. против определение от 30.10.2007г.по в.гр.д. № 530 по описа за 2006г.на Окръжен съд Благоевград,с което е обезсилено решение № 65 от 05.04.2006г.по гр.д. № 120 /2005г.на Районен съд Сандански.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от касаторите.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е основателна. Съображенията:
С определение Окръжен съд Благоевград е обезсилил постановено решение на районния съд,с което са отхвърлени предявените от Б. С. Г. и С. В. Ф. против В. Г. Б.,Спаса Г. Б. ,П. А. В.,В. А. М. и Й. А. Т. искове с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗЗ и чл.97 от ГПК и за отмяна на н.а. №43 т.ІІ д.212/2004г. и е прекратил производството по делото. Преди това въззивният съд –с определение от 12.10.2006г. е оставил без движение исковата молба с указание за посочване на какво основание ищците твърдят, че са собственици на процесния имот-наследяване или давност,за излагане на фактически доводи във връзка с твърденията си-съответно чии наследници са,данни за смъртта на наследодателя и на наследниците или за периода на владение/ако основанието е давност/. Независимо,че са били представени четири нови искови молби/от 17.10.12006г., 3.11.2006г.,31.01.2007г.и 23.04.2007г./ съдът е приел,че не са отстранени констатираните от него нередности.
Така постановеното определение е неправилно.
Основанието на всеки един от предявените искове произтича от твърденията на ищците,изложени в исковата молба и в от направените от тях конкретизации пред първата инстанция.
Ищецът Б. Г. твърди,че земята от 5 дка-нива,находяща се в м.”Пилето”, землището на с. Г., с граници: изток- Г. М. , запад- дералнико,север-андък /дере/ и юг- И. Н. ,е била на неговия и на ответниците дядо- Н. Б. , като ищецът е наследник на неговата дъщеря М. С. ,а ответниците са наследници на неговия син Г. Н. Б. Твърди се,че от тази земя реално само 2 дка са били внесени в ТКЗС през 1949г. и то от М. С. ,тъй като на нея баща й я е предоставил за обработване, а останалите три не са-тъй като са попадали в дере. Същата е била заявена за възстановяване от ищеца Г. ,но с решение № 746 от 07.01.1993г.-е постановен отказ на основание чл.10б от ЗСПЗЗ. След успешно проведено производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,с решение № 15/5.06.2000г. ответниците са признати за собственици на нива в м.”Циро”,землището на с. Г., с граници: Атанас Б. ,дере,улица и С. Б. ,като за част от имота е постановен отказ на основание чл.10б от ЗСПЗЗ. Впоследствие – с решение № 19/13.01.2004г.- в качеството им на наследници на Г. Н. Б. е възстановена и отказаната част,включваща и процесния имот от 0.912кв.м.,която се владее от ищците и която включва два имота- пл. № 29 и №31. Ищецът- Б. Г. ползва имот №31 с площ от 290кв.м. повече от 10 години,а ищецът С/който не е наследник/-владее част от 300кв.м.от имот № 29 /целия от 622кв.м./, която земя не е внасяна в ТКЗС. Твърди,че я владее повече от 40 години и там е изградил постройка и има трайни насаждения. За тази земя ответниците са се снабдили с н.а. № 43 т.ІІ д.212 от 25.05.2004г.за собственост на имот № 29 и № 31-въз основа на решение № 19 /2004г.на ПК.
При така твърдените факти- основанието, на което ищеца Б. Г. твърди, че е собственик на процесния имот-е наследяване и давност,а за ищеца С. Ф. – давностно владение.
При така ясно изложените твърдения-неправилно въззъвният съд е оставил производството без движение и след като страната е изпълнила дадените й указания-е счел,че исковата молба е нередовна и е обезсилил постановения акт,а производството пред него е прекратил. Следва да се отбележи,че съгласно т.7 от ТР № 2 от 2.07.2004г.по т.д. № 2/2004г.на ОСГК –актът,с който въззивният съд прекратява производството и обезсилва решението на първата инстанция,като постановено по ненадлежно предявен иск е решение,а не определение.
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени постановения от въззивния съд акт и да върне делото на друг състав на същия съд за произнасяне по подадената от Б. С. Г. и С. В. Ф. въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 30.10.2007г.по в.гр.д. № 530 по описа за 2006г.на Окръжен съд Благоевград.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.