Р Е Ш Е Н И Е
№ 592
София 11.08.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1613 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Я. П. от гр. В., чрез процесуалния й представител-адвокат Д. против въззивно решение № 11 от 04.01.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Варненски окръжен съд,с което е оставено в сила решение №1218 от 27.04.2007г.по гр.д. № 1911/2006г.на Районен съд Варна.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск или евентуално-да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание се явява пълномощника на касаторката,която поддържа подадената жалба и допълнително представя писмени бележки.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на СРС,с което са отхвърлени предявените от М. Я. П. против А. И. Я., Л. И. Я. и А. А. Я. два иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателни на сключените на 9.12.2005г.два предварителни договора, по силата на които наследодателят на ответниците И,поч.на 16.12.2005г. се е задължил да прехвърли на М. Я. П. съгласно първия договор 10%,а съгласно втория 90% от 1/2ид.ч.от дворно място в с. К.,община Аксаково,Варненска област,с обща площ от 430кв.м., представляващо поземлени имот № І* в кв.56 по плана на селото,ведно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда,състояща се от антре,две стаи, кухня,пристройка от две стай,стопански сгради,дворни подобрения и трайни насаждения, при граници на целия имот:поземлени имоти №№ V* и улица,срещу -за първия договор изпълненото от нея задължение за гледане и издръжка до датата на сключване на договора и поемането на същото задължение от нейна страна до края на живота му,а за втория- срещу сумата от 20 000лв.,която е изплатена изцяло и в брой от купувача на продавача, като неоснователни и са присъдени дължимите разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че волята на страните е била да се прехвърли полагащата се на обещателя ? ид.ч.от имота,след прекратяването на съпружеската имуществена общност между него и ответницата А, във връзка, с което е бил висящ бракоразводен процес. Съдът е приел,че са налице положителните предпоставките за уважаване на исковете-наличие на валидни предварителни договори,подлежащи на изпълнение и право на собственост у прехвърлителя относно прехвърляния имот,но е налице законова пречка за нотариално прехвърляне на собствеността върху имота. Съдът е счел,че по отношение на процесния УПИ * са налице неуредени регулационни сметки за придаваемо място от имот № 311,поради което е приел,че е налице хипотезата на §6 ал.5 от ПЗР на ЗУТ- невъзможност да се извърши прехвърлителна сделка с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторката оспорват изводите на въззивния съд за наличие на законова пречка по §6 ал.5 от ПЗР на ЗУТ за нотариално прехвърляне на собствеността върху имота. Първо изразява становището си,че дворищнорегулационния план,който е от 1931г.е приложен по смисъла на §5 ал.2 от ЗКИР,тъй като е приет при действието на Закона за благоустройство на населените места на Царство България,съгласно който отчуждителното действие на дворищнорегулационния план настъпва с влизането му в сила и евентуалните задължени за заплащане на обезщетения за придаваеми места са погасени по давност. На това основание счита,че не е налице дължимо плащане по смисъла на §6 ал.5 от ПЗР на ЗУТ. Второ- счита,че върху приетата като доказателство скица-процесният УПИ * с площ от 430кв.м. е отразен без придаваеми места и същият е идентичен с описания в предварителните договори и с имота по н.а. № 13/90г.,с който се легитимира като собственик праводателя. Твърди,че вътрешните регулационни граници на УПИ * са поставени в съответствие с фактическите граници на имота. Извън горното счита,че разпоредбата на §6 ал.5 от ПЗР на ЗУТ е неприложима в производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД,тъй като изпълнението на процедурите по §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ зависят изцяло от волята на собствениците на имотите и са извън възможностите на приобритателите по предварителните договори. Позовава се на Тълкувателно решение №76/67г.на ОСГК. Изразява становището си,че след като съдът се е позовал на обстоятелство,което не е било наведено от никоя от страните,той е бил длъжен служебно да го установи,като назначи експертиза,която да даде заключение за наличието или не на неуредени сметки по регулация за имота.
Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите.
Правилни са доводите на въззивния съд относно наличието на предпоставките за уважаване на исковете по чл.19 ал.3 от ЗЗД,но са неправилни тези относно липсата на предпоставка по чл.298 ал.1 от ГПК/отм./за прехвърляне на собствеността върху имота по нотариален ред.
В случая – двата предварителни договора са валидни. Те са сключени в писмена форма, прехвърлителят е собственик на недвижимия имот,видно от н.а. №13 т.ІХ н.д. № 2568/1990г.,сключените договори съдържат всички необходими елементи, изискуеми за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, предметът им е определен,като е ясно конкретизиран по вид,местоположение, площ,парцел,номер,квартал, граници, описание на сградите, ясно е установена и волята на страните по договора,които са постигнали взаимно съгласие по условията на двата договора.
Правилно въззивният съд е приел,че обстоятелството,че към момента на подписването им- наследодателят на ответниците- И. Я. не е бил едноличен собственик на процесната 1/2ид.ч.от гореописания имот,пред вид на обстоятелството,че той е притежавал същия като съпружеска имуществена общност с ответницата А,а бракът не е бил прекратен-с влязло в сила съдебно решение, не обоснова нищожност на сделките поради липса на предмет. В т.3 на всеки един от сключените договори е записано,че „нотариалното прехвърляне на собствеността ще се извърши след представяне на съдебно решение за прекратяване на брака на прехвърлителя”. Предварителният договор за продажба на бъдеща вещ не е нищожен. Той има действие щом като към момента на обявяването му за окончателен вещта съществува и продавачът е нейн собственик. Към настоящият момент е безспорно,че съсобствеността е прекратена,поради настъпилата смърт на прехвърлителя. Тъй като сключените прадварителни договори имат облигационно действие и те са обвързвали валидно ищцата и наследодателя на ответниците,след неговата смърт наследниците му-са наследили и задължението да прехвърлят процесния имот на ищцата. Волята на наследодателя е безспорно установена по делото,както въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Г. ,Симеонов,Петров,Петрова и М. ,които установяват,че ищцата е живяла през последните години на семейни начала с прехвърлителя,когато той- пред вид на здравословното си състояние е имал най-голяма нужда от грижи,до последно е била с него- и в болниците, и в къщи,като го е подпомагала за всички житейски нужди-храна,пране,къпане, обслужване, превръзки, така и от заключенията на приетите по делото графологически/единична и тройна/ и психиатрична експертизи,въз основа на които се установява,че до смъртта си И. Я. е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, свободно е формирал и изразявал волята си,като злокачественото му заболяване не е от характер,че да даде отражение на способността му да взема решения. Безспорно установено е и,че подписите под договорите,които са с нотариална заверка са положени от И. Я. ,като разпитан-в съдебно заседание нотариусът установява,че волята на прехвърлителя е била директно да прехвърли правата си,което не е било възможно поради непрекратения му брак.
Обстоятелството,че единият от предварителните договори е сключен срещу изпълненото от ищцата задължение за гледане и издръжка до датата на сключване на договора и поемането на същото задължение от нейна страна до края на живота на прехвърлителя,не дава основание да се счете,че сключения договор е недействителен. Предварителният договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане може да се обяви за окончателен и след смъртта на обезщателя, ако договорът е сключен не само за издръжка и гледане в бъдеще,но и за вече престирани такива до сключването му/какъвто е настоящия случай/,което обуславя казуалния характер на договора.
С оглед на гореизложеното-настоящит съдебен състав приема,че се касае до валидно сключени предварителни договори,които отговарят на законовите изисквания по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяването им за окончателни.
За да приеме,че е налице законова пречка за нотариално прехвърляне на собствеността върху имота,въззивнят съд се е позовал на издадената за имота скица, върху която се съдържа следното отбелязване: ” За УПИ * в кв.56 по плана на с. К. сметките по регулация не са уредени по отношение на придадено място от ПИ № 311”. Въз основа на това отбелязване,без да събере допълнително доказателства-съдът е направил извод,че е налице хипотезата на §6 ал.5 от ПЗР на ЗУТ, касае се до дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация,поради което не следва да се допуска извършване на прехвърлителна сделка. В тази част постановеният съдебен акт е необоснован.
Върху скицата е отбелязано,че тя е издадена въз основа на план от 1931г.,като по делото не са събрани доказателства за регулационния статут на имота към настоящия момент. Съгласно действащия към 1931г. Закон за благоустройство на населените места в Царство България-дварищнорегулационният план е имал непосредствено вещноправно действие досежно придадените към парцели части от имоти. Следователно,ако придаването е по този план-с влизането му в сила собствеността върху придаваемите части е преминала към собственика на парцела,към който се придават и не би следвало да има задължения за заплащане на обезщетение, включително и с оглед направеното възражение за давност. Същевременно-описанието на процесния имот –по имот,номер,площ – в предварителния договор съвпада с описанието в скицата,което навежда на мисълта,че процесният УПИ *,така както е описан в предварителните договори е без придаваеми квадратури от съседния имот № 3* Ако в границите на УПИ * е включено придаваемо място с неуредени регулационни сметки,следва да се прецени дали реалната част е с размери,които отговаря на нормативните изисквания,с оглед на Тълкувателно решение № 76 от 1.06.1967г.по гр.д. № 42/67г.на ОСГК,съгласно което – част от парцел, за да може да бъде предмет на отчуждителна сделка,достатъчно е частите, на които се разделя по този начин парцелът, да са с размери, при които съгласно действуващите разпоредби, могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели, без да е нужно предварителното им обособяване по законен ред в такива. Следователно- за да направи точния правен извод е било необходимо въззивният съд да изясни регулационния статут на процесния имот, като назначи експертиза за това. Като е отхвърлил иска,основавайки решението си на липса на данни за проведена процедура по §6 от ПЗР на ЗУТ,без да изслуша експертиза относно приложението на дворушнорегулационния план от 1931г. и сегашния регулационен статут на имота, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт,който следва да бъде отменен в тази част по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за установяване на регулационния статут на имота,включително чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза,след което съдът –съобразно установените факти, следва да обсъди наведените и изложени по-горе възражения от касатора, включително и за погасяване на евентуални задължения за заплащане на обезщетения за придаваеми места по давност.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 11 от 04.01.2008г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Варненски окръжен съд,като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд,с оглед дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.