Р Е Ш Е Н И Е
№ 695
София 02.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1850 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. С. М. от гр. Б. против въззивно решение от 17.12.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение от 15.03.2007г. по гр.д. № 1430/2005г.на Районен съд София,с което са отхвърлени предявените от А. С. М. срещу Т. Н. Т. и П. Н. Т. искове за признаване на установено,че А. С. М. е собственик на холно помещение и на 87/596ид.ч.от общите части на сградата,находяща се в гр. Б. ул.”Петко Д. Петков”№ 1 и на 19/885ид.ч.от правото на собственост върху УПИ * кв.15 по плана на гр. Б. и иск с правно основание чл.431 ал.2 от ГПК/отм./за изменение на н.а. № 63 т.LLXІІ д. №22506/94г.на Първи нотариус при СРС,оставено е в сила решението в частта за разноските и са определени нови такива.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи изцяло предявения иск.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./,с който се оспорва основателността й и се иска да бъде оставено в сила решението на въззивния съд.
В съдебно заседание касаторът се явява лично,като поддържа подадената жалба. Ответниците се представляват от адвокат Д,който изразява становището им за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че за ищеца липсва правен интерес от спора,тъй като правата,които той претендира върху процесното холно помещение и съответните му идеални части –не се оспорват от ответниците /Последните след завеждане на иска са поискали и са се снабдили с нотариален акт № 119 т.VІ д. №964 от 13.09.2006г.,за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот №63 т. т.LLXІІ д. №22506/94г.,с което са изключили от акта си за собственост тези имоти,които ищецът претендира и за които от своя страна разполага с нотариален акт, легитимиращ го за собственик-№ 81 т. ХХІІІ д. №4211/1966г./. Относно съществуващата според ищеца разлика –между действителния и отразения в акта размер на притежаваните от ответниците идеалните части от общите части на сградата- съдът е приел,че този въпрос-не следва да се разрешава в настоящето производство,първо защото размерът на идеалните части произтича от правото на собственост върху конкретния обект и второ, защото предмет на установяване в процеса могат са бъдат само собствените права на ищеца,но не и на ответниците.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая касаторът оспорва извода на съда за липса на правен интерес. Мотивира същия с това,че поради недобросъвестното /според него/ поведение на ответниците, изразяващо се – в снабдяване с н.а. № 63 т. т.LLXІІ д. №22506/94г.неправилно удостоверяващ в тяхна полза права върху процесните имоти, в декларирането на същите в данъчните и общинските служби, във възпрепятстването на хода на делото, поради нередовно призоваване. Счита,че единственото,което може да му осигури защита на правото на собственост е- постановяването на съдебно решение,с което се уважава предявения от него установителен иск за собственост.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора,които са по-скоро емоционални отколкото правни.
Наличието на правен интерес от търсената правна защита е необходима предпоставка за предявяването на иска по чл.97 ал.1 от ГПК. За да е налице такъв следва правата на ищеца да са засегнати. Оспорването на правата следва да бъде основано на съображения, обосноваващи в лицето на ответника претенции за притежаване на вещни права в пълен или ограничен размер върху процесния имот, както и ангажиране на доказателства за това. В случая –след издаването на н.а. № 119 т.VІ д. №964 от 13.09.2006г.,за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот №63 т. т.LLXІІ д. №22506/94г.- единственият който се легитимира като собственик на процесните имоти е касатора. С поведението си /като са се снабдили с н.а. № 119 т.VІ д. №964 от 13.09.2006г/.-ответниците са демонстрирали,че нямат намерение и не застрашават правата на ищеца,като са признали,че ищецът е собственик на прооцесния имот. Няма никакво действие от тяхна страна,с което да застрашават правата на ищеца. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка,за която съдът следи служебно. При липсата й- правилно и законосъобразно въззивният съд е обезсилил постановеното решение и е прекратил производството по делото.
С оглед на горното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт,настоящият съдебен състав намира,че същият следва да бъде оставен в сила,поради което Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.12.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2007г.на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.